Дисоциативна анестезия или загуба на сетивност МКБ F44.6

Дисоциативната анестезия представлява състояние, при което се наблюдават участъци със загуба на сетивност, при липса на открито медицинско заболяване на болния.

Дисоциативна анестезия или загуба на сетивност е различен тип анестезия, характеризираща се при пациентите със симптоми на каталепсия, амнезия и изразена аналгезия. Клиничните ефекти върху централната нервна и сърдечно-съдова система на пациентите е много по-различна от тези на конвенционалната анестезия, произведена с барбитурати. Дисоциативната анестезия все още е в процес на проучвания.

Възможно е да има разлики в степента на загуба на функциите на различните сетива, които не могат да бъдат обяснени с неврологична лезия. Освен загуба на сетивност, понякога могат да се наблюдават и съпътстващи парестезии.

Някои пациенти съобщават за загуба на зрение, гледане като в тунел, при запазена обща сетивност и двигателност. При дисоциативна анестезия, участъците на кожата със загуба на сетивност имат подозрителни граници, които сочат, че проблемът е свързан по-скоро с представата на пациента относно телесните си функции, отколкото с обяснение за неврологична лезия. Дисоциативната загуба на зрение рядко е пълна и затрудненията представляват по-скоро намаляне на зрителната острота, размазване на образа или "тунелно зрение".

Към дисоциативна анестезия или загуба на сетивност спада и така наречената психогенна глухота. Това състояние се характеризира със силно понижаване слуха на пациента, което не се дължи на органична или функционална причина. Този вид глухота може да настъпи вследствие на преживян силен стрес или тревога.

Честотата на психогенна глухота сред пациентите със загуба на слуха е много трудна за оценка. Почти цялата информация, публикувана по тази тема през последните 20 години, показва, че този тип глухота е състояние, практически ограничено до военната медицина.

Лечението на заболяването е комплексно и включва съчетаване на психотерапия с психотропна фармакотерапия и медикаменти. Прилагат се антипсихотици, анксиолитици и антидепресанти.

Антипсихотиците, известни още като невролептици или основни транквиланти, са клас лекарства, използвани главно за овладяване на психоза (включително заблуди, халюцинации, параноя или объркана мисъл). Използват се широко при шизофрения и биполярно разстройство, но са ефективни и за облекчаване на други психотични симптоми като при дисоциативна анестезия или загуба на сетивност.

Анксиолитиците са лекарства, които инхибират безпокойството. Някои вещества, като алкохол, предизвикват първоначално анксиолиза.