Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Доброкачествени новообразувания Доброкачествено новообразувание на мъжките полови органи Скротум

Скротум МКБ D29.4

Скротум МКБ D29.4 - изображение

Мъдницата (скротум) представлява кожна торбичка, в която са вложени тестисите. Епидермисът на кожата е слабо вроговен, окосмението е рядко и кожата в тази област е по-силно пигментирана.

Калцифициращ фибринозен псевдотумор е доброкачествена лезия, срещаща се по-често при млади пациенти между 16-19-годишна възраст. Лезията може да обхване различни части на тялото (крака, гръб, шия, подмишница) между които е и скротума.

Новообразуванието се среща при иначе здрави индивиди, разполага се по кожата или дълбоко в меките тъкани. Много рядко мултифокално (няколко лезии едновременно), локалните рецидиви са около 30%.

Диагнозата се поставя след първичен преглед и извършването на хистологично изследване.

Макроскопски туморът е добре очертан, понякога сраства с околните тъкани, размерите му варират в широки граници, най-често около 5-6 см.

Лечението е хирургическо, прави се локална ексцизия (изрязване) на тумора.

лейомиомЛейомиомът се среща много рядко в скротума. Класифицира се като leiomioma cutis, произлизащ от кожата. Представлява 1 на всеки 1000 случая с тумор на кожата. Размерите му варират между 0,2 и 3 см.

Лечението е чрез локална ексцизия.



ангиомиофибробластомАнгиомиофибробластомът е доброкачествен тумор, среща се във възрастта между 39-88 години. Обхваща най-често скротума или ингвиналния регион. Макроскопски е с добре очертани граници, размерите му най-често са около 7 см.

Лечението на тумора е чрез ексцизия.

Диагностиката на тези тумори, освен с хистологични изследвания, се прави и чрез инструментални. Използват се ЯМР, компютърна томография, ехографско изследване.

ангиокератомАнгиокератомите са асимптоматични сини или червеникави папули с люспеста повърхност, разположени по скротума, пениса или големите лабии.

Няма точни данни за разпространението на това заболяване. Етиологията им остава неизвестна, макар че повишеното венозно налягане може да допринесе за тяхното образуване. Други предразполагащи фактори са варикоцеле, съдови малформации, травми и др.

Заболеваемостта с ангиокератоми нараства с възрастта. Не са описани смъртни случаи с това заболяване, като най-тежкото усложнение е кървенето. Забелязва се расова предразположеност към заболяването, като чернокожото население боледува значително по-рядко.

Клинично заболяването се представя като многогодишна лезия, често безсимптомна. Като в някои случаи е възможно заболяването да е съпътствано от болка или сърбеж.

Макроскопски, ангиокератомите се описват като черни, сини или тъмно червени овални папули с диаметър между 1 и 6 мм. Размерът на лезиите зависи също и от възрастта на пациента, като лезиите са по-големи при по-възрастни пациенти.

Диференциална диагноза се прави с:

Лечението може да представлява:

  • ексцизия - не е най-подходящият метод, но се практикува, извършва се, докато пациентите са под локална анестезия.
  • криотерапия - прилага се течен азот.
  • електрокаутеризация
  • лазерна терапия - доста сполучлив метод, който оставя минимални следи от процедурата.
  • склерозираща терапия - основава се на приложението на етанол амин.

Aнгиокератомите са доброкачествени лезии и не се нуждаят от медикаментозна терапия.

4.1, 7 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО