Ретровирус като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B97.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Ретровирусите представляват РНК вируси и спадат към семейство Retroviridae. Името им идва от ензима обратна транскриптаза, открит през 1971 г., независимо от американските вирусолози Howard Temin и David Baltimore. Познанията за тях през последните десетилетия неимоверно се увеличиха, което създава нови перспективи в терапията на инфекциите, предизвикани от тях.

Причинител и особености

Обратната транскриптаза осъществява транскрипцията на РНК в ДНК, като действието на този ензим позволява включване на генетичния материал на вируса в ДНК генома на клетката гостоприемник.

Вирионите съдържат обвити частици и две еднакви едноверижни РНК молекули. Ретровирусите имат характерни морфологични особености и съдържат обвивка, съставена от липиди и гликопротеини, РНК, протеини и групово специфичен антиген. Обвивката на вируса осигурява защитата му от извънклетъчната среда и осигурява способността му да влиза и напуска клетката гостоприемник.

При животните ретровирусите водят до туморен растеж и развитие на определени видове рак, хронични инфекции и инфекциозна анемия.

Ретровирусите се подразделят в няколко рода, като най-общо групата на онковирусите включва всички, причиняващи рак ретровируси, а групата на лентивирусите включва вируса на човешкия имунодефицит 1 (HIV 1) и предизвикания от него синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН):

• човешкия Т клетъчен лимфотропен вирус 1 (HTLV 1): този вирус води до левкемия, засягаща Т клетките. Може да предизвика невродегенеративни нарушения, като например HTLV 1 свързана миелопатия или тропическа спастична парапареза
• лентивирус: лентивирус е род от семейството на Retroviridae, който причинява инфекции, с дълъг инкубационен период. Лентивирусите предизвикват персистиращи инфекции, които обикновено водят до хронични, прогресивни и нерядко фатални заболявания
• онковируси: онковирусите имат туморогенен ефект и съдържат РНК зависима ДНК полимераза (обратна транскриптаза). Смята се, че тези вируси могат да предизвикат малигнена трансформация в клетките на гостоприемника

Източник на инфекцията с ретровирус като причина за болести, класифицирани другаде, са болните и здрави вирусоносители.

Механизмът на предаване включва по полов път, посредством заразена кръв, при използване на нестерилизирани игли, вертикален механизъм, от майката на плода чрез плацентата, от майката на новороденото посредством кърмата.

Входната врата за инфекцията са лигавиците. Вирусите проникват в епитела, където се репликират и предизвикват възпалителен процес. Наблюдава се висока, всеобща възприемчивост и индекс на контагиозност около 80 процента.

Симптоми

Клиничната картина се характеризира с изключително широка вариабилност на симптомите, в зависимост от конкретния причинител и тежестта на инфекцията:

• астеноадинамичен синдром: характеризира се с изразена умора, мускулна слабост, общо неразположение, намалена работоспособност
• болки в мускули и стави: при много от засегнатите се описва наличието на миалгия (болки в мускулите), артралгия (болки в ставите)
• засягане на вътрешните органи: възможно е развитие на органомегалия с увеличение размерите на някои органи (черен дроб, слезка и други), лимфаденомегалия (увеличаване размерите на лимфните възли) и други 
• неспецифични оплаквания: фебрилитет, диспептичен синдром, редукция на телесното тегло, главоболие, липса на апетит, затруднена концентрация и много други

Подробности за предизвиканата от човешкия Т клетъчен лимфотропен вирус левкемия може да прочетете на:

» Т-клетъчна левкемия при възрастни

Подробна информация за различните прояви при HIV инфекцията може да прочетете на:

» Остър HIV-инфекциозен синдром

» Болест, предизвикана от HIV, проявяваща се като инфекциозни и паразитни болести

» Болест, предизвикана от HIV, проявяваща се като злокачествено новообразувания

» Болест, предизвикана от HIV, проявяваща се като други уточнени болести

» Болест, предизвикана от HIV, проявяваща се като други състояния

Диагноза

Диагнозата се базира на информацията, получена при физикалния преглед и разпита на пациента, редица лабораторни и инструментални изследвания.

Вирусологичните изследвания са с особено високо значение, прилагат се серологични методи, реакции на хемаглутинация, полимеразна верижна реакция.

Подробности за изследванията при съмнения за HIV инфекция може да прочетете на:

» ХИВ-изследване

Диференциалната диагноза се състои в разграничаване на конкретния вирусен причинител от други подобни вирусни, бактериални и микотични причинители.

Лечение

Лечението при пациенти с инфекция, предизвикана от ретровирус като причина за болести, класифицирани другаде, включва приложение на лекарства, които представляват инхибитори на обратната транскриптаза, инхибитори на вирусни протеази, интегрази и други.

Сравнително благоприятен ефект се постига и след прилагане на средства от групата на интерфероните.

При насложена бактериална инфекция е удачно използване на антибиотични средства.

Поддържащото лечение се състои в приложение на симптоматични средства, предимно аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни лекарства и средства, укрепващи имунната система.

Изображения: freepik.com