Рецидивиращо депресивно разстройство, сега в ремисия МКБ F33.4

Според Световната здравна организация, депресивното разстройство е най-тежкото заболяване в света. Три аспекта на депресията помагат да се обясни защо това е така:

1. Депресията е често срещан проблем.
2. Хората имат проблеми с функционирането по време на епизоди на депресия.
3. Епизодите на депресия често се повтарят.

Това е състояние, което често е трудно да се овладее и може да бъде устойчиво на лечение. Съществуват обаче хора, които не само се възстановяват напълно от депресията, но дори се мотивират силно след нея.

При рецидивиращо депресивно разстройство, сега в ремисия, пациентът е прекарал в миналото два или повече депресивни епизода, но понастоящем не страда от депресивни симптоми от няколко месеца.

Болният в ремисия има следните характеристики:

• Симптомите изчезват. Това, че няма симптоми е важно, не само защото се отчита положителен резултат, но и защото дългосрочните изследвания показват, че дори сравнително незначителните симптоми на депресия увеличават с повече от четири пъти вероятността пълномащабната депресия да се върне.
• Демонстрира добро психосоциално функциониране. То важи за човек, който се справя добре в редица области, включително в работата, в отношенията си и в това как се справя с житейски ситуации, напрегнати и тъжни събития. Всички тези фактори биха били важни за определяне на състоянието по време на ремисия след депресия. Промяната в тази област може да бъде решаващ фактор за изказване на прогнози за това кой ще оздравее и кой притежава сериозен риск за нов депресивен епизод.
• Има високо функциониращ период по време на ремисията, който продължава поне 6 месеца. Колкото по-дълга е тя, толкова възможността за трайно лечение се повишава, тъй като като при някои хора се получава т.нар. „възходяща спирала“ от мисли и поведения, които могат да блокират появата на нова депресия за много по-дълъг период от време (десетилетия или дори цял живот).

Все още не е изяснено какво прогнозира високоефективното функциониране след депресия. Едно от схващанията е, че някой аспект на самата депресия може насочва към това кой има най-голям шанс да попадне в дълга ремисия. Такива критерии са:

• по-леки симптоми
• по-малко епизоди
• първа поява на депресията на късен етап от живота

Втори фактори, който подсказва за ремисия, разглежда това, как човек реагира на депресията, например:

• високоефективен човек, преди да появата на първи епизод на депресия
• разполага със стабилно семейство, приятелства и околен свят
• прави полезни промени в ежедневието, работата или приятелите си, с което да повлияе хода на депресията

Ако не се лекува, депресивното разстройство може да продължи около 6 месеца. Около 20% от тези епизоди могат да продължат 2 или повече години. Известен процент случаи пък завършват спонтанно. Въпреки това, дори след приключване на основния депресивен епизод, 20% до 30% от пациентите имат остатъчни симптоми, които могат да им причиняват затруднения в ежедневието. Рискът от рецидив обаче се намалява с приемането на антидепресанти за повече от 6 месеца.

Депресията е лечимо заболяване. То може да бъде осигурено от:

• специалисти по психично здраве — психолог, психиатри, социални работници, съветници
• центрове или организации за психично здраве — болници, амбулаторни клиники, агенции за социални услуги, частни клиники, групи за подкрепа
• програми за самопомощ

Психотерапията, известна още като разговорна терапия, консултация или психосоциална терапия, се характеризира с това, че пациентът говори за своето състояние и проблеми с психичното здраве с обучен терапевт. За лечение на депресия се използват различни видове психотерапия. Те включват:

• когнитивно-поведенческа терапия
• междуличностна терапия
• терапия за приемане и ангажираност
• техники за реагиране в депресивни ситуации

Доказателствата показват, че когнитивно-поведенческата терапия може да бъде толкова ефективна, колкото и медикаментите. В тежките случаи се прилага комбинация от двата принципа.

Медикаментите, използвани за лечение на депресия, включват:

• селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин
• инхибитори на обратното захващане на серотонин-норепинефрин
• инхибитори на обратното захващане на норепинефрин-допамин
• трициклични антидепресанти
• инхибитори на моноаминооксидазата
• атипични антидепресанти

Различните антидепресанти действат по различен начин при всеки. Често е необходимо да се опитат няколко различни варианта, преди да бъде намерен този, който работи най-добре за конкретен пациент. Ако близък роднина на болния се е повлиял добре на определено лекарство, това лечение вероятно ще се отрази положително и на него.

Първият ефект на антидепресантите често се наблюдава най-рано 1-2 седмици от началото на лечението, като максималните ефекти се достигат около 4–6 седмици. Понякога хората спират да приемат антидепресантите по свое желание, поради нежелани странични ефекти, или защото смятат, че са излекувани. Внезапното спиране на лечението или пропускане на няколко дози може да доведе до симптоми на абстиненция.

По-долу са изброени основните класове антидепресанти,които се прилагат за рецидивиращо депресивно разстройство, сега в ремисия, някои от най-разпространените лекарства във всяка категория и техните основни странични ефекти:

1. Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (citalopram, escitalopram, paroxetine, fluoxetine, sertraline): основните нежелани реакции включват гадене, диария и сексуална дисфункция.
2. Инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (duloxetine, venlafaxine, desvenlafaxine): основните странични ефекти включват гадене, диария, повишена сърдечна честота, повишено кръвно налягане и тремор.
3. Трициклични антидепресанти (amitryptiline, desipramine, doxepin, imipramine): основните нежелани реакции включват седация, ниско кръвно налягане при преминаване от седнало положение в изправено положение (ортостатична хипотония), тремор и сърдечни проблеми като аритмия.
4. Инхибитори на моноаминооксидазата (isocarboxazid, phenelzine): основните нежелани реакции включват високо кръвно налягане, седация, тремор и ортостатична хипотония.