Реакция на повишена чувствителност на горните дихателни пътища, с неуточнена локализация МКБ J39.3

Горните дихателни пътища са част от респираторния тракт и като такива изпълняват основно проводна функция. В техния състав са включени:

• нос и носна кухина
• синуси
• гълтач (фаринкс)
• гръклян (ларинкс)
• трахея

Реакция на повишена чувствителност на горните дихателни пътища, с неуточнена локализация се представя като патологично състояние, при което пациентите имат свръхчувствителност към различни вещества. Нарича се още анафилаксия и представлява остра, потенциално фатална реакция с мултиорганно засягане, причинена от освобождаването на химични медиатори от мастоцитите и базофилите. Класическата форма включва предварителна сенсибилизация към алерген с по-късно повторно излагане, предизвиквайки симптоми чрез имунологичен механизъм.

Анафилаксията настъпва в рамките на минути до часове след излагане на провокиращия агент. Рядко може да продължи няколко дни. Тя може да бъде лека, умерено тежка и много тежка. Повишената чувствителност на горните дихателни пътища е имунологична, имуноглобулин Е-медиирана реакция.

Честота

Реалната честота на свръхчувствителност на горните дихателни пътища или анафилаксия не е известна. Някои клиницисти използват термина за описване на синдром, докато други го използват за по-леки случаи. Въпреки това, се наблюдава значително увеличение на случаите на анафилаксия поради увеличения брой потенциални алергени, на които хората са изложени.

Според различни епидемиологични проучвания се заключва, че разпространението на анафилаксията през целия живот е 1-2% от населението като цяло. Тази честота не се различава значително в отделните страни. Анафилаксията може да се прояви на всяка възраст. В едно проучване на Рочестър средната възраст е била 29 години. Процентът на възрастта е най-висок за възрастта 0-19 години, което прави децата основните изложени на риск от повишена чувствителност на горните дихателни пътища.

Причини

Имуноглобулин Е (IgE) медиираната анафилаксия е класическата форма на анафилаксия, при която сенсибилизиращият антиген предизвиква отговор на антитела в чувствителен индивид. След това антиген-специфичните антитела се свързват с мастоцитите и базофилите. Последващото излагане на сенсибилизиращия антиген причинява свързване на IgE с мастоцитите, което води до тяхната дегранулация.

Други видове имунологична анафилаксия не включват имуноглобулин Е. Такива са например, анафилаксията при прилагане на кръвни продукти, включително интравенозен имуноглобулин, животински антисерум и др.
Причините за възникване на анафилактична реакция,при пациенти с повишена чувствителност на горните дихателни пътища са разнообразни, но най-честите сред тях са:

• Различни храни (алергените в хранителните продукти)
• Интравенозни контрастни материи
• Идиопатична анафилаксия - реакция на свръхчувствителност, при която не може да се установи конкретна причина.
• Антибиотици (пеницилин, цефалоспорини, аминогликозиди и др.)
• Свръхчувствителност към различни лекарствени средства (аналгетици, противовъзпалителни средства, опиоиди, антихипертензивни и др.)
• Вирусни и бактериални инфекции

Рискови фактори

Като рискови фактори за анафилаксия се посочват най-често:

• Алергичен ринит
• Астма
• Атопичен дерматит
• Свръхчувствителност към прием на различни медикаменти - от голямо значение са начинът и времето на приложение на самите лекарствени средства. Пероралният път на приложение е по-малко вероятно да предизвика реакция и такива реакции са обикновено по-леки, въпреки че се наблюдават тежки алергични реакции след поглъщане на храни от човек, към които е алергичен. Колкото по-дълъг е интервалът между експозициите, толкова по-малко вероятно е IgE-медиираната реакция да се повтори. Смята се, че това се дължи на намален синтез на имуноглобулини с течение на времето.

Симптоми

Симптомите при реакция на повишена чувствителност на горните дихателни пътища, с неуточнена локализация варират при различните пациенти. При някои от тях дори началната проява може да бъде загуба на съзнание, а при други заболяването да протича дискретно. Тъй като, анафилаксията е системна реакция, при по-голямата част от пациентите са засегнати две или повече системи. Най-често са засегнати дихателна, сърдечно-съдова система и кожата. Кожата, лигавиците и горните дихателни пътища са засегнати в 80-90% от случаите. Голяма част от пациентите имат смесени симптоми, включващи различни системи, което допълнително затруднява поставянето на диагнозата. Симптомите от различните системи включват:

• Респираторни симптоми - запушване на горните дихателни пътища от ангиоедем на езика, орофаринкса или ларинкса, бронхоспазъм, задух, стягане в гърдите, кашлица, хрипове, хрема, кихане, конгестия, ринорея.
• Стомашно-чревни симптоми - коремна болка, хиперперисталктика, гадене, повръщане, диария.
• Орални симптоми - сърбеж на устните, езика и небцето, оток на устните и езика.
• Кожни симптоми - дифузно зачервяване, зачервяване на лицето, уртикария, сърбеж, ангиоедем.
• Сърдечно-съдови симптоми - отпадналост, хипотония, аритмии, хиповолемичен шок, синкоп, болки в гърдите.
• Очни симптоми - периорбитален оток, еритема на конюнктивата, сълзене.
• Урогенитални симптоми - маточни спазми, чести позиви за уриниране или инконтиненция.

Диагноза

Диагностицирането на състоянието не представлява трудност за лекарите поради очевидните и характерни симптоми. Всъщност, от голямо значение е навременното поставяне на диагнозата и определяне тежестта на състоянието, което има отражение върху лечебния процес.

Физикален преглед

Първата и най-важна стъпка в диагностицирането на повишена чувствителност на горните дихателни пътища, е физикалният преглед. Първият приоритет на физикалния преглед е оценка на дихателните пътища, тяхната проводимост, видът на дишането, системната циркулация и общото състоянието на пациентите (бдителност, ориентация, съгласуваност на мисълта). Общият вид и жизнените показатели варират в зависимост от тежестта на анафилаксията и засегнатите органи и системи. Жизнените признаци могат да бъдат нормални или значително нарушени с тахипнея (учестено дишане), тахикардия и хипотония. Пациентите обикновено са неспокойни. Тревожността, треперенето и усещането за студ могат да бъдат резултат от компенсаторно освобождаване на ендогенни катехоламини в кръвта. При огледа на видимите лигавици и горните дихателни пътища, се наблюдава разностепенен ангиоедем, който засяга най-често езика, устните и води до обструкция на дихателните пътища. При по-тежко протичащо заболяване, отокът може да засегне дори и бронхите, като клиничната проява е бронхоспазъм.

Кръвни изследвания

Алергологични проби

• Кожен алергологичен тест (епикутанно тестуване)
• Кръвен алергологичен тест (изследване на нивата на имуноглобулин Е в периферна кръв)

Диференциална диагноза

Сред някои от състоянията, с които се прави диференциална диагноза при анафилаксия са:

• Феохромоцитом
• Злокачествен карциноиден синдром
• Ангиоедем
• Хипервентилация
• Синдром на дисфункция на гласните връзки

Лечение

Лечението зависи от причината за заболяването. Ако има чуждо тяло, заседнало в горните дихателни пътища, може да бъде отстранено с ларингоскоп или бронхоскоп. Понякога се налага интубация, трахеостомия или крикотиротомия на пациента. Навременното лечение на реакция на повишена чувствителност на горните дихателни пътища, с неуточнена локализация често е успешно. Въпреки това състоянието е опасно и може да бъде фатално ако не се лекува.

Усложнения

Усложненията от анафилаксия са редки и повечето пациенти се възстановяват напълно. Едно сериозно усложнение, което може да настъпи е миокардната исхемия, която е резултат от хипотония и хипоксия. Тази исхемия при някои пациенти може да доведе до сърдечни проводно-ритъмни нарушения.

Прогноза

Фаталната анафилаксия, причинена от реакция на свръхчувствителност на горните дихателни пътища, е рядка, но не е изключена като вариант. По-леките форми на заболяването се срещат много по-често, като протича основно със симптоми от страна на дихателната система. Смъртността на пациентите с анафилаксия варират от 0,6% до 2% в световен мащаб. Смята се, че проявената свръхчувствителност към храни е най-честата причина за анафилаксия. Различни проучвания показват, че премедикацията не намалява допълнително риска от реакции на свръхчувствителност. Въпреки това, навременното лечение е от особено значение за прогнозата на заболяването.

Изображения: freepik.com