Остра миеломоноцитна левкемия МКБ C92.5
В групата на миелоидните левкемии се включва и така наречената остра миеломоноцитна левкемия.
Представлява състояние, което ангажира пролиферацията на миелобластите и монобластите.
По френско-американско-британската класификация (FAB) се категоризира в М4:
- M0: недиференцирана левкемия
- M1: миелобластна левкемия без диференциация
- M2: миелобластна левкемия с диференциация
- M3: промиелоцитна левкемия
- M4: миеломоноцитна левкемия
- M5: монобластна левкемия
- M6: еритролевкемия
- M7: мегакариобластна левкемия
Според новата класификация на Световната Здравна Организация се причислява към некласифицираните другаде остри миелоидни левкемии:
- остра миелоидна левкемия, свързана с повтарящи се генетични аномалии
- ОМЛ с мултилинейна дисплазия
- ОМЛ, свързана с приложение на химиотерапевтици и излагане на радиация
- ОМЛ, некласифицирана другаде
Този тип левкемия се среща рядко и е по-характерен за детската и напредналата възраст, с леко превалиране на мъжкия пол. Съставлява приблизително 3 % от всички случаи на левкемия в педиатрията и 5-10 % от всички миелоидни левкемии.
Характерни хистологични особености са промиелоцитната и моноцитната диференциация. Монобластите са големи клетки, с обилна цитоплазма, разпръснати азурофилни гранули и вакуоли.
Най-малко 20 % от нееритроидните клетки са с моноцитен произход. Наблюдават се в изобилие промоноцити, с гранулирана базофилна цитоплазма.
Клиничната картина при отделните случаи варира, но при повечето пациенти се наблюдават някои от следните симптоми:
- астеноадинамия, проявена в различна степен
- бледа кожа и лигавици
- повишена телесна температура
- световъртеж
- задух
- дискомфорт в областта на гърдите
- коагулационни нарушения
- неврологични разстройства
- хиперплазия на венците
Промените във венците водят до подуване, лесно кървене, развитие на гингивит.
За поставяне на диагнозата е необходимо провеждане на редица изследвания, като анализ на кръвта, аспирационна биопсия на костен мозък и последващо цитохимично, имунологично и цитогенетично типизиране на получения материал. Пълната кръвна картина често показва наличие на анемия и тромбоцитопения, изявени в различна степен.
Критериите за поставяне на диагнозата включват:
- наличие на миелобласти, монобласти и промоноцити, повече от 20 % от всички нееритроидни клетки
- миелобластите и гранулоцитите съставляват 80 % от всички нееритроидни клетки
- моноцитната редица в костния мозък съставлява повече от 20 % от всички нееритроидни клетки
В диференциалната диагноза влизат в съображение състояния, като остра миелоидна левкемия М2, микрогрануларен подтип на остра промиелоцитна левкемия, остра миелоидна левкемия М5, миелодиспластичен синдром и други.
Лечението при остра миеломоноцитна левкемия се състои в провеждане на комбинирана полихимиотерапия, в по-високи дози и интензифицирани курсове.
Автоложната трансплантация на костен мозък показва добри резултати при някои пациенти.
Симптоми и признаци при Остра миеломоноцитна левкемия МКБ C92.5
- Повишена телесна температура
- Увеличен черен дроб
- Увеличен далак
- Липса на растеж
- Симптоми, свързани с кървене
- Крайно изтощение
Коментари към Остра миеломоноцитна левкемия МКБ C92.5