Смесени дисоциативни [конверсионни] разстройства МКБ F44.7

Конверсионно разстройство, или функционално неврологично симптоматично разстройство, е диагностична категория, използвана в някои психиатрични класификационни системи. Понякога се прилага при пациенти, които имат неврологични симптоми, като изтръпване, слепота, парализа или пристъпи, които не са в съответствие с конкретна органична причина. Те причиняват значителен дистрес. Смята се, че тези симптоми възникват в отговор на стресови ситуации, засягащи психичното здраве на пациента или продължително психично състояние като депресия.

Концепцията за дисоциативно разстройство става ясна в края на 19 век, когато невролозите Jean-Martin Charcot, Sigmund Freud и психологът Pierre Janet съсредоточават своите изследвания върху тази тема. Към днешна дата, конверсионното разстройство е актуална диагноза за симптоми, които едно време биха били описани като хистерични. Хистерията от своя страна е послужила и като описание на определени черти на характера и състояния на духа.

Това заболяване се наблюдава при хора на възраст от 10 до 35 години и засяга между 0,011% и 0,5% от общата популация.

Смесени дисоциативни [конверсионни] разстройства се отключват след силен стрес, травма или психологически дистрес. Обикновено физическите симптоми на синдрома засягат сетивата или двигателните умения. Честите симптоми включват:

• слепота
• частична или пълна парализа
• неспособност да се говори
• глухота
• изтръпване
• затруднено преглъщане
• инконтиненция
• проблеми с баланса
• припадъци
• тремор (треперене)
• затруднено ходене

Тези симптоми се отдават на дисоциативно разстройство, когато не може да се намери друго медицинско обяснение за тях. Симптомите обикновено се появяват внезапно. Те продължават от дни до седмици и могат така внезапно да изчезнат. Обикновено самият симптом не е животозастрашаващ, но усложненията могат да бъдат изтощителни. Това заболяване се проявява с двигателни или сензорни симптоми, включително част от изброените по-долу.

Моторни симптоми или дефицити:

1. Нарушена координация или баланс.
2. Слабост, парализа на крайник или на цялото тяло (хистерична парализа или нарушения в двигателната способност).
3. Нарушение или загуба на реч (хистерична афония).
4. Затруднено преглъщане (дисфагия) или усещане за бучка в гърлото.
5. Психогенни неепилептични припадъци или конвулсии.
6. Тремор, миоклонус или други нарушения в движението.
7. Проблеми с походката.
8. Загуба на съзнание (припадъци).

Сензорни симптоми или дефицити:

1. Нарушено зрение (хистерична слепота), двойно виждане.
2. Увреден слух (глухота).
3. Загуба или нарушаване на усещането за допир или болка.

Симптомите обикновено не съвпадат с известните анатомични пътища и физиологични механизми. Понякога е заявено, че представените симптоми са склонни да отразяват собственото разбиране на пациента за анатомията и че колкото по-малко медицински познания има човек, толкова по-неправдоподобни са присъстващите симптоми. Все още обаче не са проведени систематични проучвания, които да подкрепят това твърдение.

Диагностичните критерии за поставяне на диагноза смесени дисоциативни [конверсионни] разстройства са:

1. Пациентът има поне 1 симптом на променена двигателна или сензорна функция.
2. Симптомът или дефицитът не се обяснява с друго медицинско или психическо разстройство.
3. Симптомите причиняват клинично значим дистрес или нарушение в социалните, професионалните или други важни области на функциониране.

Болният определя състоянието си с признаци на:

• слабост или парализа
• ненормално движение (например тремор, дистонично движение, миоклонус, нарушение на походката)
• речеви симптоми (например дисфония, затруднена реч)
• припадъци
• амнезия или загуба на памет
• специални сензорни загуби (например слепота, загуба на обоняние или нарушение на слуха)

Спрямо проявата си бива:

• остър епизод — със симптоми, налични за по-малко от 6 месеца
• хронични — симптоми, налични в продължение на 6 месеца или повече

Благодарение на електроенцефалограмата като технологията и други невропсихологични инструменти, конверсионното разстройство се диагностицира по-лесно през последното десетилетие.

Ефективното лечение на конверсионното разстройство третира както състоянието, така и всички съпътстващи заболявания, от които човек може да страда. Лечението също ще бъде съобразено с конкретните симптоми. Например, логопедията може да бъде от полза за болен, при който симптоми включват проблеми с говоренето и словообразуването. Физиотерапия може да се наложи, ако човек има проблеми с подвижността, парализа или мускулна слабост. Поведенческата терапия, която се фокусира върху техники за намаляване на стреса и релаксация, също може да помогне за подобряване на симптомите.

Хората със смесено конверисонно разстройство също могат да се възползват от психотерапия. Видът на препоръчваната психотерапия се различава в зависимост от съпътстващите заболявания. Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне на хората да идентифицират негативни или ирационални мисловни модели и да се обучат как най-правилно да реагират. Тя също така помага да се изградят по-добри умения за справяне с ежедневните стресори. Ако болният има анамнеза за травма, той може да се възползва и от други видове терапия. Семейната терапия например, е полезна за справяне със семейната динамика, която генерира стрес и увеличава риска от появата на конверсионни симптоми.

Хипнозата също е полезна за намаляване на симптомите при смесени дисоциативни разстройва. Този тип лечение може да включва фокусиране върху любим, приятен образ, за да отвлече вниманието от симптомите, което пък може да спре развитието им. Важно е обаче тези техники да се прилагат от професионалист, който специално развива интересите си в областта на конверсионните разстройства. Ефективността на самохипнозата обикновено зависи от редовното й прилагане.

Фармакотерапията за конверсионни разстройства обикновено включва медикаменти, които лекуват симптомите на едновременно възникващите състояния. Изследванията показват, че лекарства, включително селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, бета-блокери, аналгетици и бензодиазепини могат да бъдат полезни. Обикновено антиепилептичните лекарства не се използват, освен ако няма диагностицирана съпътстваща епилепсия. Има по-малко изследвания за алтернативни методи на лечение, така че не са изяснени рисковете и ползите им.

Симптомите на смесени дисоциативни [конверсионни] разстройства могат да бъдат много тревожни и да окажат огромно влияние върху благосъстоянието на човек. В тежките случаи, те могат да им попречат да извършват ежедневни дейности. Определени симптоми, като припадъци или временна парализа, повишават риска от трайно увреждане на болния. Човекът среща проблеми на работното място и във взаимоотношенията с околните. Може да почувства влошено качество на живот. Следователно е изключително важно да се търси поставяне на правилна диагноза и лечение възможно най-бързо. Симптомите на разстройство на конверсията обикновено отзвучават с адекватно лечение, но изисква време. Забавянето на диагнозата и лечението може да доведе до по-трайни симптоми и допълнителни усложнения.