Улцерозен (хроничен) ентероколит МКБ K51.0

Едно от основните заболявания, включени в голямата рубрика неинфекциозни ентерити и колити е, улцерозният колит. Състоянието показва относително висока честота, представлявайки по същество възпаление по хода на интестиналния тракт с прогресивен, хронично-рецидивиращ характер.

Различават се няколко отделните форми в зависимост от локализацията и особеностите на болестния процес. При улцерозен (хроничен) ентероколит или наричан още улцерозен панколит болестния процес се разпростира по хода на целия колоректален интестинален тракт, обхващайки различни по големи участъци и провокирайки изявата на многообразни по вид и тежест симптоми.

Причини и рискови фактори за развитие на болестта

Улцерозният колит е хронично възпалително заболяване на дебелото черво. Улцерозен (хроничен) ентероколит е хронично-рецидивиращо възпаление на дигестивния тракт. Характеризира се с повърхностни кървящи разязвявания и дифузно кървене от лигавицата на дебелото черво.

Заболяването обикновено се проявява във възрастта между 15 и 30 години (новодиагностицираните пациенти най-често попадат в тази възрастова група), както и между 60 и 80 години (при някои пациенти е възможно диагностициране за първи път на болестта в тази възрастова група). Болестта е повсеместно разпространена, като най-висока честота се описва в Европа и Америка, като могат да бъдат засегнати всички раси и етноси с доминиране на бялата раса и еврейския етнос.

В еднаква степен се засягат представителите на двата пола, като причините, рисковите фактори и провокатори на болестта не са напълно изяснени, но се обсъждат различни теории:

• причини за поява на болестта: точната етиология на заболяването не е известна, като се обсъжда ролята на имунната система и нейното преекспониране под въздействието на различни провокатори (инфекциозни агенти, замърсявания и вредности от околната среда). Задействалата се възпалителна реакция добива хроничен характер и води до развитието на улцерозен колит. Наличието на други подлежащи заболявания, особено със системен характер или с автоимунна етиология, повишава риска от поява и развитие на улцерозен колит
• рискови фактори за поява на болестта: основните рискови фактори за появата на състоянието включват генетична предиспозиция (наличие на близък родственик с възпалително интестинално заболяване увеличава рисковете с около двадесет процента), вредни навици (непълноценно хранене с прием на много мазнини, често преяждане, тютюнопушене), честа употреба на определени лекарства (например нестероидни противовъзпалителни средства). Възрастта и етническата принадлежност също могат да се разглеждат като своеобразни рискови фактори, като изложени на по-висок риск са лицата до 30 години, особено от еврейски произход

При много от пациентите причините и рисковите фактори за поява на болестта остават неясни, често липсва генетична предиспозиция (пациентите не съобщават за засегнати родственици).

Ранното разпознаване на характерните симптоми и изясняване (при наличие на такива) на рисковите фактори с оглед на тяхното отстраняване допринася за ранна диагностика и ефективно лечение, минимизирайки рисковете от сериозни усложнения.

Характерни симптоми и форми на болестта

Клиничното протичане на заболяването зависи от редица фактори, сред по-важните от които са локализация и особености на болестния процес, индивидуални фактори (възраст, общо състояние, вредни навици, подлежащи заболявания) и някои фактори от околната среда.

Заболяването протича най-общо в две форми, а именно остра и хронична. В острата фаза се проявява с болезнени позиви за дефекация (тенезми) и чести изхождания на воднисти изпражнения, примесени с кръв, слуз, понякога гной. Пациентите имат коликообразна коремна болка и висока температура, повръщане, загуба на тегло, обезводняване, като това води до остра септична картина със смущения във водно-солевия обем.

Хроничната форма протича като хронично-рецидивираща или хронично-персистираща. Хронично-рецидивираща е относително по-леко протичащата форма, като в периодите на ремисия болните се чувстват добре, липсват прояви на болестта. При рецидив на заболяването под въздействие на различни провокатори (психогенни, диетични, лекарствено-индуцирани, при подлежаща инфекция) състоянието на пациентите остро се влошава и наподобява картината при острата форма на заболяването. Хронично-персистираща е тази форма, при която веднъж започнала възпалителната реакция намалява, но не стихва напълно.

И острите и хроничните форми на заболяването могат да протичат леко, средно или тежко:

• лека форма: пациентите се оплакват от стомашно-чревен дискомфорт, леки до умерени коремни болки, спазми, тенезми, лекостепенна диария с няколко изхождания за 24 часа на примесени с кръв и слуз изпражнения
• средно тежка форма: умерени до изразени коремни болки, изразен дискомфорт и влошаване на общото състояние, диария с наличие на десетина изхождания на слузни и кървави изпражнения
• тежка форма: изразени, често нетърпими болки в стомашно-чревния тракт, тенезми, значително увреждане на общото състояние, наличие на тежка диария с петнадесет и повече изхождания за 24 часа с примеси на кръв, слуз и гной
• мълниеносна форма: многократни изхождания на течни изпражнения, размесени с кръв и гной, силни и постоянни болки в корема, висока температура, сърцебиене, бледа суха кожа, нарушение на съзнанието до сомнолентност и сопор с гърчове

Независимо от формата на протичане и локализацията на болестния процес са възможни различни по вид и тежест при липса на своевременна медицинска намеса, ранна диагностика и лечение за навлизане в ремисия или поддържане на ремисията за различен период от време.

Усложненията на улцерозен ентероколит могат да бъдат в зависимост от своята локализация:

• локални (интестинални) усложнения: формиране на псевдополипи, масивен кръвоизлив, токсична дилатация на дебелото черво (токсичен мегаколон) с висока температура, опасност от перфорация и развитие на перитонит, като допълнително в хода на прогресията и персистирането на болестта се описва по-висок риск от развитие на карцином
• системни усложнения: възможно е засягане на кожата (възлова еритема, пиодермия), очни увреди (ирит, еписклерит), костни и ставни увреждания (артрит, анкилозиращ спондилит), засягане на черния дроб и жлъчния мехур (хроничен реактивен хепатит, холангиохепатит, цироза), повишен риск от тромбообразуване и други

Алармиращите за болестта прояви, изискващи своевременна консултация със специалист за диагностично изясняване на симптомите, са наличие на кръв и слуз в изпражненията, продължителна диария, която не се повлиява от достъпни без рецепта лекарства, наличие на тежка диария, която дори нарушава съня и буди пациентите нощем.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата, различаването на някои идентично протичащи заболявания, установяването на развили се усложнения и оптимизация на последващата терапия включва комплексни и задълбочени изследвания от различно естество, най-често:

• анамнестични данни: фокусът при разпита на пациента включва изясняване на симптомите (изхождане на изпражнения примесени с кръв, слуз и гной, коремни болки и други) и тяхната давност, рискови фактори (особености в храненето, вредни навици)
• клинични находки: при прегледа на пациента се обръща внимание на наличието на палпаторна болезненост, промени в перисталтичната активност и други
• лабораторни изследвания: проследяват се показателите на хемопоезата и маркерите на възпалението, тъй като може да има анемия, левкоцитоза, тромбоцитоза, хипоалбуминемия. От направените имунологични изследвания могат да се докажат автоантитела
• фекален тест: фекалният тест позволява извършване на микробиологично, химическо и микроскопски изследване на изпражненията и доказване на примеси (кръв, слуз, гной), наличие на инфекция и възпаление
• образна диагностика: често използвани образни методи на диагностика са контрастна рентгенография, ендоскопия с биопсия (с най-високо информативно значение за поставяне на диагнозата и подпомагане на диференциалната диагноза), компютърна томография. При ректоскопия и колоноскопия с биопсия се описва зачервена, оточна лигавица с язви, левкоцитна сцинтиграфия с радиоактивно маркирани автоложни гранулоцити може да се използва за доказване на възпалени участъци от дебелото черво, рентгеново изследване (пасаж или иригография) може да се използва за подпомагане на диагнозата, като обикновено се установява нарушен релеф на лигавицата, разширен лумен на дебелото черво

Диференциалната диагноза налага различаване от другите възпалителни заболявания на интестиналния тракт. Особено важно е различаването от болестта на Крон (при нея болестния процес прониква в дълбочина и може да обхване всички участъци на храносмилателната система, от устната кухина до ануса с характерно сегментно, регионално засягане). За различаване от различните идентично протичащи увреждания се използват комплексните данни от лабораторните изследвания, фекалния тест и образната диагностика.

Лечение на улцерозен (хроничен) ентероколит

Лечението при улцерозен ентероколит с хроничен характер е комплексно, целенасочен с индивидуален подход, като може да бъде консервативно (лекарствена терапия, промени в храненето, общи препоръки) и хирургично (оперативни интервенции за отстраняване на засегнатите участъци).

Лечението търпи промени в зависимост от терапевтичния отговор при отделните пациенти, като най-често в различните етапи от болестта се прилага своеобразна комбинация от някои от следните терапевтични подходи:

• лекарствена терапия: медикаментозното лечение е един от основните терапевтични подходи за поддържане на болестта в ремисия и подпомагане навлизането в ремисия. В зависимост от състоянието при отделните пациенти могат да се използват лекарства от различни групи, като с най-голямо значение са противовъзпалителните средства (кортикостероиди, аминосалицилова киселина и нейните производни), имуносупресори, а при липса на ефект може да се назначи и подходяща биологична терапия. При отделните засегнати се назначава допълнително и подходящо симптоматично лечение с антидиарични средства, аналгетици, спазмолитици, антианемични средства (железни препарати, кръвопреливане при тежките форми на анемия), витаминни добавки и други
• промени в храненето: въпреки липсата на специално разработена диета за благоприятно повлияване на болестта, промените в храненето могат да окажат много добър ефект и подпомагат поддържането на продължителна ремисия. Диетата трябва да е богата на белтъци и бедна на баластни вещества. Изключват се прясното мляко и млечните продукти, мазнините се ограничават. Препоръчват се крехки меса (пилешко, телешко), нетлъста риба, ориз, картофи, богати на пектин плодове (ябълки, банани, дюли) и прием на достатъчно течности (вода, подходящи чайове с антидиариен ефект)
• хирургична намеса: оперативно лечение се налага при неуспех от консервативното лечение, при перфорация, при кръвоизливи, при токсичен мегаколон, при чести и продължителни симптоми, водещи до обща слабост и системни прояви. Най-често се налага извършване на оперативна интервенция, при която се резецира (отстранява) част или цялото дебело черво. Резекцията на засегнатите от болестта участъци представлява своеобразно дефинитивно лечение на болестта, но крие своите рискове от усложнения, които следва да се вземат под внимание. При много от пациентите се налага временна или перманентен характер колостомия

Прогнозата при улцерозен (хроничен) ентероколит се определя строго индивидуално, като влияние оказват тежестта на протичането, общото здравословно състояние на засегнатите, наличието на развили се усложнения, адекватната и своевременна терапевтична намеса, както и добрият терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Заглавно изображение: freepik.com