Други цитомегалвирусни болести МКБ B25.8

Човешкият цитомегалвирус, който представлява ДНК вирус с характерна двойна верига, принадлежи към семейството на херпесните вируси и предизвиква заболявания с различна локализация, в зависимост от механизма на проникване, степента на инвазия и имунния статус на пациента.

Най-често се засягат дихателната и храносмилателната система, но е възможно развитие и на други цитомегалвирусни болести.

При лицата с висока индивидуална имунологична резистентност и реактивност заболяването протича много често подостро, субклинично или безсимптомно, като сериозна форма на болестта се развива при спад на имунитета в резултат от различни причини (стрес, заболяване, прием на медикаменти).

По-често инфекция се развива при лицата с имунна супресия, като например болни от СПИН, системни хронични заболявания (захарен диабет, хронична обструктивна белодробна болест), неоплазми, при тъканна или органна трансплантация, след продължителна терапия с кортикостероиди, химиотерапевтици, антибиотици.

Рискови са и лицата, работещи в лаборатории и в чест контакт с кръв и кръвни продукти, както и пациентите, при които често е необходимо извършване на кръвопреливане.

Честотата на инфекцията е висока и относително постоянна в световен мащаб, като в еднаква степен се засягат представителите на двата пола, без разлики по отношение на етническа и расова принадлежност.

По отношение на възрастовото разпределение се наблюдава висока честота на заразяване на младите хора в развиващите се страни и нарастване на риска от инфекция с възрастта в развитите страни.

Заразяването при хората се осъществява в масовия случай по контактен път, след попадане на секрети на болни лица или заразоносители върху лигавиците.

Вертикалният път се състои в заразяване на плода от болната бременна жена, като е възможно заразяване и на кърмачето посредством майчиното мляко. Половият път и аерогенният механизъм на заразяване са по-редки.

След проникване на вирусите в организма е необходим определен инкубационен период (в рамките на три до осем седмици) до проявата на първите клинични признаци.

Клиничната картина е разнообразна в зависимост от засегнатите органи и системи:

• засягане на централната нервна система: протича под формата на цитомегалвирусен енцефалит с характерната за него клинична симптоматика
• засягане на храносмилателната система: обикновено протича под формата на възпаление на лигавицата на стомаха или тънките черва, съответно с клиниката на гастрит или ентерит и водещи симптоми диспепсия, болка и тежест в корема, запек или диария
• цитомегалвирусна виремия: при разпространение на етиологичните агенти със системната циркулация и наличие на постоянни високи нива на вирусите в кръвта
• засягане на кожата: при малка част от засегнатите лица е възможно развитие на кожни язви във връзка с цитомегалвирусна инфекция

При развитие на инфекцията вътреутробно се наблюдават различни по тежест увреждания, като обикновено са с полиорганна локализация. Наблюдават се увеличение на черния дроб и слезката (хепатоспленомегалия), жълтеница, микроцефалия, хидроцефалия, церебрална парализа, глухота, зрителни и говорни нарушения.

Възможни са тежки увреждания на опорно-двигателната и сърдечно-съдовата система. Относително рядко са налице атрезия на хранопровода или жлъчните пътища, мегаколон, асцит и други.

Посочените аномалии могат да претърпят обратно развитие, но могат да доведат и до развитие на дългосрочни усложнения.

Пренаталната и ранната детска инфекция са чести, като много често децата се заразяват в детските заведения (ясли, градини).

Диагностицирането на инфекцията се осъществява въз основа на проведените многобройни изследвания с клиничен, параклиничен, микробиологичен и образен характер.

Разпитът и физикалните находки обикновено са оскъдни и слабо информативни. Лабораторно при част от пациентите е налице промяна в нормалните нива на белия кръвен ред и някои чернодробни ензими.

Микробиологичните изследвания включват серологичен, имунохистохимичен и културелен анализ на материал от засегнатите структури, слюнка, кръв и други тъканни и телесни течности.

Образната диагностика е необходима за изясняване на тежестта на органните поражения, като обикновено се извършва компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Диференциалната диагноза налага разграничаване на цитомегалвирусната инфекция от други заболявания с вирусна, бактериална или микотична етиология и идентично протичане.

Лечението при други цитомегалвирусни болести включва подходяща антивирусна терапия (ганцикловир, валганцикловир, ацикловир, фоскарнет) в комбинация със симптоматични средства.

Прогнозата при пациентите с относително запазена имунологична реактивност е благоприятна и рядко се развиват тежки увреждания и усложнения.

При имунокомпрометираните пациенти прогнозата се определя индивидуално, като основните прогностични фактори са тежестта на болестта, локализацията на процеса, органните увреждания, терапевтичният отговор.