Аскаридоза с чревни усложнения МКБ B77.0

При инвазия с Ascaris lumbricoides в късната фаза се развива аскаридоза с чревни усложнения.

Детският глист принадлежи към род Ascaris, семейство Ascaridadae на клас Nematoda. Има вретеновидна форма и розово жълтеникав цвят, а цветът на умрелите паразити е белезникав.

Женските индивиди са с дължина до 40 сантиметра, а мъжките представители са с два пъти по-малки размери.

Освен в дължината на тялото мъжките и женските паразити се различават и по някои други морфологични белези. Тялото на женските е конично заострено в задния край, а при мъжките е завито като кука.

Полово зрелите женски хелминти снасят по 250 хиляди яйца на ден, като се различават оплодени и неоплодени яйца.

Яйцата се характеризират с голяма устойчивост към факторите на околната среда и могат да оцелеят в почвата до десет години и повече.

Заболяването представлява типична геохелминтоза, с фекално-орален механизъм на предаване.

Източник на заразата се болните хора, а като фактори на заразяването служат замърсени нискостеблени плодове и зеленчуци, вода, битови предмети, мръсни ръце.

Биологичният цикъл на паразитите протича в два стадия, а именно паразитен в гостоприемниковия организъм и непаразитен в околната среда.

Възрастните хелминти паразитират в интестиналния тракт, но могат да се локализират и в черния дроб или апендикса. Опаразитеният човек отделя с фекалиите паразитни яйца, като неоплодените яйца бързо загиват, а оплодените яйца се развиват при благоприятни условия в почвата за период от около два месеца.

При поглъщане на инвазиоспособни яйца, в макроорганизма се освобождават ларвите. Те извършват сложна миграция в рамките на две седмици, преминавайки през чревната стена в хепаталната система и белия дроб, откъдето отново попадат в ентералния тракт.

В тънките черва паразитите нарастват, диференцират се полово и копулират, като мъжките паразити умират след оплождането, а женските паразити загиват след снасянето на яйцата. Биологичният цикъл продължава около три месеца.

Характерни симптоми при аскаридоза с чревни усложнения

Аскаридозата може да протече напълно безсимптомно при някои пациенти, а при други да стане причина за появата на сериозни, застрашаващи живота усложнения. Влияние върху това оказват многобройни фактори, като с най-голяма тежест са степента на опаразитяване, възрастта на пациента (при малки деца болестта рядко протича безсимптомно), давността на опаразитяването, наличието на подлежащи хронични заболявания и други.

Симптомите при аскаридоза варират по тежест при отделните пациенти, като често са идентични.

Хелминтите водят до алергизиране и сенсибилизиране на макроорганизма, което клинично се проявява с реакции на свръхчувствителност в ранната фаза на заболяването.

Клиничните прояви през чревната фаза се дължат на интоксикацията на макроорганизма с продукти, произведени от възрастните паразити.

Наблюдават се спастична чревна непроходимост, диариен синдром, хипоацидитет. Хелминтите водят до имуносупресия (понижение на имунната активност) на организма и развитие на тежки усложнения при наличие на подлежащи заболявания.

Клиничните прояви зависят главно от степента на инвазия, локализацията на хелминтите и имунния статус на гостоприемника, като при аскаридоза с чревни усложнения често се наблюдават:

• стомашно-чревни прояви: промяна в апетита, тежест и дискомфорт, коремна болка, гадене и повръщане, редуване на запек с диария
• неврологични прояви: повишена саливация, световъртеж, главоболие, промени в настроението, повишена раздразнителност
• общи прояви: редукция на телесното тегло, общо неразположение

При децата протичането е по-тежко, с изоставане в растежа и с характерния vomitus miserere (повръщане на хелминти с чревно съдържимо).

Често се развиват различни по тежест усложнения, като перфорация на чревната стена, абсцес на черния дроб, остър перитонит, жълтеница, вторични гастроинтестинални инфекции.

При развитие на болестта в ранна детска възраст (най-засегната е популацията между 3 и 8 години) може да се наблюдава малнутриция (често е налице силно намален апетит), в резултат от което настъпва изоставане в растежа и развитието, дефицит на редица витамини, минерали и есенциални нутриенти.

Поставяне на диагнозата при аскаридоза с чревни усложнения

Диагнозата се основава на информацията, получена при разпита и прегледа на болния, паразитологичните и параклиничните изследвания.

Подробната анамнеза може да насочи лекуващия лекар към хелминтоза, като фокусът при разпита на пациента е насочен към определяне на хигиенните условия на живот, субективни прояви, възраст и други.

Физикалният преглед редко установява налични сериозни отклонения, като може да изиграе роля за установяването на различни по вид усложнения със системен характер.

С най-висока информативна стойност са резултатите от паразитологичните изследвания. Необходимо е откриване на паразитните яйца в повърнати материи, фекални проби, храчки, като се използват различни хелминтоовоскопски методики.

Откриването им на практика поставя диагнозата и помага за отдиференцирането на отделните видове хелминтози (по морфологичните белези на отдлените червеи).

При диференциалната диагноза е необходимо да се имат предвид всички чревни хелминтози и различни възпалителни и бактериални заболявания на стомашно-чревния тракт.

Лечение при аскаридоза с чревни усложнения

Лечението на пациенти с аскаридоза с чревни усложнения се провежда с противопаразитни средства от различни фармакологични групи. Използват се предимно мебендазол, албендазол и левамизол, в съчетание със симптоматични медикаменти.

Медикаментите обикновено се прилагат перорално под формата на таблетки или разтвор за перорална суспензия. Обичайно е достатъчен еднократен прием като дозата се определя в зависимост от телесното тегло, възраст и степент на инвазия при отдлените пациенти.

След две до четири седмици се препроъчва повтаряне на лечебния курс (отново еднократен прием на съответния антихелминтен препарат) с цел предотвратяване на рецидив на болестта.

Симптоматичната терапия включва използването на медикаменти от различни фармакологични групи в зависимост от оплакванията на пациента. Могат да се прилагат подходящи лекарства срещу гадене и повръщане, за подобряване на апетита, за облекчаване на диспептичните оплаквания и други.

Болните подлежат на диспансеризация за период от една година, като на всеки три месеца се извършват контролни лабораторни изследвания.

Прогнозата при аскаридоза с чревни усложнения зависи от своевременното откриване на болестта и назначаването на ефективна лекарствена терапия. При ранно диагностициране и провеждане на съответното лечение рядко се наблюдават тежки усложнения, като пациентите се възстановяват напълно.