Мозъчно стомахче МКБ C71.5

› Въведение

› Тумори на Хороидния плексус

› Въведение

› Класификация

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

› Епендимома на мозъчните стомахчета

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Мозъчните вентрикули, наричани също мозъчни стомахчета, са част от състава на главния мозък и представляват кухини, изпълнени с цереброспинална течност. Като част от структурната комуникационна система в главния мозък, гръбначно-мозъчната течност от своя страна се свързва с редица функции като поддържане метаболитната хомеостаза на мозъка, обмен и транспорт на хранителни вещества, механична и имунологична защита. Общият брой на мозъчните стомахчета са четири, съответно десен и ляв латерален вентрикул, трети централен вентрикул, разположен под corpus callosum и четвърти вентрикул, разположен между малкия мозък и Варолиевия мост. Функцията на мозъчните стомахчета е производствена и резервоарна – да създават и отделят цереброспинална течност, като това се осъществява в Хороидния плексус. При поява на неоплазми в областта на мозъчните стомахчета симптомите корелират пряко с обструкцията на цереброспиналната течност по нейния поток – главоболие, гадене, повръщане, промяна в психичния статус и дори летален екзитус ако не се предприеме своевременно лечение. Към рубриката „Мозъчно стомахче“ се разглеждат следните нозологични единици:

• Тумори на Хороидния плексус
• Епендимома на мозъчното стомахче

Тумори на Хороидния плексус

Въведение

Туморите на Хоридния плексус са първични тумори на централната нервна система. Хороидният плексус е съставен от множество капиляри, които се отделят от мозъчните стомахчета чрез хороидни епителни клетки, ето защо произходът на туморите е епителен също. Епителните клетки в plexus choroideus играят ролята на мембрана, която е биологично пропусклива за различни вещества като натриеви, бикарбонатни, хлоридни йони, електролити и други.

Класификация

Туморите на Хороидния плексус се класифицират в няколко степени според техните характеристики както следва:

• Степен I – папилома, туморните клетки са с бавен растеж. Засегнати са най-вече деца под 10-годишна възраст, голяма част от тези тумори са бенигнени.
• Степен II – атипична хороидна папилома, сравнително доброкачествена и се наблюдава в левия или десен мозъчен вентрикул. Честотата им е голяма при деца и юноши, но се срещат и при възрастни пациенти.
• Степен III – карцинома на Хороидния плексус, изключително агресивен, с възможности да метастазира.

Степените на хороидните тумори се доказват чрез биопсия, установяваща характерната хистологична верификация за дадения тип.

Епидемиология

Туморите на plexus choroideus могат да се наблюдават както при деца, така и при възрастни, като са по-чести при децата особено през първата година от живота. Подобно на останалите туморни формации са по-често срещани при мъжете, отколкото при жените.

Етиология

Няма доказани причини, които да предизвикват появата на тумори на Хороидния плексус. В редки случаи наследствени генетични аномалии увеличават вероятността от появата на такъв тип карциноми. Радиационното облъчване, стресът, както и работата с химикали благоприятстват развитието на болестта, но не я предизвикат.

Клинична картина

Симптомите, които се манифестират, зависят от местоположението на туморната формация. Специално внимание ще се обърне на състоянието хидроцефалия. Хидроцефалията или „вода в мозъка“ е термин,  с който се характеризира разширението на мозъчните вентрикули с придружаващо повишено интракраниално налягане, в резултат на нарушаване съотношението резорбция/производство на ликвор и/или обструкция на ликворните пътища. В детска възраст хидроцефалията може да бъде вродена или придобита, а се класифицира също като комуницираща, некомуницираща и hydrocephalus ex vacuo(компенсаторно нарастване на мозъчните стомахчета при мозъчна атрофия). Разликите в клиничната картина при деца и възрастни се обуславят от анатомичните особености.

При деца се наблюдават характерно симптомите на:

• Нарастване обиколката на главата
• Характерен перкуторен тон при перкусия на черепа – звука наподобява пукнато гърне
• Раздалечаване на костните шевове
• Невъзможност за изправен стоеж на главата
• Промяна в съотношението лицев/мозъчен череп

При възрастни клиничната картина се владее от:

• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Световъртеж
• Степенни промени в съзнанието
• Диплопия
• Вратна ригидност
• Поява на гърчове

Диагноза

Диагнозата „Тумор на Хороидния плексус“ се поставя въз основата на:

• Анамнеза, снета по данни на пациента с последващ неврологичен статус и установяване на неврологични промени ако присъстват такива
• Образни методи на изследване – на ядрено-магнитен резонанс туморите на Хороидния плексус обикновено се наблюдават в мозъчните стомахчета, като са с неправилна форма и се оприличават по своя външен вид на карфиол. Също се наблюдава и засилването им с контраст, т.е. показват хиперденситет в артериална фаза. Паралелно с това хидроцефалия почти винаги се открива, а възпаление около мястото на тумора е също нерядка находка.
• Биопсия – взима се за установяване степента на Хороидния тумор ако е възможно, тъй като някои от мозъчните вентрикули са разположени в дълбочина(двата латерални) и взимането на тъкан може да засегне околната такава и да наруши нейните функции и цялост.

Лечение

Възможностите за лечение на Хороидните тумори са класически както при всички останали мозъчни тумори и включват триадата от:

• Оперативно лечение – ако е възможно, по същите причини, както при биопсията
• Химиотерапия
• Лъчетерапия

Епендимома на мозъчните стомахчета

Въведение

Епендимомата е вид тумор, възникващ от клетки, намиращи се във вентрикуларната му система. Характерната локализация на епендимомите е в четвърто мозъчно стомахче, засягайки малкия мозък и мозъчния ствол, но могат да се образуват във всеки от останалите вентрикули.

Епидемиология

Епендимомите са най-често срещаните мозъчни тумори при децата със съотношение 5% до 10% от всички педиатрични мозъчни тумори, и с еднакво съотношение между мъже и жени. Могат да се срещнат и при възрастни, но тогава локализацията им е характерна за гръбначния мозък.

Етиология

Етиологията на епендимомата не е известна, както при по-голямата част от новообразуванията.

Клинична картина

Симптомите, с които може да се прояви заболяването, са резултат от повишеното интракраниално налягане и те включват:

• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Степенни промени в съзнанието
• Хидроцефалия
• Липса на апетит
• Раздразнителност
• Поява на гърчове

Диагноза

Диагнозата „Епендимома“ се доказва чрез серия от клинични и параклинични тестове, които включват:

• Анамнеза, снета по данни на пациента, както и последващ преглед от лекар-невролог или неврохирург. Патологични промени и рефлекси, доказани по време на неврологичния статус, могат да насочат Вашия лекар към вероятната диагноза и следващата стъпка, която е извършване на някакво образно изследване
• Образни методи на изследване – ядрено-магнитния резонанс, както и ЯМР-ангиография могат да дадат информативна стойност относно големината и разположението на тумора.
• Извършване на лумбална пункция – контраиндикация е повишеното интракраниално налягане. В ликвора се търсят туморни клетки, както и повишен белтък, наличие на еритроцити и други.

Лечение

Лечението на заболяването зависи от множество фактори, сред които са възраст(с особено внимание се подхожда при деца), придружаващи заболявания ако има такива, хистологичен вид и разположение на епендимомата. Могат да се приложат:

• Оперативно отстраняване на тумора – извършва се само ако е възможно, тъй като разположението на епендимомата е решаващо. Прави се резекция в максимален обем без засягане на околните здрави структури.
• Лъчелечение – използва се локално в областта на увредата следоперативно за отстраняване на останалите туморни клетки.
• Химиотерапия – не е препоръчително използването и при деца, а и не дава особено добри резултати при епендимома.

Изображения: freepik.com; Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Martin Hasselblatt MD, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons;