Юдзу

Юдзу (Citrus junos) e овощно растение, хибрид между мандарина и лимон, принадлежащо към семейство Седефчеви (Rutaceae). Представлява дървовиден храст или малко дръвче, с няколко големи ствола, достигащо на височина до около 4 метра. Други имена, под които е известно са японски лимон, азиатски лимон и юзу.

Устройство на юдзу

Изображение: I, KENPEI, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Листата са големи, със силен цитрусов аромат и с дръжки в цвят сякаш са посипани с вар. Растението разполага с атрактивни бели цветя, като цъфти в началото на есента. Плодът е малък (средно 52 грама), с размери от 5,5 до 7,5 см. в диаметър, с неравна повърхност, оцветен в нюанси от тъмно зелено до златисто жълто, в зависимост от степента на зрялост. Понякога размерите му могат да достигнат тези на грейпфрут - 10 и повече сантиметра в диаметър. Плодът юдзу има тънка кора и разделена на много септи сърцевина. Месестата му част има светло жълт цвят, като в нея се установяват множество семена.

Разпространение на юдзу

Растението е известно още по времето на Конфуций. Юдзу се появява в Китай, в централната част на страната и в Тибет като диворастящо.

Изображение: Asiainfocenter, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

При управлението на династията Тан (7-8 век), то било пренесено в Древна Корея и Япония. В тези страни, юдзу всяка година се култивира в големи размери. Растението е студоустойчиво, благодарение на лимоновият си произход. Може да се развива на места с температура -9°C, там където други цитрусови представители не успяват да виреят. В Япония се отглежда декоративно юдзу, заради цветовете на дървото, а не заради плодовете му, което се нарича „хана юдзу”. Сладката разновидност на плода е почти изгубена през 1970-1980 година, като от тогава се правят опити за възстановяването й. Друга разновидност на юдзу е дървото „сиси” юдзу (означава лъв), с отличителен белег неравна кора.

Изследователите смятат, че за родно място на юдзу може да се считат планинските райони на Тибет.

Използваема част на юдзу

Използва се плодът на растението, като пресен или консервиран такъв, така и отпадъците, получени след преработката му. В Китай се употребява и дървесината му. Дървото е намерило мястото си като декоративно и като бонсай.

Химичен състав на юдзу

В семената на плода юдзу се съдържат голямо количество лимоноиди - мастноразтворими лимоноидни агликони (330,6 мг в 1 грам сухи семена), водоразтворим лимоноидни гликозиди (452,0 мг в 1 грам сухи семена). Количеството на маслото е от порядъка на 40 мг в 1 грам зелени семена.

В кората, вътрешността и семената на плода е установена абсцисова киселина - бета - D- глюкопиранозил естер (ABA- GE). Концентрацията е най-голяма в кората, последвана от вътрешността и семената на юдзу.

В кората на плода се съдържат всички видове захари (захароза, фруктоза, глюкоза), целулоза, пектин, азотни вещества, лимонена киселина (4.5 %), гликозиди, етерични масла.

Като всички цитрусови плодове, юдзу съдържа в голямо количество витамин С (40 мг), на което се дължат поддържащите и укрепващите му свойства насочени към имунната система, при консумация по време на настинки. В плода се установява високо съдържание на витамин Е и калий, който оказва благоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система. Други полезни вещества в него са витамин А (полезен за очите), калций и фосфор (полезни за ноктите, костите, зъбите, косата), витамин B (в подкрепа на работата на централната и периферна нервна система).

100 грама продукт съдържа: 21 ккал; протеини - 0,5 грама; мазнини - 0,1 грама; въглехидрати - 7 грама.

Лечебни свойства и приложение на юдзу

Юдзу има тръпчив вкус, подобно на грейпфрута, с нотки на мандарина. Плодът е известен със своя специфичен аромат. Рядко се употребява само като плод.

За японците този плод е символ на оптимизъм, вдъхновение и просперитет. В японската кухня се използва за украса на блюда, за направата на маринати и салатни сосове. Самостоятелно сокът от юдзу също може да се използва като овкусител. Смесено с други цитрусови плодове влиза в състава на сос „пондзу” и вид оцет „уксус”. Смес от юдзу и мед се нарича „юдзу хатимицу”, от която се произвежда чай „юча” и алкохолна напитка, която се нарича „сава”. От плода се правят още ликьор - „юдзу комати”, вино, японски сладки, мармалад, други сладкиши, торти. Смесване на сока от юдзу, сол и чили пипер, се получава остър японски сос. Настърган плод се включва в направата на солен яйчен десерт - тяванмуси и японска супа „мисо”.

Изображение: ????, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

В страната съществува и традиция, която се състои в къпане във вани с цели или разрязани на половина плодове юдзу през деня Тодзи (зимното слънцестоене). Предварително разрязаните юдзу, могат да престоят в платнени торбички. Във ваните може да се приложи и изцеден сок от тях. Тези вани се считат за укрепващи, тонизиращи и релаксиращи. Юдзу прави кожата по-мека и еластична. Баните с юдзу, тинктурите и етеричните масла получени от него, могат да се прилагат и при други състояния като артрит, ревматизъм, болки по цялото тяло.

През зимните месеци в Япония, плодът може да се намери в прясна форма. Множество продукти и заготовки от него, като най-популярна такава е юдзу кората, се използват за ароматизиране на различни ястия - зеленчукови, риба или юфка. Сушени или смлени плодовете юдзу са с остър и сладникав вкус и влизат в състава на десерти. Използват се също при производството на конфитюри, желета и консерви. Плодовите сиропи са добро средство за консумация при настинки.

От сока, кората и маслото на юдзу се произвежда японски парфюм, със свеж аромат на лимон.

В корейската кухня, юдзу се реже на тънки лентички, поръсва се с мед или захар в съотношение 1:1 и се оставя да престои 1 седмица. От така приготвения плод се отделя сироп. Последва заливане на лъжичка сироп с гореща вода и получаване на чай „юча”, който е много полезен при простуда. В напитката може да се добавят няколко зърна от кедрови ядки, отново мед или захар на вкус. Такъв концентрат може да бъде намерен и в търговската мрежа на Корея. От юдзу се приготвя и един от видовете корейски пуншове - „юча хвачхе”. Корейците често използват и дървесината на юдзу. От древни времена корейките знаят, че красотата идва първо отвътре, ето защо допълват грижата за кожата с отвари с подхранващи свойства.

В началото на 20 век, юдзу започва да се използва активно на Запад. През 2003 година този факт е споделен в статия в The New York Times. Намира приложение в пивоварството, например в производството на холандското пиво „иКи” и финландското „Golden Cap Black”.

Юдзу става популярно на кулинарната сцена на САЩ в началото на 2000 г. Прилага се в множество сосове, коктейли и десерти в менютата на ресторантите. Като се има в предвид популярността му, сокът може лесно да се намери в специализирани магазини, както и онлайн. Експериментите с него в домашна обстановка са достъпни и успешни. Пресни плодове е трудно да се намерят в САЩ, но могат да се открият различни негови форми в търговската мрежа - бутилиран сок, прах и паста от плода.

Масло от юдзу

Изображение: Davidals, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Ароматно масло получено от кората на плода юдзу се продава свободно в Япония. То е в малки количества, съответно е много скъпо и трудно се открива. Етеричното масло се извлича чрез студено пресоване на кората, като се получава бледо жълта етерична течност с изискан цитрусов аромат. Маслото от юдзу е с тонизиращ ефект, особено оказващ стимулиращо действие върху кръвоносната и храносмилателната система. Използва се в ароматерапията, с освежаващ и ободряващ ефект върху тялото, като същевременно успокояващо психическото напрежение. С мощно антибактериално действие е, което го прави ефективно срещу настинки и грип. На това свойство се дължи неговия успех и неговата популярност в японската народната медицина.

Ефективно се употребява и при напрежение, преумора, нервно безпокойство, депресивни състояния, разочарование, съжаление, а също помага за изграждане на увереност. Антиоксидантната активност на маслото от юдзу е два пъти по-голяма от тази на маслото получено от семената на грейпфрута.

Включване на юдзу в лечебни средства

• Антиоксидантен чай от корейско юдзу

Свойства на чая:

• омекотява кожата
• енергизира тялото
• антиоксидантно действие
• богат източник на витамини

Резултати от приема на чая:

• естествена хидратация на клетките на кожата
• ревитализация

Дълготраен ефект от приема на чая:

• борба срещу умората
• оздравяване на организма по естествен път
• регенерация на клетките отвътре

Начин на употреба на чая: в малка чаша със студена или топла вода се разтваря показана доза от чая. Интензивната терапия включва по 1 доза дневно, а обичайната по половин доза всяка сутрин. Терапията трае 12 дни.

• Масажна свещ с юдзу

Свещта е съчетание от уникалното ухание на юдзу и силно подхранващи масажни масла, предназначени за релаксиращ масаж. Тя се трансформира в енергизиращо и подхранващо олио за масаж.

Резултати от приложението на масажната свещ:

• подхранва, хидратира и омекотява кожата
• осигурява релаксация на мускулите
• прекрасен вариант на ароматерапия в домашни условия

Начин на употреба на масажната свещ:
Свещта се запалва и се изчаква до получаване на течно масажно масло. То се сипва в ръката или директно върху тялото. Разнася се с нежни масажни движения. Може да се приложи и в областта на стъпалата и косата.

Вреда от консумацията на юдзу

Изображение: ????, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Като цитрусов плод, не трябва да се консумира в количество повече от 200 грама на ден. Причината е, че след преяждане с него, може да причини алергии демонстриращи се с уртикария, сърбеж и ангиоедем. При язвена болест, гастрит, панкреатит, хепатит, холецистит, също трябва да се внимава с консумацията на юдзу - може да влоши посочените болестни състояния. Ето защо, при употребата на японския плод, не е излишно да си припомним старото правило: "Всичко в умерени количества".

Интересно за юдзу

Водно-метанолов екстракт от отпадъците от плода, получени след преработката му, включващи кората, вътрешността и семената му, инхибират растежа на корените и леторастите на люцерната (Medicago Sativa L.), кресона (Lepidium Sativum L.), росичката (Digitaria sanguinalis L.), марулята (Lactuca Sativa L.), тимотейката (Pheleum pratense L.) и райграса (Lolium multiflorum Lam.). Инхибиторната активност на екстракта от кората е най-голяма, последвана от тази на вътрешността и семената. При увеличение концентрацията на приложения водно-метанолов екстракт, не се наблюдава значително забавяне растежа на кореновата система и стъблото на третираното растение. Едно от съединенията в екстракта, на което се дължат инхибиращите му свойства е абсцисова киселина - бета - D- глюкопиранозил естер (ABA- GE). Тези отпадъчни води от юдзу, могат да бъдат потенциално полезни при управление растежа на плевели и други тревни растения.

Заглавно изображение: Asiainfocenter, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons