Дипилидиоза МКБ B71.1

Заболяването дипилидиоза (кучешка или тиквовидна тения) представлява хелминтоза с хронично протичане и повсеместно разпространение.

Инвазия при човека е описана в някои райони на Африка, Австралия, Китай, Индия, Европа. По-често се засягат малките деца, без различия между двата пола.

От тази хелминтоза по-често боледуват животни, предимно кучета и котки. Първото описание на инвазия при хората датира от 1758 г. от Linnaeus.

Етиологичният причинител е Dipylidum caninum. Жизненият цикъл на паразита протича със смяна на два гостприемника.

Възрастната форма се развива в крайните гостоприемници, като дължината й може да достигне до 70 сантиметра и има продължителност на живот около една година.

Междинните гостоприемници са някои видове бълхи и въшки, паразитиращи по кучетата и котките.

Човек се заразява случайно, при пряк контакт с крайния гостоприемник и поглъщане на заразените бълхи или въшки. Малките деца, прегръщайки и целувайки животните, са рискова група и най-често се засягат от хелминтозата.

Инкубационният период е приблизително 20 дни, след поглъщане на междинния гостоприемник.

Клиничната картина включва някои от следните признаци:

• намален апетит
• диария
• коремна болка
• обрив и сърбеж
• повишена раздразнителност

Възможно е откриване на проглотидите на тенията в перианалната зона и в изпражненията.

Много често инвазията с Dipylidum caninum протича напълно безсимптомно.

Диагнозата при кучешка или тиквовидна инвазия се основава на данните от физикалния преглед и епидемиологичната анамнеза.

Чрез микроскопско изследване на фекални проби се откриват яйцата на тенията, които са характерно подредени във вид на пакети.

Изключително рядко се откриват яйца, разположени по единично.

При някои пациенти лабораторно се установява лека по степен еозинофилия.

Диференциалната диагноза включва следните състояния:

• аскаридоза

• дифилоботриоза

• хименолепидоза

• салмонелоза

Лечението при симптоматични пациенти с дипилидиоза е медикаментозно, с противопаразитни агенти. Най-често се използват празиквантел или никлозамид, в комбинация със симптоматични средства.
Не се налага спазване на определен диетичен режим.

Основните профилактични мерки са насочени към редовно обезпаразитяване на кучетата и котките и подобряване на личната хигиена и здравна култура.