Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на нервната система Възпалителни болести на централната нервна система Менингит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде Менингит при вирусни болести, класифицирани другаде

Менингит при вирусни болести, класифицирани другаде МКБ G02.0

Менингит при вирусни болести, класифицирани другаде МКБ G02.0 - изображение

Менингитът е клинично понятие, означаващо възпалително увреждане на мозъчните обвивки (менингите).

Вирусните менингити са рядко усложнение на вирусна инфекция, предимно при имунокомпрометирани лица, малки деца и възрастни хора.

Етиологията на менингит при вирусни болести, класифицирани другаде включва вирусна инфекция, засягаща нервната система, настъпила най-често вторично след системно вирусно заболяване.

В рубриката менингит при вирусни болести, класифицирани другаде са разгледани:

  • аденовирусен менингит
  • ентеровирусен менингит
  • herpes simplex менингит
  • менингит при инфекциозна мононуклеоза
  • менингит при морбили
  • менингит при епидемичен паротит
  • менингит при рубеола
  • менингит при варицела
  • менингит при herpes zoster
  • Аденовирусен менингит

Аденовирусен менингит

Аденовирусните инфекции се причиняват от семейство Adenoviridae. Пътят на проникване на инфекцията е най-често въздушно-капков. Инфекциите, причинени от аденовируси зачестяват през есенно-зимния сезон. Инкубационният период е средно 7 дни.

Клиниката на аденовирусен менингит е свързана предимно с инфекции на горните или долните дихателни пътища. Засягат се фаринкса (фарингит), белия дроб (пневмония), или храносмилателната система (ентерит). Усложненията настъпват основно при лица с имунодефицитни състояния, на фона на неотшумяла системна инфекция - след настъпване на виремия (наличие на вируси в кръвта) и преминаване на вируса в нервната система, състоянието на болните внезапно се влошава и развиват менингит или менингоенцефалит с типичните признаци на менингеално дразнене.

Подробна информация за аденовирусен менингит можете да прочетете тук:

Ентеровирусен менингит

Ентеровирусите принадлежат към семейство Picornaviridae. Ентеровируси серотип 70 и 71 имат особен тропизъм към нервната система и причиняват заболявания като менингоенцефалит, полиомиелитоподобен синдром и др. Източник на инфекцията са здрави вирусоносители или болни лица. Пътят на проникване е фекално-орален и заболяването най-често започва като стомашно-чревна инфекция. Заболеваемостта от този тип инфекции е по-висок през пролетно-летния сезон, затова и случаите на ентеровирусен менингит през топлите месеци зачестяват.

Клиниката на ентеровирусен менингит започва със стадий на системна вирусна инфекция с повишаване на температурата, гадене, повръщане, диария, еритемен обрив, болка в мускулите. След нормализиране на температурата и леко подобряване на състоянието следва засягане на нервната система с главоболие, хиперестезии, отново гадене и повръщане. Бързо се развиват симптомите на менинго-радикулерно дразнене.

Подробна информация за ентеровирусен менингит можете да прочетете тук:

Херпес симплекс менингит

Herpes simplex вирусите принадлежат към семейство Herpesviridae. Заразяването с херпес-вирусна инфекция става най-често още в детството по контактен път, след което вируса остава в латентно състояние години наред и при намаляване на имунитета се активира. Известни са два типа Херпес симплекс вируси. HSV-1 е причина за херпес вирусна инфекция на устните, фаринкса, тонзилите. HSV-2 е причина за генитален херпес.

HSV-1 е най-честата причина на спорадичен енцефалит, докато HSV-2 инфекциите на нервната система в повечето случаи се ограничават до вирусен менингит или менингит на Mollaret.

Подробна информация за херпес-вирусен менингит можете да прочетете тук:

Менингит при инфекциозна мононуклеоза

Инфекциозната мононуклеоза е остро вирусно заболяване с разнообразие в клиничната картина. Често имитира клиниката на други заболявания. Причинява се от Ебщайн-Бар вируса, който принадлежи към семейство Херпесвируси. EBV има тропизъм към В - клетките на имунната система и епителните клетки и има свойството да остава в латентно състояние в инфектираните от него клетки, подобно на другите представители от това семейство. Източник на инфекцията е не само болният човек, но и здравият заразоносител. Инфекциозната мононуклеоза се предава по въздушно-капков път.

Клиника на менингит при инфекциозна мононуклеоза най-често започва със зачервено и болезнено гърло, наличие на възпаление на сливиците и небните дъги с оформяне на сиво-белезникави налепи, напомнящи на дифтерия. Усложняването на инфекциозната мононуклеоза с менингит и менингоенцефалит се наблюдава предимно при слаб имунитет. Менингитът протича с типичните за болестта признаци на менинго - радикулерно дразнене и остро влошаване на състоянието. Характерен белег на заболяването е наличието на моноядрени клетки и повишени титри за антигена на Ебщайн-Бар вируса.

Подробна информация за инфекциозна мононуклеоза можете да прочетете тук:

Менингит при морбили (брусница)

Морбили е остро инфекциозно заболяване, причинено от вирус от семейство Парамиксовирусите. Заболяването има висока контагиозност - над 90% контагиозен индекс. Вирусът попада най-често чрез лигавицата на дихателната система или конюнктивата и протича с катарален синдром, характерен обрив и наличие на редица усложнения, включващи засягане на нервната система под формата на менингит, менингоенцефалит и др.

Рискови фактори за инфекция с вируса на морбили включват деца с имунен дефицит, левкемия, посещение на ендемични области, действие на алкилиращи агенти или кортикостероидна терапия. Високорискови фактори за тежко протичане на болестта и усложнения са недохранване, имунодефицит, бременност, дефицит на витамин А.

Клиниката на менингит при морбили се съпътства от типичните за морбили симптоми - повишена температура, хрема, кашлица, подпухнало лице и силно изразена обща интоксикация. Петната на Коплик в устната кухина са патогномоничен бързопреходен белег на болестта. Появява се макулопапулозен обрив, който започва няколко дни след началото на треската и обхваща задната част на ушите, разпространявайки се по лицето, шията и цялото тяло. Обривът е съпроводен със сърбеж. Системните усложнения на морбили като менингит и енцефалит са относително често срещано състояние, поради невротропността на вируса. Менингитът протича с типичните за заболяването симптоми на менинго-радикулерно дразнене, мозъчен оток и повишено вътречерепно налягане на фона на вирусната инфекция или след кратък период на подобряване на състоянието.

Подробна информация за брусница, усложнена с менингит можете да прочетете тук:

Менингит при епидемичен паротит

Епидемичният паротит (заушка) е инфекция на жлезистата тъкан, която се причинява от Virus parotitidis. Боледуват основно деца или лица в младежка възраст. Вирусът има тропизъм към жлезисти клетки и клетките на нервната система. Източник на инфекцията е само болният човек. Вирусът се отделя със слюнката и фарингеалния секрет. Инкубационният период е средно 16-18 дни.

Клиниката на менингит при епидемичен паротит включва внезапно едностранно подуване на околоушната жлеза, съпътствано от възпаление и локална болка, особено при дъвчене, главоболие. Рядко като първа изява на заболяването или в хода на инфекцията може да се наблюдава засягане на друг жлезист орган с клинична картина на панкреатит, орхит или оофорит. Паротитният менингит е по типа на серозните менингити. Развива се едновременно или веднага след прекаран паротит. Клиничната картина протича с висока температура, главоболие, повръщане. При менингоенцефалита се добавят гърчове, загуба на съзнание, парези и парализи. Прогнозата е сравнително добра.

Подробна информация за паротитен менингит можете да прочетете тук:

Менингит при рубеола

Заболяването се причинява от рубеолния вирус, род Rubivirus на семейство Togaviridae. Инкубационният период е 12 - 24 дни. Възприемчивостта към вируса е всеобща, но най-силно засегната е възрастта между 5 и 9 години. Заболяването се разпространява чрез отделяните във въздуха пръски от носоглътката, съдържащи вируса. Болните са заразоносители 2-3 дни преди появата на обрива, 5-7 дни по време на обрива и 5-7 дни след изчезването му. При възрастните рубеолата протича по-тежко и често с усложнения.

Клиниката на менингит при рубеола включва грипоподобен синдром, отпадналост, главоболие, покачване на телесната температура, мускулни и ставни болки, зачервяване на гърлото. След 2-3 дни се появява кожен обрив - екзантем, обхващащ цялото тяло, състоящ се от дребни розово-червени петна, надигнати над кожата преминаващи след няколко дни. Засягането на нервната система под формата на енцефалит, менингоенцефалит или менингит е тежко системно усложнение на инфекцията. Наблюдава се рядко, а тежестта на проявите са в зависимост от локализацията и дифузността на процеса.

Подробна информация за рубеола с неврологични усложнения можете да прочетете тук:

Менингит при варицела

Варицелата, позната още като лещенка, засяга главно възрастта до 10 години. Причинява се от Varicella-zoster virus от семейството на херпесните вируси. Инфекцията се предава по въздушно-капков път. Инкубационният период е 11 - 21 дни. Подобно на херпес симплекс, вирусът на варицелата остава в латентно състояние в нервните ганглии. Характерно е, че при децата варицелата протича по-леко, отколкото при възрастните.

Клиниката на менингит при варицела започва с грипоподобна картина - температура, болка в гърлото и силно сърбящ обрив от леко надигнати червени петна, преминаващи в течение на няколко дни във везикули (мехурчета) и крусти (корички). Картината наподобява "звездно небе", поради настъпване на няколко виремии (наличие на вируси в кръвта) и появата на обривни елементи в различна фаза. Усложняването на варицелата с менингит се наблюдава предимно при възрастни пациенти, или поради развитие на вторична бактериална инфекция и спад в имунната система. Менингитът протича с типичните за заболяването симптоми на менинго-радикулерно дразнене на фона на обривния стадий или във фазата на оздравяване.

Подробна информация за Варицела с менингит можете да прочетете тук:

Менингит при Херпес зостер

Херпес зостер-инфекцията се предизвиква от Varicella-zoster virus, поради активиране на латентно останалия в клетките вирус след преболедувана, най-често в детството варицела. Вирусът има подчертана невротропност.

Клиниката на менингит при Херпес зостер се характеризира с инициални симптоми като главоболие, повишена температура и общо неразположение на фона на спад в имунната система. Тези симптоми се последват от сърбеж, хиперестезия (свръхчувствителност) или парестезия и болезнен кожен обрив с мехури, ограничени в определен дерматом. Обривът отзвучава за няколко седмици, но болката в засегнатата област често персистира месеци.

Усложнението на херпес зостер-инфекцията с менингит се наблюдава относително рядка, основно при възрастни пациенти с изразени симптоми на дифузно засягане на мозъчните обвивки и развиване на характерната клиника на менинго-радикулерно дразнене, мозъчен оток и повишено вътречерепно налягане.

Подробна информация за херпес зостер с менингит можете да прочетете тук:

Диференциална диагноза на менингит при вирусни болести, класифицирани другаде се прави с микотичен менингит, бактериален менингит, менингит при тропически и инфекциозни болести, невросифилис, тумор на мозъка и др.

Диагнозата на менингит при вирусни болести не е трудна, ако е известно първичното заболяване. Наличието на специфичен кожен обрив или друго органно засягане и признаци на менингеално дразнене при пациент с вирусна инфекция са насочващи към диагнозата. Необходими са преглед от невролог, лумбална пункция за оценка налягането и вида на ликвора, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалография, лабораторни изследвания на ликвор, кръв, урина. Микробиологичното изследване спомага за отхвърляне на бактериален или микотичен менингит - директна микроскопия, изследване по Грам, посявка от цереброспинална течност и кръв. Серодиагностиката включва методи като PCR (полимеразно - верижна реакция), ELISA, РСК (реакция свързване на комплемента) и др.

Лечението на вирусен менингит включва спешна хоспитализация, приложение на противовирусни препарати, симптоматично лечение на повишеното на вътречерепното налягане и мозъчния оток, главоболието, температурата и другите симптоми.

Профилактика на менингитите, причинени от вируси се основава на задължителното приложение на комбинирани ваксини и навременно лечение на вирусните инфекции.

3.8, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО