Последици от вътремозъчен кръвоизлив МКБ I69.1

Острият спонтанен вътремозъчен кръвоизлив е животозастрашаващо заболяване от световно значение, с лоша прогноза и малко доказани активни лечения. Като хетерогенно заболяване, някои клинични и образни характеристики помагат да се идентифицират причината, прогнозата и как да се управлява болестта. Оцеляването и възстановяването от интрацеребрален кръвоизлив са свързани с мястото, масовия ефект и вътречерепното налягане от основния хематом, и с последващ мозъчен оток от перихематомална невротоксичност или възпаление и усложнения от продължителна неврологична дисфункция.

Последици от вътремозъчен кръвоизлив е състояние, което се наблюдава след изтичане на кръв в мозъчната тъкан. Това може да настъпи след травма на главата, руптура на мозъчна аневризма, дисекация на мозъчна артерия или увреждане на кръвоносните съдове от различни болестни процеси - тумори, системни заболявания и други.

При спонтанен интрацеребрален кръвоизлив, наблюдаван при компютърна томография, смъртността е 34-50% за 30 дни след увреждането, а половината от смъртните случаи настъпват през първите 2 дни. Въпреки че повечето смъртни случаи настъпват през първите няколко дни след заболяването, оцелелите имат 27% повече дългосрочна смъртност в сравнение с общата популация.

Повече информация за вътремозъчен кръвоизлив можете да прочетете тук:

• Вътремозъчен кръвоизлив МКБ I61

Епидемиология

Вътремозъчният кръвоизлив представлява приблизително 10-20% от всички инсулти. Честотата му варира значително в различните държави и етноси. Процентът на заболеваемост от първичен вътремозъчен кръвоизлив в страните с ниски и средни доходи е бил два пъти по-висок от този в страните с високи доходи (22 срещу 10 на 100 000 човекогодини) през 2000-2008 година.

Честотата на вътремозъчен кръвоизлив се увеличава с напредване на възрастта. Годишният процент на заболеваемост на 100 000 души е по-висок при мъжете, отколкото при жените - 5,9 срещу 5,1 при хората на възраст 35-54 години, 37,2 срещу 26,4 при тези на възраст 55-74 години и 176,3 срещу 140,1 при тези на възраст 75-94 години.

Степента на летален изход от вътремозъчен кръвоизлив е приблизително 40% на 1 месец и 54% на 1 година. Само 12% до 39% от пациентите постигат дългосрочна функционална независимост. Световно проучване за епидемиология на инсулт разкрива, че смъртността при ранни случаи на инсулт (21-дневен до 1-месечен) варира значително между страните и периодите на изследване - смъртността на случаите е била 25-30% в страните с високи доходи, докато е била 30-48% в страните с ниски до средни доходи.

Последици

Вътремозъчният кръвоизлив може да доведе до сериозни усложнения. Съществува риск от припадъци, които могат да се появят по всяко време, въпреки че може дори да е един от първите симптоми. Може да се появи и повишено вътречерепно налягане в резултат на мозъчен оток или вътречерепно кървене. Повишеното вътречерепно налягане от своя страна може да доведе до няколко сериозни усложнения. Може да лиши мозъка от кислород, което води до трайно увреждане на мозъка или смърт. Също така може да причини херния на мозъка в гръбначния канал, което отново води до смърт.

Допълнителните остри усложнения включват:

• повторно кървене
• втори кръвоизлив на друго място
• инфекция
• поражение на черепно-мозъчен нерв
• кома

Рискът от смърт от интрапаренхимно кървене от черепно-мозъчна травма е особено голям, когато нараняването настъпи в мозъчния ствол. Вътрепаренхимните кръвоизливи в продълговатия мозък са почти винаги фатални, тъй като причиняват увреждане на десетия черепномозъчен нерв, който играе важна роля в кръвообращението и дишането. Този тип кръвоизлив може да се появи и в кората или подкорковите области, обикновено в челните или темпоралните лобове, когато се дължи на нараняване на главата, а понякога и на малкия мозък.

Прогнозата за мозъчен кръвоизлив е много променлива в зависимост от вида на кървенето, неговия размер и причината, която го е причинила. В допълнение, съществуващите медицински състояния на пациента могат да повлияят неблагоприятно на прогнозата. Последиците с неврологичен характер, които могат да се припокрият при пациент, страдащ от мозъчен кръвоизлив, са много тежки. Най-чести са инфекциозните (инфекция на пикочните пътища и пневмония на първо място). Следват сърдечни усложнения (особено аритмии) и допълнителни епизоди на мозъчно кървене по време на хоспитализация.

Последиците от вътремозъчен кръвоизлив включват разширяване на хематома, перихематомен оток с повишено вътречерепно налягане, интравентрикуларно удължаване на кръвоизлив с хидроцефалия, гърчове, венозни тромботични събития, хипергликемия, повишено кръвно налягане, треска и инфекции. С оглед на ограничения брой терапевтични възможности за пациенти с вътремозъчен кръвоизлив е необходимо подобрено наблюдение за предотвратяване на тези усложнения или, когато това не е възможно, ранно откриване и оптимално управление, което би могло да бъде ефективно за намаляване на неблагоприятните ефекти рано в хода на инсулт и при подобряване на прогнозата. Необходими са допълнителни проучвания, за да се подобрят препоръките, основани на доказателства, за управлението на този важен клиничен проблем.

При навременно поставена диагноза и адекватно проведено лечение, шансовете за оздравяване са добри и последици от вътремозъчен кръвоизлив могат да бъдат минимални или никакви.

Функционалните увреждания в резултат на вътремозъчен кръвоизлив могат да включват затруднено говорене, затруднено движение с едната страна на тялото, загуба на усещане от едната страна на тялото, затруднено мислене или присъствие.

Диагноза

Избраният метод за диагноза на вътремозъчен кръвоизлив е компютърна томография на мозъка, която позволява не само да се установи наличието на вътремозъчен хематом, но и да се оцени неговата локализация, разпространение и обем, тежестта на мозъчния оток и степента на дислокация. Ядрено-магнитен резонанс е за предпочитане за диагностициране на малки хематоми в мозъчния ствол и визуализиране на хематоми.

Ако компютърната томография е невъзможна при липса на противопоказания, се извършва изследване на цереброспиналната течност, в която може да показва кръвоизлив в структурата на задната черепна ямка или субарахноидален кръвоизлив. Малките кръвоизливи в подкорковите структури на мозъка се проявяват чрез наличието на еритроцити в цереброспиналната течност само след 2-3 дни. Ангиографията на мозъчните съдове е полезна за локализиране източника на кървене.

Прогноза

Вътремозъчният кръвоизлив е най-тежкият вид инсулт, който човек може да претърпи. За прогнозиране на 30-дневната смъртност се използва скала за клинично оценяване. Резултатът отчита фактори като възраст, пол и рискови фактори, както и клинична информация като нива на глюкоза, кръвно налягане и резултати от компютърна томография.

Локализацията на кръвоизлива играе роля при прогнозата, както и обемът на хематома.

Общо 30-дневната смъртност в едно проучване е била 34,6%. След шест месеца смъртността е била 38,6%. Други 38,6% са имали добър резултат, а 22% са били живи, но със значително увреждане.

Възстановяване

По време на възстановяването движението първоначално е нарушено и се възстановява бавно в продължение на няколко месеца. Повечето пациенти ще имат някакво трайно увреждане на движението. Нарушената реч обикновено се подобрява с времето, често в продължение на месеци или години след събитието.

Първоначално загубената функция може да бъде възстановена, тъй като някои функции, изпълнявани преди това от увредените области, могат да бъдат поети от други части на мозъка. Ако има увреждане на мозъчни полукълба, много пациенти ще започнат да компенсират, като използват двете страни на мозъка, за да изпълнят задача, която преди е била възложена на увреденото полукълбо.

Пациентите, възстановяващи се от вътремозъчен кръвоизлив, трябва да се грижат за себе си чрез управление на кръвното налягане, диабета и нивата на холестерола. Те трябва да поддържат здравословен начин на живот и да се въздържат от тютюнопушене, за да имат най-добрия шанс за пълно възстановяване.

Лечението при последици от вътремозъчен кръвоизлив може да бъде консервативно или хирургични и се осъществява в отделение по неврохирургия.

Заглавно изображение:freepik.com