Други нарушения на кръвта и кръвотворните органи при болести, класифицирани другаде МКБ D77*

Кръвта, заедно с формените и елементи и нейната плазма, са вид съединителна тъкан, която освен транспортна, притежава и хуморална функция, т.е. освен да пренася биологично активни вещества като хормони, пептиди, медиатори на възпалението, ензими, кръвните клетки(левкоцитите) взимат участие в имунната защита на организма. Тъй като организмът на човек работи в постоянна симбиоза и се стреми към хомеостаза, то всеки процес на възпаление или друг вид патологичен процес се отразява както на кръвта, така на кръвотворните органи и цялостно на организма. В рубриката „Други нарушения на кръвта и кръвотворните органи при болести, класифицирани другаде“ спадат следните състояния:

› Шистозомиаза

› Ехинококоза

Шистозомиаза

Шистозомиаза, известна още като шистозоматоза, билхарциоза, е паразитно зоонозно заболяване, причинено от няколко вида трематоди - паразитни червеи от рода Schistosoma. Охлювите са междинни посредници за паразита, крайни гостоприемници са бозайниците и хората. Заболяването засяга много хора в тропическите и развиващите се страни, особено децата, които могат да се заразят с болестта при плуване или игра в контаминирана вода, паразитните ларви влизат през кожата и развиват в различни органи и тъкани.

Разпространението на заболяването е високо в георграфските области на Азия, Африка и Южна Америка, особено в райони с множество сладководни охлюви, които могат да бъдат носители на паразита. Шистозомиазата е второто паразитно заболяване със социално-икономическо значение след маларията. Въпреки че има нисък процент на смъртност, шистозомиазата често протича като заболяване с хронифициращ ход, което поразява вътрешните органи, а при деца нарушава растежа, развитието и познавателните способности.

При хората, при които шистозомиазата протича тежко, може да причини развитието на хепато-лиенална форма на заболяването, която се характеризира със значително увеличаване на черния дроб и слезката. Последващия хиперспенизъм, заедно с хематологичната и ендокринна манифестация, е един от основните аспекти на заболеваемостта при тази болест, особено при по-млади пациенти.

Етиологията на шистозомиазна спленомегалия е свързана с различни фактори. Вследствие на фиброзна реакция около грануломи в черния дроб се развива портална хипертония и съответното увеличаване на далака. Шистозомиазната спленомегалия често е определяна като "фибро-конгестивна" и вероятно е свързана с лимфоидна и ретикуларна хиперплазия, като в по-късните етапи в еволюцията на заболяването на преден план излизат застоя и фиброзата. В скорошни проучвания са описани промени в екстрацелуларния матрикс на слезката.

Фиброза на далака при шистозомиаза може да се развие най-рано след 18 месеца от началото на тежка инфекция или след около 20 години при леки инфекции. В черния дроб се формират грануломи, развиващи се около яйцата на паразита, последващата фиброзна реакция може да доведе развитие на цироза на черния дроб. Това води до портална хипертония като притока на кръв през черния дроб се потиска. Често срещан симптом е наличието на асцит (натрупване на течност в коремната кухина) поради увреждане на черния дроб и порталната хипертония. Поради нарушеното преминаване на венозната кръв през черния дроб се развиват варици на хранопровода, представляващи обходен път за венозната кръв. Вариците могат да руптурират (да се спукат), което води до масивна загуба на кръв, хеморагичен шок и смърт. Пациентите могат да страдат от персистиращи епизоди на кървене от вариците.

Съвременната диагностика включва епидемиологична анамнеза и физикален преглед - установява хепатоспленомегалия, асцит, колатерали по коремната стена, откриване на паразитни антигени чрез ELISA, необходима е кръвна проба(този скринингов метод е много ефективен). Идентифицирането чрез микроскоп на яйца в изпражненията или по-рядко в урината е друг начин за поставяне на диагноза. Изследването на изпражнения се извършва, когато има съмнение за инфекция с S. mansoni или S. japonicum, а на урина при съмнение за S. haematobium.

Профилактиката на фиброза на далака при шистозомиаза се състои в своевременно диагностициране и лечение на заболяването. Средство на избор за лечение на всички видове Schistosomes е празиквантел(praziquantel). Кортикостероидите, особено при остра форма на заболяването, намаляват степента на възпалението.

Хирургичното лечение включва премахване на туморни формации, лигиране на езофагеални варици, оперативно създаване на порто-кавен шънт, спленектомия.

Ехинококоза

Ехинококозата, по-позната като кучешка тения е зооантропонозна болест, при която човекът е междинен гостоприемник, а представителите от семейство Кучета и по-рядко други хищни бозайници са крайни гостоприемници. Четири от пет представителя от род Echinococcus паразитират у човека, като в България са регистрирани случаи с два от представителите – Echinococcus multiocularis и Echinococcus granulosus. Заразяването се осъществява посредством прием на замърсена храна и вода или замърсени ръце. Инкубационният период на заболяването е до една година.

Паразитите попадат в храносмилателния тракт, където преминавайки през чревната стена попадат в кръвния ток. Посредством кръвообращението ехинококите могат да засегнат всеки орган или система. Най-честите места, където се локализират кистите, са черния и белия дроб. В допълнение могат да участват и други органи и системи като далак, сърце, централна нервна система и произтичащите от засягането им симптоми.

Първоначално симптомите, които се проявяват, са неспецифични – отслабване на тегло, загуба на апетит, обща отпадналост и уморяемост. При засягане на черния дроб се наблюдават тежест в дясно подребрие, неспецифична болка в корема, гадене, повръщане, а при засягане на централната нервна система и по-точно на главния мозък се проявява симптоматика, подобна при туморен процес. При локализация в близост до различни кръвоносни съдове е възможно образуването на тромбози и последващи емболии.

За диагностициране на заболяването се снема щателна анамнеза, както и използване на различни образни методи – рентгенография, компютърна томография, абдоминална ехография, ядрено-магнитен резонанс. При изследването на пълна кръвна картина се наблюдава значително увеличение на еозинофилите в кръвта. При чернодробно засягане се установява повишаване количеството на чернодробните ензими, поради разрушаването на чернодробните клетки.

Превенцията на ехинококозата се свързва със събиране на фекалиите на домашните любимци при разходка, храненето им само със специализирани, а не със сурови храни от други животни, както и измиването на ръцете, плодовете и зеленчуците преди консумация.

Изображения: Dr. Edwin P. Ewing, Jr.Centers for Disease Control and Prevention (CDC), Public domain, via Wikimedia Commons; Dr. Edwin P. Ewing, Jr.Centers for Disease Control and Prevention (CDC), Public domain, via Wikimedia Commons