Злокачествено новообразувание на уретера МКБ C66

Екскреторните пътища на бъбрека включват малките и големи чашки, бъбречното легенче и уретера. По тези пътища урината се транспортира до пикочния мехур. Разположени са в ретроперитонеалното пространство.

Уретрът (пикочопровод) представлява тръбовидно образувание с дължина при възрастни около 30 см. Започва от бъбречния хилус, върви косо и медиално до напречния израстък на III лумбален прешлен. При навлизането му в тазовата кухина прави латеро-каудална извивка, след което, насочвайки се медиално, двата уретера се вливат в пикочния мехур на 2-3 см над симфизата и 3-4 см един от друг. В зависимост от анатомичната област, през която преминава, пикочопровода се разделя на три части: коремна, тазова и интрмурална.

Хистологично стената на пикочопровода е изградена от три слоя: лигавица (tunica mucosa), мускулатура (tunica muscularis) и адвентиция (tunica adventicia). Лигавицата е съставена от преходен епител, който е непроницаем за вода и соли. От този епител най-често се развиват злокачествени неоплазми.

Подробна информация относно анатомичните особености на екскреторни пътища на бъбрека може да прочетете при:

• Екскреторни пътища на бъбрека

Туморите на уретера се срещат рядко. Биват първични и вторични. Клинично протичат завоалирано и се откриват сравнително късно. Оплакванията на болните се приемат като резултат на друго заболяване. Най-често се срещат във възрастта след 60 г., като по-често боледуват мъже.

Етиологията и патогенезата на злокачествено новообразувание на уретера са неизяснени. Приема се съществуването на инфекциозни фактори, при болни, боледували от ендемична Балканска нефропатия. Срещат се по-често при работили с анилинови деривати или имали камъни и инфекция в легенчето и уретера. По-рядко се откриват първични тумори, развили се от епитела или мускулатурата на уретера. По-често се срещат вторични тумори. Разсейването може да стане чрез богатата лимфна мрежа на уретрата, по кръвен път или чрез урината, като клетки от тумор на легенчето се разнасят надолу по хода на отделителната система.

Патоморфологичните варианти на първичните тумори на уретера биват: карциноми, възникващи от епитела; сарком и миксосарком на мускулния слой. По-чести са епителните тумори, които са 2 вида - папиларни и непапиларни. Всички са злокачествени.

Папиларните тумори са 2 вида:

1. Папилом - представлява тумор на краче с власинки, съставен от съединителна тъкан и централна част съставена от кръвоносни съдове, покрити с многослоен епител. Те са без лимфаденопатии, като бързо рецидивират (отново се появяват) след премахването им.

2. Пиларен епителиом - наподобява по структура папилома, но съдържа малигнени (ракови) клетки. Разпространява се по лимфен път, рецидивира и метастазира (разсейва се).

Непапиларни тумори - такива са плоскоклетъчните, базоцелуларните или алвеоларни карциноми и епителиоми. Те са много злокачествени, обхващат лимфните възли и метастазират.

В клиничната картина на злокачествено новообразувание на уретера първоначалните симптоми са дискретни, поради което се приема, че са в резултат на други заболявания на бъбрека, уретера и пикочния мехур, като в много случаи те често се комбинират с тях. Ранната безсимптомна хематурия (кръв в урината) е с особености на бъбречна хематурия. Явява се първоначално без други оплаквания. По-къстните симптоми са: дизурични оплаквания (болки и парене при уриниране), микционни смущения, болки по хода на уретера. Болките са с тъп характер, наподобяване на разтягане и напрежение по хода на уретера и лумбалната област, по-рядко наподобяват бъбречнокаменна колика. Наличието на тумор, кървящ и оформящ кръвни съсиреци, е условие за застой на урината (уростаза). Късен симптом е голяма хидронефроза (събиране на урина в бъбрека) с подутина в лумбалната област или палпиращо се туморно образувание. Възникването на уроинфекция се проявява с усилване на болката, висока температура, втрисане. В урината се откриват бактерии (бактериурия), левкоцити и еритроцити (червени кръвни клетки).

Диагнозата се поставя предимно чрез инструментални методи на изследване:

• ехография - показва измененията на бъбречните контури, визуализира се налична хидронефроза и др.;
• венозна (екскреторна) урография - показва уростаза в уретерите и бъбречното легенче и точното място на обструкцията, големината и формата му, което се вижда като дефект в изпълването с неправилна форма като "език на змия";
• цистоскопия - уточнява се мястото на кървене;
• ретроградна уретеропиелография - визуализира тумора, проходимостта на уретера и картината в легенчето и чашките;
• КАТ (скенер) - дава информация относно формата на тумора, степента на инфилтрация на съседни структури и наличие на метастази в лимфни възли и други органи.

Лечението на злокачествено новообразувание на уретера е оперативно. Извършва се отстраняване на бъбрека и уретера от засегнатата страна при добра функция на другия бъбрек - уретеронефректомия. При смутена функция на другия бъбрек може да се прибегне до ликвидиране на тумора и оформяне на дренаж от бъбрека (уретерокутанеостома, нефростома). При двустранно засягане на уретерите от туморен процес и тумор на единствен бъбрек, след оперативната интервенция пациентите се включват на хемодиализа и се подготвят за бъбречна трансплантация. Радио- и химиотерапията нямат особен ефект.