Други болести на кръвта и кръвотворните органи МКБ D70-D77
При човека основен хемопоетичен орган е костния мозък, в който се образуват червените кръвни клетки (еритроцити), гранулоцитните левкоцити, кръвните плочици (тромбоцити), прогениторите на агранулоцитните левкоцити (лимфоцити) и макрофагите. Диференцияцията на лимфоцитите се осъществява в останалите хемопоетични органи - лимфните възли, далака и тимуса.
Пролиферацията и узряването на хемопоетичните и лимфоидни клетки е интензивен процес, които продължава през целия живот на организма. Кръвотворенето компенсира естествената загуба на кръвни клетки и лимфоцити, чийто жизнен цикъл продължава от няколко дни до няколко месеца. Хемопоезата се поддържа от плурипотентни стволови клетки, които са общ елемент за всички хемопоетични тъкани. Стволовите клетки се намират предимно в костния мозък, но те могат да навлязат в другите хемопоетични органи чрез кръвта.
Установени са редица етиологични фактори, които могат да увредят отделните етапи на кръвотворенето и да причинят различни болестни състояния. Хемопоетични нарушения лежат в основата на патогенезата на заболявания на кръвоносната система. Те могат да бъдат причинени от външни (физически, химически, инфекциозна) или от вътрешни (хормонални и метаболитни, вродени, генетични) фактори. Причините за тези нарушения при някои от кръвните заболявания все още са неустановени.
В зависимост от характера на увреждането на хемопоетичните органи, нарушения се определят като хиперпластични (с прекомерно образуване на елементи на хемопоетична тъкан), от една страна, и хипопластични или апластични (потискане на кръвообразуването, нарушение на матурацията и в по-малка степен, съзряването на хемопоетични клетки) от друга.
Към рубриката „Други болести на кръвта и кръвотворните органи“ спадат следните нозологични единици:
Агранулоцитоза – представлява състояние, при което се наблюдава значителен спад в определен вид бели кръвни клетки, наречени гранулоцити. Наличието на агранулоцитоза благоприятства развитието на персистиращи инфекции най-вече в областта на кожата, гастро-интестиналния тракт и лигавиците. Повече информация относно това какво представлява заболяването може да откриете на:
Нарушения в полиморфно-ядрените неутрофили – Неутрофилите, наричани също полиморфонуклеарни левкоцити, се явяват клетките, които осъществяват защитната функция на организма срещу различни патогени. Често нарушение, което се наблюдава във функцията на неутрофилите, е хроничната грануломатозна болест – това е вродено нарушение във фагоцитната функция на тези клетки. Свързва се с мутация в един от няколко гена, които кодират пет компонента на ензима NADPH(редуциран никотинамид аденин динуклеотид фосфат). Състоянието е подробно описано на:
» Функционални нарушения на полиморфно-ядрените неутрофили
Левкоцитите или белите кръвни клетки по своята морфология се дели на две основни групи – гранулоцити и агранулоцити. Основната функция на левкоцитите е защитната. При различни патологични състояния или самостоятелно настъпват нарушения в различните левкоцитни редове. Състоянията са подробно описани в:
» Други нарушения на белите кръвни клетки
Далакът е лимфоиден орган, заемащ горния ляв квадрант на коремната кухина под диафрагмата. Освен роля на кръвно депо, той играе и ключова роля в имунната система и отстраняване на остарели кръвни клетки. Има различни етиологични фактори, отговорни за появата на болест на далака. Може да намерите подробна информация за отделните нозологични единици, включени към рубриката на:
Хемоглобинът е молекула, който отговаря за преносът на газове(кислород, въглероден диоксид) в и извън организма. Метхемоглобинът е съединение на хемоглобина, което нормално циркулира в организма до 2%. Когато премине тази норма основните симптоми, с които се манифестира заболяването, са хипоксемия с последваща хипоксия. Метхемоглобинемията е подробно описана и може да намерите информация относно епидемиологията, клиничната картина, диагнозата и лечението на заболяването на:
Като една високоспециализирана и жизненоважна система, кръвотворната система изпълнява редица важни функции – циркулаторна, защитна, доставка на различни вещества(глюкоза, кислород), хуморална. Биологичните и физиологичните характеристики на кръвта определят голямото разнообразие на патологичните промени, които увреждат структурата и, които са подробно описани и може да разгледате на:
» Други болести на кръвта и кръвотворните органи
Мононуклеарно-фагоцитарната система и тъканите на лимфната система съставляват лимфоретикуларната система. Тя е отговорна за производството на клетки, както и за осъществяването на имунен отговор спрямо инфекции специфично или неспецифично. Отделните нозологични единици, които спадат към лимфоретикуларната тъкан, може да намерите на:
» Отделни болести, протичащи с включване на лимфоретикуларната тъкан и ретикулохистоцитарната система
Освен всички гореизброени патологични състояния, свързани с кръвотворната система, съществуват и такива, класифицирани другаде. Шистозомиазата е паразитно заболяване, което се причинява от червеи от рода Schistosoma, като краен гостоприемник в жизнения цикъл са бозайниците и по-специално човека. След маларията, шистозомиазата е второто най-значимо социално заболяване в областите на Африка, Азия и Южна Америка. Повече информация за шистозомиазата, усложненията, които могат да настъпят, както и профилактика на заболяването, може да видите на:
» Други нарушения на кръвта и кръвотворните органи при болести, класифицирани другаде
Изображение: freepik.com
Коментари към Други болести на кръвта и кръвотворните органи МКБ D70-D77