Последици от мозъчно съдова болест МКБ I69

Мозъчносъдовите заболявания включват група от нарушения на мозъчната васкулатура, които водят до намаляване на притока на кръв в мозъка с последващо увреждане, временно или постоянно, на функцията на даден регион или по-малка или фокусна област, без видима причина, различна от съдовия произход. Цереброваскуларното заболяване води до исхемични (липса на кръв) или хеморагични (излив) процеси, причиняващи или не последващите поява на неврологични симптоми или последствия. Хипертонията е основният рисков фактор за мозъчносъдови заболявания.

Състояния или заболявания, които са в резултат на настъпило усложнение от заболявания на кръвоносните судове на мозъка, се обединяват в групата на последици от мозъчно съдова болест. В групата на последици от мозъчно съдова болест се включват следните усложнения:

• последици от субарахноидален кръвоизлив
• последици от вътремозъчен кръвоизлив
• последици от мозъчен инфаркт

Епидемиология

През 1990 година мозъчно съдовите заболявания са втората водеща причина за смърт в световен мащаб, отнемайки живота на повече от 4,3 милиона души. В момента броят на смъртните случаи от мозъчно съдови заболявания надхвърля 5 милиона годишно, което се равнява на 1 в на всеки 10 смъртни случая. Инсултът е третата водеща причина за смърт в Западния свят, след исхемична болест на сърцето и рак, и основната причина за инвалидност при възрастни над 65 години.

Най-малко половината от всички неврологични пациенти, като цяло, имат някакъв вид заболяване от този характер. От всички причини за цереброваскуларно заболяване, мозъчната исхемия (мозъчен инфаркт) е най-инцидентният и разпространен обект сред всички мозъчносъдови заболявания.

Мозъчносъдовите заболявания също бяха петата водеща причина за загуба на производителност, измерена чрез годините на живот, коригирани с увреждания. Това включва години загуба на производителност поради смърт или различна степен на увреждане. Жените са по-склонни към мозъчно съдови заболявания, особено когато са загубили защитния фактор естроген.

Последици

Субарахнодалният кръвоизлив с неизяснена етиология показва относително леко протичане с нисък процент на усложнения. При аневризмалните субарахноидални кръвоизливи изходът е с висока смъртност, която надвишава 60 % и инвалидност, в различна степен на изразеност, при приблизително 50 % от преживелите.

Леталитетът при болните с вътремозъчни кръвоизливи се колебае в широки граници и достига до и над 60 %, в зависимост от топиката и тежестта на кръвоизлива, възрастта на болните и соматичните усложнения.

Най-честите усложнения на мозъчния инфаркт са:

• мозъчен оток
• епилептични припадъци
• спастично повишен мускулен тонус
• говорни нарушения
• трайно увреждане
• загуба на когнитивни функции
• частична парализа в някои крайници
• речеви затруднения
• загуба на паметта

Соматичните усложнения биват:

• застойни пневмонии
• флеботромбози на долните крайници
• белодробни емболии
• уроинфекции и декубитуси

Диагноза

Предвид подозрението за мозъчно съдово заболяване е необходимо да се идентифицират лезията и нейното местоположение и да се получи информация за структурното състояние на мозъчния паренхим и неговото хемодинамично състояние като последица от нараняването. При мозъчен инфаркт топографските аспекти на лезията се изследват чрез радиологични изображения, особено преди 24 часа след началото на внезапното разстройство. Най-широко използвани са компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и изследване на регионален мозъчен кръвен поток.

Лечение

Лечението трябва да бъде индивидуализирано, в съответствие с условията на всеки пациент и стадия на цереброваскуларното заболяване, като се претеглят рисковете спрямо възможните ползи. Като цяло има три етапа на лечение:

• профилактика
• терапия, предоставяна веднага след събитието
• рехабилитацията на пациента

За превенция на мозъчносъдови събития едно проучване показва, че употребата на рамиприл е ефективна при високорискови пациенти със или без предходна артериална хипертония или мозъчно-съдова болест. Витамин Е изглежда не е ефективен за намаляване на риска от фатален или нефатален инсулт.

Лечението на субарахноидален кръвоизлив се състои от комбинирани оперативни и консервативни терапевтични подходи, които са насочени към преодоляването на основните причини за лоша прогноза. При коматозно болни се провежда интензивно лечение.

Консервативното лечение включва режим и медикаменти.

Оперативното лечение се състои в ранно или късно клипсиране на аневризмата или вентрикуларен дренаж при остра хидроцефалия.

Лечението на вътремозъчен кръвоизлив бива консервативно и оперативно.

Консервативното лечение включва лечение на основното заболяване. Лекува се артериалната хипертония с антихипертензивни препарати, при епилептични пристъпи или психомоторна възбуда се използват антиепилептични и анксиолитични средства. При необходимост се прилагат аналгетици и антипиретици, както и подобряващи мозъчния метаболизъм медикаменти. За лечение на мозъчния оток се прилагат диуретици. Лечението и профилактиката на соматичните усложнения се отнася към неспецифичните по отношение на хеморагичния инсулт терапевтични мероприятия. Решаващо значение имат общите грижи - периодична промяна на положението на тялото, грижи за кожата и лигавиците, недопускане за развитието на инфекции. Рехабилитационните мероприятия трябва да започнат още от най-ранен стадий на заболяването.

Индикациите за хирургично лечение се определят от локализацията и големината на мозъчния кръвоизлив и от общото състояние на болния.

Лечението на мозъчния инфаркт цели ограничаване на инфарктната зона, в която уврежданията са обратими за период от няколко часа след развитието на инфаркта. При закъснял или неправилно лекуван инфаркт, измененията в нея стават необратими и се разширява инфарктната зона.

Специфичната терапия е насочена към отделни патогенетични звена чрез възстановяване на регионалния мозъчен кръвоток. Извършва се реканализация на артерията и лизиране на тромба с тромболитични медикаменти, цитопротекция на нервната тъкан. Подобрява се невроналния метаболизъм с невропротектори, предпазване на ново тромбообразуване с прилагане на антиагреганти, подобряване на хемореологичните свойства на кръвта и намаляване на кръвния вискозитет с вливане на нискомолекулярни изотонични разтвори, мониториране и поддържане на дихателните, циркулаторните и метаболитни функции на организма.

Профилактика и лечение на неврологичните усложнения - при мозъчния оток и повишеното интракраниално налягане се лекува се прилагат осмотичноактивни медикаменти, бримкови диуретици и оксигенация, при наличие на епилептични пристъпи се прилагат антиепилептични медикаменти, за намаляване на мускулния тонус се прилагат миорелаксанти, а за предпазване от белодробни и уроинфекции се прилагат антибиотици.

Прогноза

Най-тежките последици от мозъчно съдова болест е внезапна и необратима исхемия на някаква част от мозъка, тоест мозъчно-съдов инцидент, особено чест при възрастните хора. Смъртността от исхемична мозъчно съдова болест през първия месец варира между 17% и 34%, докато тази при хеморагичната болест може да бъде два пъти по-висока.

Прогнозата на мозъчния инфаркт е неблагоприятна. От всички новозаболели 20-30 % умират до края на първата седмица, 35 % се подобряват, 39 % са без промяна в състоянието и останалите се влошават. Следователно - две трети от болните с остри разстройства на мозъчното кръвообращение умират или остават с тежка инвалидност - спастични хемипарези с походка тип - Wernicke-Mann, афатични нарушения и други. Честотата на рецидивите при мозъчни инфаркти е от 2 до 8 %.

Заглавно изображение: freepik.com