Генетични аномалии на левкоцитите МКБ D72.0

Левкоцитите, наричани също бели кръвни клетки, представляват част от имунната система на организма и основната им функция е свързана със защитата от различни патогенни елементи и борбата им с вече настъпила инфекция. Според това дали в състава им присъстват или отсъстват гранули, различаваме два типа бели кръвни клетки – гранулоцити и агранулоцити. Наследствените дефекти на белите кръвни клетки, се характеризират с морфологични промени, които се наблюдават в различна степен във всички левкоцитни типове, но най-често са засегнати неутрофилите. Подобно на всички останали тъкани и органи, мутации в генома могат да причинят аномалии на левкоцитите. Към рубриката „Генетични аномалии на левкоцитите“ спадат следните състояния:

• Аномалия на Алдер-Райли
• Синдром на Чедиак-Хигаши
• Аномалия на Мей-Хеглин
• Аномалия на Пелгер-Хюет
• Наследствена левкоцитна хиперсегментация

Синдром на Алдер-Райли

Синдромът на Алдер-Райли(Alder-Reilly syndrome) е рядка, но интересна морфологична находка, която носи и името на своите откриватели. При това състояние, което се предава по автозомно-рецесивен път, хистологично се наблюдават големи, интензивно оцветени метахроматични включвания или гранули, наречени „телца на Райли“ в цитоплазмата на лимфоцитите, моноцитите и неутрофилите, придружени обикновено и от дефекти в базофилните и еозинофилните левноцити.

Патогенезата на заболяването се свързва с липсата на лизозомните ензими, необходими за разграждане на мукополизахаридите в цитоплазмата, което от своя страна води и до появата на мукополизахаридоза. Във всички левкоцити се наблюдават плътни азурофилни гранули, които наподобяват токсична гранулация при неутрофилите, по тази причина двете диагнози може да се объркат. Токсичните гранули при неутрофилите характерно присъстват на фона на инфекция, сепсис или при лечение с миелоиден растежен фактор, за разлика от аномалията на Алдер-Райли.

Освен при мукополизахаридоза, аномалията на Райли може да се наблюдава и при състояния като липофусциноза, болест на Тей-Сакс(Tay-Sachks mutation), а симптомите, които се проявяват, са тези на основното заболяване.

Синдром на Чедиак-Хигаши

Синдромът на Чедиак-Хигаши(Chediak-Higashi syndrome) е рядко, автозомно-рецесивно заболяване, характеризиращо се с нарушена лиза на фагоцитирани бактерии, което от своя страна води до повтарящи се бактериални, респираторни и други инфекции и окулокутанен албинизъм.

Патогенезата на заболяването се свързва с наличието на мутация в LYST-гена, известен също като CHS1. В резултат се развиват гигантски лизозомни гранули в неутрофилите и други клетки  и по този начин абночрмните лизозоми не могат да се слеят с фагозомите така, че погълнатите бактерии не подлежат на нормална лиза.

Клиничната картина при синдрома на Чедиак-Хигаши се манифестира с окулокутанен албинизъм и чувствителност към повтарящи се респираторни и други инфекции. Също така при около 80% от пациентите се наблюдава ускорена фаза, причиняваща треска, жълтеница, хепатомегалия, спленомегалия, лимфаденопатия, диатеза на кървене, панцитопения и промени в неврологичния статус. След като се появи ускорената фаза, синдромът обикновено е с леталитет в рамките на 30 месеца.

Диагнозата на заболяването се поставя на базата на генетични изследвания за LYST-гена. Също се изследва периферна кръвна намазка за установяване на гигантски гранули в неутрофилите и други клетки.

Лечението на синдрома се осъществява на базата на антибиотици, интерферон гама и кортикостероиди. С успех се наблюдават и резултати от трансплантацията на костен мозък. Обикновено се наблюдава преживяемост на пациентите до 5 години в 60% от случаите. Пациентите със синдром на Чедиак-Хигаши умират от персистиращи инфекции до 7 годишна възраст.

Аномалия на Мей-Хеглин

Аномалията на Мей-Хеглин (May-Hegglin syndrome) е автозомно-доминантно нарушение, което се характеризира с различна по степен тромбоцитопения, която може да се изяви с пурпура и кървене, гигантски тромбоцити и големи, добре оформени, базофилни цитоплазмени телца в гранулоцитите, които наподобяват телцата на Dohle. Тези светлосини телца са всъщност рибозомни полимери, сегменти от ендоплазматичен ретикулум и микрофиламенти. Те се откриват в неутрофилите, моноцитите, еозинофилите и базофилите. Локализирани са в периферията на цитоплазмата.

Аномалията на Мей-Хеглин се дължи на генна мутация в MYH9. Функциите на тромбоцитите при пациенти с аномалия или синдром на Мей-Хеглин са нормални. Електронномикроскопски тромбоцитната морфология също е нормална, като най-характерния белег е наличието на увеличено количество микротубули. Броят на тромбоцитите е средно 40 - 80 х 109/l. Удължено е времето на кървене. Функцията на левкоцитите също е нормална и пациентите нямат повишена възприемчивост към инфекции.

Описани са асимптоматични форми, както и пациенти с кървене, което зависи от степента на тромбоцитопенията. Най-честите симптоми, свързани с нея са епистаксис, кървене от венците, менорагия, повишена склонност към кървене при хирургически процедури. При обективното изследване могат да се открият петехии по кожата в областта на врата и кръста, както и по лигавицата на устата и носа. При поставянето на турникет също се появяват петехии.

Диференциална диагноза може да се направи с хемофилия, синдром на Бернар-Сулие, есенциална тромбоцитопения, болест на Фон-Вилебранд и други.

В повечето случаи състоянието не изисква лечение, но ако се наложи се прилагат тромбоцитни препарати, както и симптоматично лечение.

Аномалия на Пелгер-Хюет

Аномалията на Пелгер-Хюет(Pegler-Huet syndrome) представлява автозомно-доминантно заболяване, известно още с наименованието наследствена левкоцитна хипосегментация. Разпространението му в САЩ се оценява на 1 случай на 5000 души, а в района на Обединеното кралство- 1:6000 души. Аномалията е описана във всички раси и няма етническа принадлежност, а съотношението на засягане мъже-жени е 1:1.

Състоянието се характеризира с невъзможност за сегментиране на ядрото. Обикновено ядрото на левкоцитите(неутрофили и еозинофили) е с два сегмента, които имат кръгла или гировидна форма, с грубо струпване на ядрения хроматин. Състоянието трябва да се отдиференцира от придобитата аномалия на Пелгер-Хюет, която се наблюдава при болни с миелоидна левкоза, миелодисплазия, остра лимфоцитна левкоза. Морфологични промени се наблюдават също при мултиплен миелом, ентеровирусни инфекции, малария, мускулна дистрофия.

Хомозиготното състояние се среща изключително рядко. При хомозиготите, неутрофилите съдържат единично, ексцентрично разположено ядро с груб хроматин и без сегментации. Състоянието при хомозиготи се асоциира със скелетни аномалии, изоставане в развитието, наличие на къси метакарпални кости, къси крайници и хиперкифоза. Хетерозиготите са в добро здравословно състояние и естествената им резистентност към инфекции не е нарушена.

Наследствена левкоцитна хиперсегментация

Наследствената левкоцитна хиперсегментация е състояние, което се предава по автозомно-доминантен механизъм. Характерното е, че средният брой на неутрофилните левкоцити съдържа четири и повече дяла, в сравнение с нормалните неутрофили, чиито дялове са около три. Състоянието трябва да се разграничава от нарушения като дефицит на витамин В12 и фолиева киселина(мегалобластната анемия се характеризира с хиперсегментация на неутрофилите, като това е и един от най-ранните, чувствителни и специфични признаци на заболяването), желязодефицитна анемия и миелопролиферативни заболявания, при които може да се наблюдава хиперсегментиране на неутрофилното ядро.

Изображения: freepik.com