Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Други бактериални болести, некласифицирани другаде Газова гангрена

Газова гангрена МКБ A48.0

Газова гангрена МКБ A48.0 - изображение

Газова гангрена е тежка анаеробна ранева инфекция, характеризираща се с токсемия, локализиран едем, масивен тъканен разпад и газообразуване в различна степен.

Причинителите на газгангрената са Грам-положителни анаеробни бактерии, род клостридии - предимно Clostridium perfringens, които са много устойчиви при високи и ниски температури. Продуцират екзотоксин и редица ензими, които улесняват преодоляването на кожните бариери и инвазията на кожа, подкожие и мускули.

Заразяването става през обширни травматични рани, изгаряния, контаминирани със спори на анаеробните причинители, които се развиват в раната и отделят екзотоксин. Той предизвиква масивна некроза на тъканите с газообразуване.

Предразполагащи фактори са занижен имунитет, психични и физични пренапрежения, простуди, кръвозагуба, шок и висока доза на внедрения патоген. Заболяването се среща много повече във военно, отколкото в мирно време, когато най-честа причина са пътнотранспортните произшествия и оперативните интервенции. Те създават предпоставки за увреждане на кожата, подкожието и мускулите. Особено опасни са нараняванията, замърсени с почва, която е контаминирана с клостридии. Пуерпералните инфекции и инфектирането при аборти също са причина за газгангрена. Нестерилните оперативни интервенции, най-вече на коремната стена и коремните органи, са източник на инфекцията. Една операция, която продължава повече от 2 часа, предполага към инфектиране на раната, повторните операции, пенетриращите травми - също.

Обикновено се наблюдава предизвикан от Clostridium:

  • целулит
  • мускулна некроза

Целулитът се среща като локализирана инфекция при повърхностни рани, обикновено 3 или повече дни след контузия. Инфекцията може да се разпространи и да обхване фасциите с изобилно отделяне на газ, но токсичността е много по-малка и болката е много по-слаба, в сравнение с мионекрозата. Наблюдават се були, изпълнени със серозен кафеникав ексудат с неприятна миризма. Състоянието рядко прогресира до тежка токсична мионекроза.

Мускулната некроза (мионекроза) е тежка животозастрашаваща инфекция. Тя е често усложнение на операции на коремната стена. След инфектирането на тъканта следва бързо разпространение на процеса към здравата тъкан, което се дължи на екзотоксина на клостридиите и на редица ензими като алфа-токсина лецитиназа, която има деструктивен ефект към клетъчните мембрани и повишава капилярния пермеабилитет. Клостридиите произвеждат още хиелуронидаза, колагеназа, хемолизин, липаза, протеаза и дезоксирибонуклеаза. Тези биологичноактивни ензими предизвикват масивна хемолиза, кардиотоксичност, бъбречна недостатъчност и дисфункция на централната нервна система. Хемолизата води до хемоглобинурия, иктер, бъбречна недостатъчност и възможност за бърза инвазия в тъканите.

Клиничната картина започва остро - внезапна много силна болка в раната, която видимо не е особено променена. С разпространение на инфекцията се разширява и зоната на болката. Кожата става напрегната, едематозна, с бронзово-виолетов цвят. Образуват се були със серозен ексудат. При палпация се установяват крепитации, при перкусия - стържещ звук. Бързо се развиват и симптомите на обща интоксикация - тахикардия при не много висока температура, хипотония, бъбречна недостатъчност. Следва септичния шок с ацидоза, иктер и хипотермия.

Заболяването често се развива свръхостро, мълниеносно, с летален изход в първите 12 - 24 часа, особено ако не се направи радикална операция.

Лабораторно се установяват левкоцитоза с олевяване, токсични гранулации в неутрофилите, анемия, данни за хемолиза, повишена трансаминазна активност, хипоксия и метаболитна ацидоза, хипокалиемия, диспротеинемия.

Диагнозата газова гангрена се поставя въз основа на клиничните данни при наличие на рана, силна болезненост, напрегнат едем с ливиден цвят, с крипитации при палпация, със стържещ звук при перкусия, бързо влошаване на общото състояние с напредващ токсиинфекциозен шок. Диагнозата не може да се постави още в първите часове, защото е трудно разграничаването на постоперативната болка от тази при газгангрена. Доказването на заболяването става чрез лабораторните данни и чрез изолиране на анаеробните причинители от увредения участък (рана).

Лечението се състои в спешна радикална хирургична интервенция и прилагане на противогазгангренозен серум. Антибиотиците и химиотерапевтиците, които се използват срещу анаеробната микробна флора са метронидазол, цефалоспорини, клиндамицин, аминоглюкозиди, карбапенем, ванкомицин и др. Патогенетичното лечение зависи от настъпилите органни поражения.

Профилактиката на газгангрената се състои в строг противоепидемичен режим за избягване на вътреболнични инфекции. При травма веднага трябва да се обработи раната до здрава тъкан, да се започне лечение с антибиотици и при сериозни съмнения да се обмисли въпросът за серопрофилактика с противогазгангренозен серум.

Прогнозата е изключително сериозна, особено ако не се приложи хирургична интервенция.

4.1, 10 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Газова гангрена МКБ A48.0

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО