Парвовирусна инфекция, неуточнена МКБ B34.3

Към рубриката парвовирусна инфекция, неуточнена, се включват заболявания, предизвикани от ДНК вирусите от семейство Parvoviridae, главно техният представител парвовирус В19.

Инфекцията се среща предимно сред детската възраст, рядко се засягат пациенти над 30 години.

Установени са високи циркулиращи нива на антитела срещу причинителите при лица над 30 годишна възраст.

Представителите на тези вируси засягат предимно прекурсорите на еритроцитите. Проявяват цитотоксичен ефект и водят до потискане на процесите на еритропоезата с развитие на различна по тежест анемия.

При здрави деца заразяването с вируса рядко води до сериозни нарушения в червения кръвен ред, но при имунокомпрометирани пациенти е възможно развитие на апластична анемия и свързаните с нея усложнения и последици в дългосрочен план.

Източник на заразата при инфекцията с парвовируси са само болните хора, с изразени клинични прояви, както и безсимптомните носители на вируса.

Заразяването се осъществява по следните възможни механизми:

• въздушно-капков (най-често)
• контактно-битов (особено при наличие на ниска лична хигиена)
• вертикален път (от болна майка на плода)

Продължителността на инкубационния период (времето от заразяването с вирусите до първите клинично забележими прояви на болестта) е с различна продължителност, варираща между 4 и 20 дни, като при някои пациенти е възможно продължителността му да е и над 30 дни.

Най-често вирусите проникват през дихателната система и се размножават в дихателните пътища, след което по кръвен път достигат до различни органи, като най-често се засягат костният мозък, кожата, ставите и други.

Парвовирусната инфекция протича две фази:

• първа фаза: начален фебрилен период за около 1 седмица с грипоподобни симптоми, общо неразположение, главоболие, гадене, повръщане
• втора фаза: с рубеолоподобен обрив по кожата, който започва като яркочервени петна по бузите (подобни на отпечатъка, който остава след силна плесница) и след няколко дни обхваща крайниците и туловището, като се обостря при стрес, топлинно дразнене и пряка слънчева светлина

При лица с имунен дефицит или подлежащи хематологични заболявания е възможно развитие на апластична анемия в резултат от парвовирусна инфекция.

Рядко заболяването протича с развитие на енцефалит, гломерулонефрит, миокардит, прояви на артрит.

При инфектиране в напреднала възраст е възможно протичане на болестта под формата на полиартрит с болки в малките стави.

За доказване на инфекцията и диагностициране на болестта е необходим подробен разпит и преглед на болния, в комбинация със съответните микробиологични изследвания. С висока диагностична стойност са различните серологични методики за доказване на имуноглобулиновите антитела, както и имунофлуоресцентните и радиоимунологични методики.

Необходимо е разграничаване на инфекцията от аналогично протичащи инфекциозни заболявания, най-често с рубеола.

Терапията при пациенти с парвовирусна инфекция, неуточнена, е предимно симптоматична и поддържаща. Прилагат се обезболяващи средства, препарати за овладяване на болестно повишената температура, поливитаминни добавки, интравенозен имуноглобулин.

Като цяло прогнозата е благоприятна, изключително рядко се наблюдават тежки форми на болестта с дългосрочни услжнения.