Други нарушения на белите кръвни клетки МКБ D72
Белите кръвни клетки или левкоцити са клетки на имунната система, които участват в защитата на организма от инфекциозни и алогенни причинители. Съществуват различни видове левкоцити(гранулоцити и агранулоцити), но всички те произлизат от плурипотентни клетки в костния мозък, известни като хемопоетични стволови клетки. Продължителността на живота на левкоцитите е различна и варира от няколко дни до няколко седмици.
Както беше посочено, левкоцитите се делят на две основни групи: гранулоцити и агранулоцити, в зависимост от наличието или отсъствието на гранули в цитоплазмата им и според формата на ядрото им. Гранулоцитите биват неутрофили, базофили и еозинофили според цвета на гранулите им при оцветяване с кисели или основни багрила. Агранулоцитите (мононуклеарните левкоцити) са лимфоцити и моноцити. Нормалният брой на белите кръвни клетки в периферната кръв е 3,5 - 10,5 x 109/l.
Различни генетични аномалии или придобити патологични състояния увреждат структурата и функцията на левкоцитите, вследствие на което се нарушава нормалната резистентност на организма към различни бактериални и гъбични причинители.
Към рубриката „Други нарушения на белите кръвни клетки“ спадат следните нозологични единици:
Генетични аномалии на левкоцитите – към генетичните аномалии на левкоцитите се включват аномалията на Алдер-Райли, синдром на Чедиак-Хигаши, аномалия на Мей-Хеглин, аномалия на Пелгер-Хюет, наследствена левкоцитна хиперсегментация. Всички тези състояния са подробно описани и може да прочетете на:
» D72.0 Генетични аномалии на левкоцитите
Еозинофилията представлява увеличен брой на еозинофили в периферната кръв, като броят им надвишава 650 за микролитър кръв. Според своя произход еозинофилията може да бъде първична(генетична), вторична и идиопатична, а според броя на еозинофилите в микролитър кръв – лека, умерена и тежка. Етиологията, патофизиологията, клиничната картина, диагнозата и лечението са разгледани подробно в рубриката „Медицинска енциклопедия“ и може да видите на:
В хода на някои заболява в организма са налице т.нар. левкемоидни реакции, които най-общо могат да се разделят на три типа – миелоцитна, лимфоцитна и моноцитна реакция. За разлика от левкемиите, те не са самостоятелни нозологични единици и са израз на реактивно функционално състояние на хемопоезата. Всички гореизброени видове левкемоидни реакции, както и други състояния, са включени в рубриката „Други уточнени нарушения на белите кръвни клетки“ и може да прочетете на:
» D72.8 Други уточнени нарушения на белите кръвни клетки
Образуването на бели кръвни клетки или т.нар. левкопоеза се осъществява на по-късен етап, за разлика от еритропоезата. Левкоцитите се делят на два основни вида – гранулоцити и агранулоцити, а нарушенията, които могат да настъпят, се свързват или с тяхното повишаване(левкоцитоза), или с тяхното понижаване(левкопения). За състояния, които не са класифицирани в горепосочените рубрики, може да намерите информация на:
» D72.9 Нарушение на белите кръвни клетки, неуточнено
Изображение: freepik.com
Коментари към Други нарушения на белите кръвни клетки МКБ D72