Японски мазус, Мазус пумилус

Японски мазус, Мазус пумилус (Mazus pumilus, Japanese mazus) представлява цъфтящо, едногодишно растение растение от семейство Мазови (Mazaceae).

Устройство на японски мазус

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката израства на височина от 3 до 30 см, като има голи или рядко овласени стъбла. Те са едно или повече, изправени, възходящи или разпръснати-възходящи, вкореняващи се от възли. Главният корен е перпендикулярен; влакнестите корени са многобройни, разпръснати или на кичури. Приосновните листа са единични до многобройни, понякога розовидни; листната плоча е обратнояйцевидно-лопатовидна до яйцевидна, 2-6 см дълга, ципеста до хартиена, основата е клиновидна и низходяща, ръбът едро и неправилно назъбен или пересто разделен с 1 или 2 лобула, рядко почти цели, върхът е целокраен или неясно и рядко назъбен. Стъбловите листа са срещуположни или редуващи се. Съцветията са върхови, удължени до апикално снопчести, обикновено с 3-20 цвята, рехави. Цветоносната дръжка е 3-12 мм дълга. Чашката е камбанковидна, 3-8 мм, уголемена при плода или не; лобовете са яйцевидни, почти толкова дълги, колкото тръбата, върхът е остър. Венчелистчетата са 5 на брой. Венчето е бяло, лилаво или синьо, около 1 см голямо; средният лоб на долната устна е по-малък от страничните лобове, леко изпъкнал, обратнояйцевиден; лобовете на горната устна са яйцевидно-триъгълни; в основата имат жълто петно. Яйчникът е гол. Цъфти от май до октомври месец. Плодът е суха капсула, кълбовидна, която при узряване се разпуква сама.

Разпространение на японски мазус

Билката води произходът си от Южна и Източна Азия, където се среща в Бутан, Китай, Индия, Пакистан, Бангладеш, Индонезия, Япония, Корея, Непал, Нова Гвинея, Филипините, Русия, Тайван, Тайланд и Виетнам. В Северна Америка е инвазивен вид. Много често срещан вид е в Япония.

Японският мазус е интродуциран в Северна Америка. В Нова Англия е събиран в Кънектикът и Масачузетс. Той е по-разпространен от близкия си роднина, пълзящия мазус (M. miquelii), и се различава от този вид по изправена форма на растеж и едногодишна продължителност на живота.

Естественото му местообитание са влажни тревни площи, влажни пасища, брегове на потоци, пустеещи полета и крайпътни зони, обработваеми ниви, пукнатини по тротоари. Толерантен е към нарушаване на условията му на развитие. Вирее на надморска височина до 1200-3800 метра. Не може да расте на сянка. Предпочита влажна почва.

Използваема част на японски мазус

Употребяват се листата и стъблата на растението.

Химичен състав на японски мазус

Фитохимичен анализ на метанолен екстракт от цялата билка потвърждава наличието на алкалоиди, гликозиди, флавоноиди, сапонини, стероли, тритерпеноиди, въглехидрати, протеини и танини в нея.

Лечебни свойства и приложение на японски мазус

Това растението се прилага в традиционната китайска медицина за лечение на различни заболявания.

Свойства на японски мазус

• стимулиращо менструацията свойство;
• тонизиращо;
• температуропонижаващо.

Изображение: Alpsdake, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В научни изследвания са установени антиоксидантните, антидиабетните и антиалцхаймерови свойства на екстракт от Mazus pumilus.

Проучване има за цел да оцени противораковата активност на различни екстракти от листа на Mazus pumilus срещу PC 3 (клетъчни линии на рак на простатата), A549 (клетъчна линия на белодробен аденокарцином), Hep G2 (клетъчна линия на чернодробен карцином). Резултатите от проучването показват, че различни екстракти от листа на Mazus pumilus имат висок потенциал за противоракова активност върху човешки ракови клетъчни линии A549 и Hep G2. По-нататъшното детайлно изследване на активните компоненти на растението за точния механизъм на действие ще допринесе значително за разработването на нови фармацевтични продукти.

Сокът от растението се използва за лечение на коремен тиф, атеросклероза, инсулт и диабет.

Начин на употреба на японски мазус

• отвара - приготвя се от листа и стъбла на билката, приема се веднъж дневно по 100 мл, при запек, в продължение на 3 дни;
• пресен сок от листата на билката - приема се 3 пъти дневно, в количество по 5 мл, 3 дни при треска;
• прах от сухи листа на билката, разтворен с вода и малко сол, се пие в количество по 5 мл, два пъти на ден, за 7 дни при коремен тиф;
• пресен сок от листа и стъбла се пие два пъти дневно, по две чаени лъжички всеки път, до ефект при нередовна менструация.

Други употреби на японски мазус

Изображение: Yercaud-elango, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Японският мазус се разпространява бързо, което го прави добър избор за почвопокривно растение. Японският мазус предпочита влажна, добре дренирана почва и частична сянка, въпреки че може да понесе пълно слънце в по-хладен климат. Той е зимоустойчив и може да издържи на температури до -15°C. За успешното култивиране на растението е важно да поддържате почвата влажна и да осигурите слой мулч, който да помогне за задържане на влагата.

Може да бъде полезен за контрол на ерозията по склоновете. Той е привлекателен и за опрашителите и може да осигури храна и подслон за различни насекоми.

Като цяло, японският мазус е универсално растение, подходящо за различни градинарски и озеленителни цели. Нискорастящият му хабитус и атрактивните му цветове го правят популярен избор сред градинарите, а способността му да издържа на ниски температури и да вирее в различни условия го прави лесен за отглеждане и поддръжка.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons