Пневмония, причинена от Mycoplasma pneumoniae МКБ J15.7

Mycoplasma pneumoniae е бактериален микроорганизъм, който често причинява инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища при деца. Освен това е един от основните причинители на пневмония, придобита в общността.

За първи тъп микоплазмите са изолирани през 1898 година, а през 1938 г. са описани първите случаи на пневмония, причинена от Mycoplasma pneumoniae. Именно тогава е въведен терминът първична атипична пневмония. За този бактерии е характерно, че причинява бедна на клиника пневмония, която може да протече като обикновена настинка.

Инфекцията с този микроорганизъм се разпространява лесно чрез въздушно-капков механизъм. Особено рискови за разпространението са училища, болници и всички помещения с голям брой хора. Често дори се стига и до епидемични взривове, засягащи голяма част от населението.

Ранното диагностициране на заболяването е трудно, тъй като липсват характерните за пневмонията симптоми. Въпреки това, при рентгенография на бял дроб ясно се визуализират патологичните промени в белодробния паренхим. Тъй като се касае за бактериална инфекция, основните лекарствени препарати, използвани в лечението са антибиотиците.

Честота

Според проведени епидемиологични проучвания в световен мащаб е установено, че M. pneumoniae е един от най-честите причинители на пневмония, придобита в общността. Инфекцията може да обхване хора на всяка възраст, но по-често боледуват хора под 40-годишна възраст. Най-голямо разпространение на инфекцията се наблюдава през първите две десетилетия от живота, като рядко са засегнати деца под 5-годишна възраст.

Пневмонията засяга и двата пола в еднакво съотношение, но при мъжете заболяването протича по-тежко. Друго характерно за този причинител е, че може да индуцира инфекция целогодишно (няма сезонност). Въпреки това, епидемичните огнища със засягане на голям брой хора от населението, се наблюдава в края на лятото и началото на есента.

След попадане на микоплазмите в белите дробове са им нужни няколко седмици за бактериално размножаване и индуциране на инфекциозния процес. Именно дължината на инкубационния период е основната разлика между пневмониите, причинени от грип и други вирусни пневмония, на които са им нужни няколко дни до появата на първите симптоми. Продължителността на този период варира средно около 2-3 седмици. Това стои в основата на силното разпространение на инфекцията. Липсата на симптоматика, води до липсата на превантивни мерки (използване на дезинфектанти, маски за лице и пр.).

Епидемиите, причинени от микоплазмена пневмония обикновено се срещат на всеки 4-8 години сред затворени популации, като военни, затворници, училища и др.

Въпреки, че M. pneumoniae е честа причина за инфекция, само 5-10% от заразените всъщност развиват пневмония.

Групи хора с повишен риск от заболяване са:

• Възрастни над 65 години
• ХИВ-позитивни
• Имунокомпрометирани (химиотерапия, имунотерапия, кортикостероиди)
• Деца по-малки от 5-годишна възраст
• Хора с придружаващи хронични белодробни заболявания (ХОББ)

Причина

Микоплазмите принадлежат към семейството Mycoplasmataceae. Една специфична особеност в тяхната структура ги отличава от другите бактерии, а именно липсата на клетъчна стена. Поради тази причина при оцветяване по Грам се наблюдава липса на реакция.

Основният представител на микоплазмите е M. pneumoniae, който е основен причинител на атипична пневмония сред хората. Той е изключително малък по размери, не притежава клетъчна стена и е обвит единствено от цитоплазмена мембрана. Не притежава ресни, което го прави неподвижен микроорганизъм.

Mycoplasma pneumoniae e задължителен анаероб, което означава, че се развива в безкислородна среда. Не е взискателен към своя растеж, може да се развива както в твърди, така и в течни хранителни среди. За развитието му са нужни единствено оптимално pH (7,6-7,8) и температура 37 градуса. Колониите които се образуват в хранителните среди са с плътен център, оприличавани като "яйца на очи".

Веднъж попаднали в белодробния паренхим, микоплазмите индуцират силна локална възпалителна реакция поради тяхното действие като суперантигени. Водят до силно повишена секреция на цитокини, което задълбочава инфекциозния процес.

Друг фактор на патогенността на тези бактерии е наличието на гликопротеинови мембранни рецептори, които подпомагат прилепването на микобактерия към лигавицата на респираторния тракт. По този начин те противодействат на защитните механизми на дихателната система.

Симптоми

Пневмония, причинена от Mycoplasma pneumoniae обикновено протича с много бедна на симптоматика клиника. Инкубационният период е средно между 16-20 дни и е обикновено е свързан с общо неразположение. Заболяването се характеризира с прогресивно влошаване на общото състояние на пациента. Най-честите симптоми на заболяването са:

• Субфебрилитет
• Главоболие
• Отпадналост
• Непродуктивна кашлица
• Зачервено гърло

Рядко, проявяващи се симптоми са:

• Втрисане
• Болки в гърдите
• Задух

Изброените по-горе симптоми не са характерни за бактериална пневмония. Могат да се проявят и при множество други заболявания на белите дробове. Понякога заболяването се диагностицира случайно по повод на преглед, свързан с други оплаквания. В други случаи може да се стигне до тежко протичащо заболяване, което може да доведе до дихателна недостатъчност и цианоза (посиняване на кожата на лицето около устните и носа).

Диагноза

Диагностицирането на заболяването е с повишена трудност за специалистите, тъй като в повечето случаи няма симптоми и физикални находки при прегледа, които да насочат лекаря към генезата на заболяването. Дори при аускултация на бял дроб рядко може да се долови патологична находка. В някои случаи единствената находка може да са дифузно разпръснати сухи свиркащи хрипове.

Кръвни изследвания

Чрез кръвните изследвания може да се визуализира завишаване на стойностите на възпалителните маркери, които не са толкова сигнификантно завишени, както при бактериална инфекция:

• Левкоцитоза
• СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцитите)
• CRP (С-реактивен протеин)

Образно изследване

Това е изследването, чрез което може да се диагностицира пневмонията поради липсата на субективни оплаквания и симптоми. Промените в рентгенографията на гръден кош са както при бактериална пневмония:

• Силна хомогенна сянка
• Увеличени хилусни сенки
• Засягане на белодробен лоб (лобарна пневмония)

Микробиологично изследване

Взима се материал от гърлен секрет или храчка (при наличие на такава), който се посява както в течни среди, така и в твърди. Микоплазмите не са взискателни към средата за своя растеж. В течната среда в рамките на няколко дни се наблюдава помътняване, докато на твърдите хранителни среди се наблюдават колонии, които имат плътен център, наподобяващи "яйца на очи". Чрез микробиологичното изследване може да се определи конкретния причинител на заболяването, което има определяща роля в назначеното лечение.

Диференциална диагноза

Най-честите състояние, които могат да имат сходно протичане както микоплазмената пневмония са:

• Аспирационен пневмонит
• Бактериална пневмония
• Емпием на плеврата
• Вирусна пневмония
• Белодробен абсцес

Лечение

Подходът в лечението на пневмония, причинена от Mycoplasma pneumoniae е от изключителна важност за общото състояние на пациента и изхода от заболяването.

Основно лечението е насочено към самия причинител на инфекцията. За целта се използват антибиотични лекарствени средства, с доказана ефективност срещу Mycoplasma pneumoniae. Най-често използваните са:

• Макролиди (азитромицин, кларитромицин, еритромицин) - при повечето от пациентите, заболели от микоплазмена пневмония, макролидите са ефективни. Въпреки това, при някои може да се наблюдава известна антибиотична резистентност, която микоплазмите показват спрямо макролидите. Според направени проучвания през последните 10 години се наблюдава повишаване на антибиотичната резистентност спрямо макролидите.
• Тетрациклини (доксициклин)
• Флуорхинолони

За да се гарантира, че даден антибиотик действа срещу конкретния причинител е нужно, пациентите да преминат през пълния курс на антибиотично лечение, по предписание на лекаря. По-ранното прекъсване на антибиотичния курс, води до повишаване на резистентността на микоплазмите.

Други лекарствени средства рядко се прилагат поради липсата на симптоматика.

Усложнения

Рядко се стига до появата на усложнения от микоплазмената пневмония, но някои от най-честите са:

• Лобарна консолидация на белия дроб
• Белодробен абсцес
• Плеврален излив
• Бронхиолит при деца
• Некротизиращ пневмонит