Болест на урина като кленов сироп МКБ E71.0

Болестта на урина като кленов сироп се дължи на ензимен дефект в катаболизма на аминокиселините с разклонена верига - левцин, изолевцин и валин. Натрупването на тези аминокиселини и кореспондиращите кетокиселини води до енцефалопатия.

Ранната диагноза и диетичните промени предотвратяват усложненията и осигуряват нормално интелектуално развитие. Заболяването е описано през 1954г - наблюдавани са четири новородени, чиято урина имала мирис на кленов сироп.

Причината за болест на урина като кленов сироп е дефицит на алфа - кетокиселинната дехидрогеназа, която катализира декарбоксилирането на алфа - кетокиселините от левцин, изолевцин и валин в съответните им ацил - коензими А с разклонена верига. По - нататък те се метаболизират до ацетил  коензим А, ацетоацетат и сукцинил - коензим А. В отсъствие на ензима, тези аминокиселини достигат токсични нива в организма.

Ензимният комплекс е свързан с вътрешната митохондриална мембрана и се състои от три компонента - Е1, Е2, Е3 и два регулаторни ензима. Мутации в  Е1, Е2, Е3 причиняват заболяването.

Мутациите в Е3 причиняват допълнително дефицит на пируват- и алфа-кетоглутарат дехидрогеназа. Мутации в регулаторните ензими не са наблюдавани.

Натрупването на левцин причинява неврологични увреждания, докато повишения плазмен изолевцин се свързва с мириса на кленов сироп. Левцинът бързо преминава кръвно - мозъчната бариера и се метаболизира до глутамат и глутамин.

Заболяването е характерно и за двата пола.

Унаследява се по автозомно - рецесивен механизъм.

Класическият вариант на заболяването е най-честата клинична форма. Симптомите се развиват при новородени на 4 - 7 дни в зависимост от хранителния режим. Кърменето може да отложи появата на симптоматиката с една седмица. Първоначално се изявяват лошо хранене, повръщане, слабо наддаване на тегло. Съществуват няколко клинични варианта на болестта:

• класически вариант - характеризира се с бързо развитие на неврологична симптоматика - мускулна хипотония и хипертония, дистония, припадъци, енцефалопатия. При някои пациенти се наблюдава остра преходна атаксия и панкреатит. Налице е характерния мирис на кленов сироп от урината.
• междинен вариант - по - рядък от класическия. Симптоматиката тук включва неврологични нарушения, забавяне на развитието и припадъци. Поради остатъчната активност на ензима, заболяването може да възникне във всяка възраст.
•  интермитентен вариант - пациентите са с нормален растеж и интелектуално развитие. Симптомите се появяват по време на различни инфекции например. Наблюдава се атаксия, летаргия, припадъци, кома.
• Е3 дефицитен вариант - клиничната картина е подобна на тази при междинния вариант в съчетание с лактатна ацидоза. При тези пациенти се открива дефицит на алфа - кетокиселинната дехидрогеназа, пируват- и алфа - кетоглутарат дехидрогеназата.

За диагнозата болест на урина като кленов сироп основно значение има поява на алоизолевцин в урината, измерване на органичните киселини в урината, определяне на ензимната активност в лимфоцити, фибробласти, пренатална диагностика, характерния мирис на урината.

Диференциална диагноза се пдрави със всички заболявания, които имат подобна клинична симптоматика.

Лечението се изразява в налагане на ограничения в диетата по отношение на аминокиселините с разклонена верига. Те се съдържат в богатите на протеини храни - мляко, яйца, месо.

Лечение на епизодите на метаболитна декомпенсация - интравенозни инфузии на глюкоза, приложение на инсулин. В някои случаи за отстраняване на аминокиселините с разклонена верига и кетокиселините, се налага хемодиализа и перитонеална диализа.