Синдром на умора след преболедувана вирусна инфекция МКБ G93.3

Синдром на умора след преболедувана вирусна инфекция, известен още като доброкачествен миалгичен енцефаломиелит е заболяване, което се характеризира с хронична умора и общо неразположение след преболедувана вирусна инфекция.

Причината за синдром на умора след преболедувана вирусна инфекция е поствирусна реакция на цитомегаловирус, Епщайн-Бар вирус, грипни вируси, инфекциозна мононуклеоза, но всяка вирусна инфекция може да бъде причина за състоянието при предразположени лица.

Предразполагащите фактори включват:

• изтощаващи вирусни инфекции и невъзможност на организма да се възстанови напълно
• слаба имунна система
• хормонален дисбаланс
• психологични проблеми - стрес, депресия, емоционални травми
• генетично предразположение - състоянието се среща по-често в членовете на някои семейства

Клиничната картина на доброкачествен миалгичен енцефаломиелит се характеризира с умора, несъответстваща на физическото натоварване. Болните съобщават, че още със събуждането си се чувстват изморени, трудно се концентрират, имат болки в ставите и мускулите, общо изтощение, главоболие, нарушение на съня, липса на апетит, депресия, субфебрилитет(температура между 37 и 38 градуса), увеличени лимфни възли.

Диагнозата на синдром на умора след преболедувана вирусна инфекция се поставя след изключване на други причини за умората, както и наличие на преболедувана вирусна инфекция. Симптомите трябва да са с продължителност най-малко 6 месеца, но диагнозата може да се постави и по-рано. Често заболяването остава недиагностицирано, защото симптомите са твърде общи и неспецифични и пациентите се приемат за симуланти.

Лечението е симптоматично - при главоболие се препоръчват аналгетици, при мускулни спазми - миорелаксанти, назначават се също антидепресанти. Препоръчват се избягване на физическата и психическа преумора, разходки на открито, плуване, продължителна почивка, високоенергийна диета, имуномодулатори и витамини, психотерапия.

Прогноза по отношение на продължителността на живота е добра. При някои пациенти оплакванията изчезват след няколко седмици, а при други се задържат по-продължително време - години с отшумяване и отново появяване на симптомите и намаляване на трудоспособността на пациентите.