Скротум МКБ D29.4

Мъдницата (скротум) представлява кожна торбичка, в която са вложени тестисите. Епидермисът на кожата е слабо вроговен, окосмението е рядко и кожата в тази област е по-силно пигментирана.

Подробна информация за анатомичното устройство можете да намерите:

»Мъдница, скротум (scrotum)

Най-често срещаните доброкачествени новообразувания на скротума включват:

Калцифициращ фибринозен псевдотумор

Това е доброкачествена лезия, срещаща се по-често при млади пациенти между 16-19-годишна възраст. Лезията може да обхване различни части на тялото (крака, гръб, шия, подмишница) между които е и скротума.

Новообразуванието се среща при иначе здрави индивиди, разполага се по кожата или дълбоко в меките тъкани. Много рядко мултифокално (няколко лезии едновременно), локалните рецидиви са около 30%.

Изображение: www.webpathology.com

Диагноза

Диагнозата се поставя след първичен преглед и извършването на хистологично изследване.

Макроскопски туморът е добре очертан, понякога сраства с околните тъкани, размерите му варират в широки граници, най-често около 5-6 см.

Лечение

Лечението е хирургическо, прави се локална ексцизия (изрязване) на тумора.

Лейомиом

Лейомиомът се среща много рядко в скротума. Класифицира се като leiomioma cutis, произлизащ от кожата. Представлява 1 на всеки 1000 случая с тумор на кожата. Размерите му варират между 0,2 и 3 см.

Лечение

Лечението е чрез локална ексцизия.

https://europepmc.org

Ангиомиофибробластом

Това е доброкачествен тумор, среща се във възрастта между 39-88 години. Обхваща най-често скротума или ингвиналния регион. Макроскопски е с добре очертани граници, размерите му най-често са около 7 см.

Диагноза

Диагностиката на тези тумори, освен с хистологични изследвания, се прави и чрез инструментални. Използват се ЯМР, компютърна томография, ехографско изследване.

Изображение: www.sciencedirect.com

Лечение

Лечението на тумора е чрез ексцизия.

Ангиокератоми

Представляват асимптоматични сини или червеникави папули с люспеста повърхност, разположени по скротума, пениса или големите лабии.

Няма точни данни за разпространението на това заболяване. Етиологията им остава неизвестна, макар че повишеното венозно налягане може да допринесе за тяхното образуване. Други предразполагащи фактори са варикоцеле, съдови малформации, травми и др.

Заболеваемостта с ангиокератоми нараства с възрастта. Не са описани смъртни случаи с това заболяване, като най-тежкото усложнение е кървенето. Забелязва се расова предразположеност към заболяването, като чернокожото население боледува значително по-рядко.

Клинично заболяването се представя като многогодишна лезия, често безсимптомна. Като в някои случаи е възможно заболяването да е съпътствано от болка или сърбеж.

Макроскопски, ангиокератомите се описват като черни, сини или тъмно червени овални папули с диаметър между 1 и 6 мм. Размерът на лезиите зависи също и от възрастта на пациента, като лезиите са по-големи при по-възрастни пациенти.

Изображение: Jlcarter2, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с:

• Синдром на Фабри.
• Меланом.
• Генитални брадавици.
• Хемангиом.
• Меланоцитен невус и др.

Лечение

Лечението може да представлява:

• ексцизия - не е най-подходящият метод, но се практикува, извършва се, докато пациентите са под локална анестезия.
• криотерапия - прилага се течен азот.
• електрокаутеризация
• лазерна терапия - доста сполучлив метод, който оставя минимални следи от процедурата.
• склерозираща терапия - основава се на приложението на етанол амин.

Aнгиокератомите са доброкачествени лезии и не се нуждаят от медикаментозна терапия.

Заглавно изображение: www.freepik.com