Разстройства на обмяната на аминокиселините с разклонена верига и на мастните киселини МКБ E71

Разстройства на обмяната на  аминокиселините с разклонена верига и на мастните киселини представляват рядко срещани заболявания.

Аминокиселините са градинвните частици на белтъците(протеините) в човешкото тяло, които на свой ред изграждат мускулите. Като се има предвид, че белтъците са най-функционалнонатоварените химични съединения, изпълнявайки структурна, двигателна, защитна и много други функции, разбираме и важността от тяхното приемане. В човешкия организъм се различават 20 вида аминокиселини. 8 от тези 20 аминокиселини са незаменими (метионин, треонин, триптофан, левцин, изолевцин, лизин, фенилаланин и валин), т.е. не могат да се образуват самостоятелно от животните(в това число и човека) и трябва да се набавят чрез храната. Затова при изработването на хранителен режим от изключителна важност е подборът на подходящи хранителни продукти, доставящи всяка една от тези 8 аминокиселини. Липсата на само 1 от тях за известно време би имала тежки последици.

Разстройства на обмяната на аминокиселините с разклонена верига и на мастните киселини се срещат значително по-рядко спрямо всички останали заболявания.

3 аминокиселини са с разклонена верига(BCAA). Това са представителите на валина, изолевцина и левцина. Образно казано те изграждат 30-35% от мускулната маса. Името им произлиза от факта, че веригата им не е права, както при всички останали аминокиселини, а има 1 разклонение, което прави молекулата им по-стабилна. 

Левцин (C6H13NO2) е от съществено значение разклонена верига аминокиселини (BCAA). Другите две незаменими аминокиселини са Л-Валин и Л-Изолевцин. Л-Левцин не може да се произвежда от тялото, и трябва да се набави чрез прием на храна или хранителни добавки. Може да се намери в ядките, кафявия ориз и пълнозърнестите хлебни продукти. Л-Левцин включва около осем на сто от общия брой на аминокиселини в организма в протеиновите структури, тя е четвъртата най-концентрирана или с най-голямо съдържание аминокиселина в нашата мускулна тъкан. Л-Левцина е от изключително голямо значение за вашето здраве. Тази аминокиселина има атлетично приложение. Л-Левцина има много добър ефект върху спортните резултати. Тя предпазва мускулната тъкан, снабдява тялото ни с енергия, когато е под стрес, запазва мускулният гликоген (глюкоза, съхранена в мускулната тъкан, използвана за задвижване на мускулната контракция), поддържа азотния баланс и повишава мисловните ни способности, които могат да намалеят по отношение на физическата активност, когато става по-интензивна .L-Левцина е една от най-мощните аминокиселините с разклонена верига (ВСАА). Тоест ако страдате от липса на Л-Левцин, тялото ви няма да сусвоява максимално от протеина, който вие приемате, без значение колко протеин приемате. Освен ако нямате достатъчно L -Левцин, тоест каквито и качествени храни и добавки да приемате те няма да се усвояват от вашия организъм.

За да извлечете максимума от това с което се храните, вие трябва приемате 2 части L -Левцин и 2 части L -Валин за всяка част на L -Изолевцин. Идеалният баланс е 2 мг. на L -Левцин и L -Валин за всеки милиграм от L-Изолевцин.
Няма да се получи оптимален резултат ако не се спазва точно това съотношение.

Изолевцин е аминокиселина, която е най-известна със своите възможности за увеличаване на издръжливостта мускулите и ще помогне за напълното възстановяване на мускулите. Тази аминокиселина е от особенно значение за всеки един сериозен спортист или културист, тъй като неговата основна функция в тялото е да се увеличи енергията и помага на организма да се възстанови от тежките физически натоварвания. Има три разклонени аминокиселини в нашето тяло, изолевцин, валин, левцин, като всички те спомагат за развитието на мускулите и възстановяването им след тренировка. L-Изолевцина всъщност е разпределен за енергия в мускулната тъкан.

Изолевцин е незаменима аминокиселина, което означава, че тя не може да бъде произведена в тялото и трябва да бъде получена чрез хранителни източници.

Валин не може да се възпроизвежда от тялото ни и трябва да се набавя чрез храната или хранителни добавки. Има стимулиращ ефект и е необходима за мускулния метаболизъм, възстановяването и изграждането на качествена мускулната тъкан и поддържане на хранителния баланс в организма. Тъй като това е една разклонена аминокиселина, може да се използва като източник на енергия в мускулите, като по този начин запазва употребата на мускулната глюкоза.
Изолевцинът е незаменима аминокиселина, която заедно с левцина и валина образува така наречената група BCAA – аминокиселини с разклонена верига, отговарящи за производството на протеини, глюкоза и редица други аминокиселини, необходими за правилното протичане на основните жизнени функции. Изолевцинът участва в образуването на хемоглобина и регулира нивото на кръвната захар.

Недостигът на изолевцин се среща само при хора, които спазват строги ниско протеинови диети като симптомите могат да включват главоболие, виене на свят, умора, депресия, объркване и раздразнителност. Често пъти дефицитът на изолевцин може да имитира симптомите на хипогликемия.
Допълнителният прием на изолевцин с храната или под формата на добавки повишава издръжливостта и подпомага възстановяването при травма или операция и ускорява зарастването на рани. Поради участието си в производството на хемоглобин и регулиране на нивата на кръвната захар, аминокиселината присъства и в профилактиката на анемия и диабет.

Храни източници на изолевцин са високо протеиновите храни като бадеми, кашу, пилешко месо, яйца, риба и черен дроб.

Мастни киселини

Ролята на незаменимите мастни киселини- В по-високи дози ЕМК са естествени антиагреганти (не позволяват слепване на еритроцитите). Те предпазват от сърдечно-съдови заболявания като инфаркт, инсулт, белодробна емболия, смущения в периферното оросяване (в т.ч. гангрена). Редовното им приемане намалява опасността от инциденти при хора с вече развили се сърдечни болести. Доказано е също тяхното антиканцерогенно, противовъзпалително и противоалергично действие, което е важно при профилактиката и лечението на артрит, астма, сенна хрема, екземи, псориазис и други алергични, автоимунни и дегенеративни заболявания.

ЕМК участват в производството на хемоглобин, скъсяват времето за възстановяване след умора и намаляват вредата, нанасяна от твърдите мазнини, тъй като пречат на слепването им и ги диспергират.
Двете основни форми незаменими мастни киселини за хората са Омега-3 и Омега-6. Те са предшественици на тъканните регулатори - хормоноподобни вещества с кратък живот, известни като простагландини, чиято задача е непрестанно да регулират функционирането на клетките. Освен че снабдяват тялото ни с енергия, незаменимите Омега-3 и Омега-6 мастни киселини действат в организма ни като компоненти на нервните клетки, клетъчните мембрани и хормоноподобни субстанции, познати като простагландини. Простагландините и Омега-3 киселините играят важна роля за това тялото ни да функционира добре.

Доказани въздействия на мастните киселини се изрзяват в това, че:

- намаляват кръвосъсирването; предпазват сърцето от сърдечен удар; разширяват кръвоносните съдове; съдействат за намаляване на кръвното налягане; подтискат възпаленията; съдействат за премахване на депресията; намаляват нивата на триглицеридите в кръвта;

- увеличават нивата на растежния хормон, като в това число подбуждат мускулния растеж; подтискат на болките при хора страдащи от ревматоидни артрити, противовъзпалително действие; имат предпазващ ефект при ракови новообразувания, по-точно предпазват от поява на рак на гърдата, дебелото черво и простатата; снижава лошия холестерол;

Омега-3 киселините са доказали терапевтичната си и защитна роля при сърдечно-съдови заболявания, рак, автоимунни заболявания като множествена склероза и ревматоиден артрит, множество кожни заболявания.

Мастни киселини тип Омега-6 са:

Линоленова, гама линоленова, дихомо-гама линоненова, арахидонова, докозатетраенова и докозапентаенова мастни киселини.

Мастни киселини тип Омега-3 са:

Алфа-линоленова (АЛК), ейкозапентаенова (АПК), докозапентаенова (ДПК) и докозахексаенова (ДХК).

Разстройства на обмяната на аминокиселините с разклонена верига и на мастните киселини се изразяват в недостиг на есенциални мастни киселини.

Има три важни фактора, които допринасят за недостига на есенциалните мастни киселини:

• Почти пълната липса на качествени масла, богати на Омега-3 и Омега-6, причинена от масовата комерсиализация и рафинирането на мазнините и маслата.
• Трансформирането на здравословните Омега-3 и Омега-6 в токсични съставки ( хидрогенирани и транс-изомери).
• Метаболитното съревнование между хидрогенираните и транс-мазнините и есенциалните мастни киселини.

Подмяната и “подправянето” на полиненаситените мазнини, причинени от масираното рафиниране на мазнини и масла с цел бърза и лесна търговска печалба, буквално елиминира незаменимите мастни киселини от нашата храна. Нещо повече, чувствително нарастна количеството ненатурални мазнини и масла в диетата ни под формата на транс-мазнини и частично хидрогенирани масла. Транс-мазнините се получават, когато полиненаситените масла са изложени на прекомерна топлина, светлина, кислород или други методи на рафиниране. “Транс” буквално означава, че полиненаситените мастни киселини са трансформирани в ненатурални мастни молекули с променена форма. При хидрогенирането течните полиненаситени масла са атакувани от водородни молекули и резултатът е полутвърди или твърди мастни субстанции, които не се срещат където и да е в природата. Маргаринът е типичен пример за мазнина, съдържаща както хидрогенирани, така и транс-мастни киселини. Само за по-малко от век консумацията на мазнини се е увеличила почти двойно. Но докато процентът на наситените мазнини е един и същ, то полиненаситените мазнини с богато съдържание на ценните Омега-3 почти са изчезнали. Огромното количество рафинирани и обработени мазнини на практика не позволява на тялото ни да се възползва и от малкото количество полезни мастни киселини, които получава.

Клинично признаците за дефицита на Омега-3 могат са явни или постоянно напомнящи за себе си– от лека умора до фатален сърдечен удар. Много специалисти дори няма да направят асоциация между здравословния ни проблем и този недостиг. Освен това симптомите на дефицита на Омега-3 не са така очевидни като при други хранителни дефицити.

При недостиг на ЕМК се появяват окапване на косата, лющене и инфекции на кожата, зиморничавост, съдови увреждания, преждевременно състаряване, влошаване на умствените функции, симптоми, свързани с нарушаване на изолацията на нервните влакна, раздразнителност, пременструално напрежение, намаляване на фертилността на жените и оплодителните способности на мъжете, и пр.

Лечението разстройства на обмяната на аминокиселините с разклонена верига и на мастните киселини е много специфично. Всеки, който има сериозно отношение към здравния си статус, да приема достатъчно количество Омега-3 и 6, най-вече чрез нерафинирано и чисто ленено масло.

• Намаляване на количеството наситени мазнини и изобщо мазнини от диетата. По-малко животински продукти за сметка на растителните. Повечето растения са много бедни на мазнини. А високите нива на мазнини при ядките и семената произлизат от полезните полиненаситени мастни киселини.
• Елиминиране или поне сериозно намаляване на храни с транс-мазнини и частично хидрогенирани масла.Структурната промяна на натуралните масла в неестествени мастни киселини влияе на способността на тялото ни да се възползва от полезните есенциални мазнини.
• Ежедневно приемане на ленено масло. Натуралното, нерафинирано ленено масло е считано от специалистите за търсения фактор във възстановяването на точните нива на есенциалните мастни киселини. Лененото масло е уникално, тъй като съдържа двете незаменими мастни киселини – Омега-3 и Омега-6, във внушителни количества. Лененото масло е най-богатият източник в природата на Омега-3 – почти 60%. Това е два пъти повече от рибените масла. Омега –3 са внимателно изучавани заради благотворното им действие при високи холестеролни нива, високо кръвно налягане, сърдечни пристъпи, ангина, артрит, множествена склероза и кожни възпаления.
• Намаляване на общия прием на мазнини до не повече от 30%(400-600 калории дневно при стандартна диета от 2000 калории) Усилията да вмъкнем здравословните мазнини под формата на есенциалните мастни киселини от ленено масло на мястото на опасните транс-мазнини, хидрогенирани и наситени мазнини си струват. Просто е нужно да следим за тези скрити мазнини и внимателно да четем етикетите на продуктите, които купуваме.

Мастни киселини тип Омега-6 се извличат от слънчоглед, шафраника, царевица, едроцветна пупалка и соя. Фъстъченото масло, зехтинът, палмовото и косовото масло също съдържат малко Омега-6.

Линоленовата киселина е полиненаситена и се разтопява при -5О 0С. Тя е нестабилна и много лесно се разрушава от светлина и кислород. Според диетолозите, линоленовата киселина трябва да осигурява 3-6% от приеманите калории или около 1 супена лъжица дневно.

Големи количества гама-линоленова киселина (ГЛК) има в майчиното мляко. Точно затова то е толкова ценно за развитието на мозъка и имунната система на бебето. Много бебешки храни днес съдържат добавена ГЛК, но това не е достатъчно надежден начин за осигуряването й.

Мастни киселини тип Омега-3 се съдържат в рибата и морските плодове, кравето масло, яйчния жълтък, лененото семе, орехите, бобовите растения и морските водорасли.

АЛК е полиненаситена и се разтопява при -12О 0С. Нуждите ни от нея са около 1-2 чаени лъжички на ден. Тя е 5 пъти по-нестабилна от ЛК на светлина и кислород. Затова се набавя или чрез ядене на сурови пресни ядки и семена, или от студен извлек, получен при липса на кислород.

Омега-3 в рибата е само до 2%, докато в лененото семе е 18-24%. Затова консумирането на риба не е достатъчно за профилактика на сърдечно-съдови заболявания. Рибеното масло не доставя Омега-3, а АПК и затова ограничава възможностите на тялото да произвежда каквото му е нужно от Омега-3. Оттук следва изводът, че растителните мастни киселини от типа Омега-3 са по-добър хранителен източник от богатото на АПК рибено масло.