Разстройства на минералната обмяна МКБ E83

Разстройства на минералната обмяна включва разстройства на обмяната на медта, разстройства на обмяната на желязото, разстройства на обмяната на цинка, разстройства на обмяната на фосфора, разстройства на обмяната на магнезия, разстройства на обмяната на калция.

Към разстройства на минералната обмяна принадлежи разстройства на обмяната на калция.

Нарушения на Са- Калцият се резорбира в червата под влияние на вит.D и неговите активни метаболити. Вит. D се превръща в черния дроб в 25-ОН-холекалциферол, а в бъбреците- в 1,25(ОН)2 – холикалциферол, който представлява много по- активно съединение от вит. D по отношение на резорбцията на калция в червата. Концентрацията на сумарния калций в плазмата се равнява на 2,0-2,25 mmol/l. При увреждане на бъбреците се намалява превръщането на вит. D в този негов активен метаболит и се намалява резорбциятя на калция в червата.

Повишаване /хиперкалцемия/- при хипервитаминоза D, при калциноза.

Понижаване /хипокалцемия/- при D-авитаминоза, при недостиг или липса на паратхормон, при еклампсия. Понижаването на плазмения калций води до активизиране на паращитовидните жлези и развитие на вторичен хиперпаратиреоидизъм.

Лечението се изразява в приложението калциеви препарати.

Към разстройства на минералната обмяна принадлежи разстройства на обмяната на фосфора.

Нарушения на фосфора. Съдържа се главно в метаболитите на белтъчните продукти и се излъчва предимно с бъбреците.

Повишаване /хиперфосфатемия/- при бъбречна недостатъчност, среща се по-рядко при хипервитаминоза D, калциноза, фиброзна остеодистрофия, при бъбречна недостатъчност, при уремия.

Понижаване /хипофосфатемия/- при рахит, при авитаминоза D, при хиперфункция на паращитовидната жлеза. Понижаването на фосфора води до вторичен хиперпаратиреоидизъм с последваща бъбречна остеодистрофия.

Лечението се изразява в приложението фосфорни препарати.

Към разстройства на минералната обмяна принадлежи разстройства на обмяната на магнезия.

Нарушения на магнезия (Mg)- Нормално нивото на Mg в кръвната плазма е 0,6-1,2 mmol/l. Около 30% от Mg се отделя чрез бъбреците.

Повишаване /хипермагнеземия/- при уремия, при азотемия, Mg в плазмата се увеличава. Концентрации над 3,0-5,5 mmol/l могат да доведат до спиране на дишането.

Лечението се изразява в приложението на хемодиализа.

Понижаване /хипомагнеземия/- Настъпва при полиурия, ентерит, продължителна употреба на диуретични средства, при диабетна ацидоза, при стресови състояния, на база чернодробна цироза и хроничен панкреатит.

Лечението се изразява във венозно приложение магнезиев сулфат- по 5-10 ml, 10% р-р.

Към разстройства на минералната обмяна принадлежи разстройства на обмяната на желязото.

Понижаване- получава се анемия, която се характеризира с еритропения, хипохромемия, микроцитоза.