Други неревматични болести на трикуспидалната клапа МКБ I36.8

Група сърдечно-съдови заболявания на трикуспидалната клапа на сърцето, които водят до нейното увреждане, се наричат други неревматични болести на трикуспидалната клапа. Характерно за тази група заболявания е, че от етиологичните фактори се изключва ревматизма.

Етиология

Нормалната анатомия и функция на трикуспидалния клапан имат няколко различия със съответния митрален клапан в лявото сърце, отчасти въз основа на по-ниско налягане в дясната сърдечна камера. Функционалните аномалии в резултат на заболяване на трикуспидалната клапа се класифицират като първични и вторични. Първичното заболяване на клапата е всяка свързана патология на вътрешната клапа. Списъкът с отговорни състояния включва вродени, инфекциозни ендокардити, карциноидни сърдечни заболявания, токсични ефекти на химикали, тумори, тъпа травма и миксоматозна дегенерация. Вторичното заболяване на трикуспидалната клапа не включва присъщи анатомични аномалии на клапанния апарат, освен трикуспидалната пръстеновидна дилатация, вторична до дилатацията на дясната камера и дисфункцията. Най-честата причина за заболяване на трикуспидалната клапа е вторична спрямо болестта на лявото сърце, било миокардна, клапна или смесена.

Причините за развитието на други неревматични болести на трикуспидалната клапа могат да се обединят в две групи - вродени и придобити. Към вродените фактори се отнасят недоразвитието на платната на трикуспидалната клапата. А към придобитите - различни механични или травматични увреждания, някои инфекциозни или възпалителни процеси, водещи до патологично увреждане на клапата на сърцето. Други причини включват:

• инфаркт на миокарда
• коронарна болест на сърцето
• застойна сърдечна недостатъчност
• ендокардит (сърдечна инфекция или възпаление)
• тумори (това е рядко)

Важна причина за развитие на други неревматични болести на трикуспидалната клапа е високото налягане в камерите на сърцето, дължащо се на белодробна хипертония.

Клинична картина

Болестта на трикуспидалната клапа може да се толерира дълго време, преди да се появят симптоми. Симптомите могат да включват:

• неравномерен сърдечен ритъм (предсърдно мъждене)
• умора, особено по време на физическа активност
• загуба на апетит
• промени в цвета на кожата
• задух
• оток на долни крайници/корем
• неприятно усещане за пулсиране на вените в областта на шията

Клиничната картина зависи от степента на развитие на заболяването и от степента на развитие на десностранна сърдечна недостатъчност. Белезите на десностранна сърдечна недостатъчност са включват три основни групи промени:

• венозна хиперемия във вътрешните органи, с изключение на белите дробове;
• отоци в подкожната тъкан
• трансудатни изливи в серозните кухини

Диагноза

Диагнозата на други неревматични болести на трикуспидалната клапа се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания, физикален и инструментален преглед.

Физикалният преглед се състои от оглед на болния, палпация на коремни органи, перкусия и аускултация на сърце и бял дроб. При палпация и перкусия се установява най-често повишени размери и граници на черния дроб - хепатомегалия. От аускултацията може да се установи деснокамерен трети тон или диастолен шум на релативна трикуспидална стеноза.

Инструменталните изследвания, които се провеждат са:

• електрокардиограма (ЕКГ)
• ехокардиография
• рентгенография на гръден кош

Въпреки че диагностицирането при напреднала болест на трикуспидалната клапа е възможно, ехокардиографията дава ценни указания за наличието и тежестта на стеноза на трикуспидалната клапа и/или регургитация със значителна точност. Сигналът за трикуспидна регургитация, използващ доплеровски техники, се използва за оценка на систоличното налягане на дясната камера, което при липса на обструкция на десен вентрикуларен отток съответства на белодробно артериално систолно налягане. Това е клинично полезно, тъй като близо 80 до 90% от пациентите проявяват известна степен на трикуспидална регургитация.

Може да се извършат и някои инвазивни методи на изследване на сърцето, като сърдечна катетеризация. Сърдечната катетеризация показва налягането в дясната сърдечна половина и помага за определяне нуждата от оперативна корекция на клапното увреждане.

Лечение

Лечението на други неревматични болести на трикуспидалната клапа бива консервативно или оперативно. Консервативното лечение на заболяването включва лечение на инфекциозния или възпалителен процес, на сърдечните ритъмни нарушения.

Лечението на заболяването на трикуспидалната клапа се ръководи от основната етиология и патология. Поправянето на трикуспидалната клапа все повече се препоръчва на пациенти с напреднала трикуспидална регургитация, особено когато се комбинира с хирургия на патологията на лявото сърце. Първичното заболяване на трикуспидалната клапа често се лекува чрез хирургичен подход, специфичен за основната патология.

Оперативното лечение се извършва чрез специално протезиране на трикуспидалната клапа, най-често с помощта на биологична протеза.