Чай

Чай (Camellia sinensis, Thea sinensis, Thea chinensis) представлява дърво, чиято листна маса и пъпки се използват за производството на различни видове чай. Принадлежи към семейство Чаеви (Theaceae). Нарича се още чаено растение, чаен храст и чаено дърво. Не трябва да се бърка с растенията чаено дърво (Melaleuca alternifolia) и манука (Leptospermum scoparium). Имена на латиница, с които е известен вида са: Thea sinensis, Tea Plant, Tea Tree Camellia, Assam tea, Camellia bohea, Camellia theifera, Camellia thea, Thea bohea, Thea viridis.

Всички чайове идват от едно и също растение, а именно Camellia sinensis, като различното им оцветяване се дължи на различна обработка на чаената суровина. Така съществуват няколко типа чаени напитки. За направата на всяка една от тях се използват различни по степен ферментирали чаени листенца, като се получават ето тези продукти - черен, бял, червен, зелен, жълт чай. Поради тази причина растението може да се срещне и с имената: Черен чай, Бял чай, Зелен чай, Червен чай, Жълт чай. В продължение на векове се е смятало, че черният и зеленият чай произхождат от различни растения. В действителност те са от един и същи вид, но черният чай е ферментирал. От необработените листа се приготвя зелен чай.

"Оолонг" пък е полуферментирал чай. Вече научихме, че ако процесът на ферментация продължи до край, се получава черен чай. Но при спирането му на някакъв етап, след като е започнал (чрез регулация на температурата и влажността), се получава по-горе споменатият полуферментирал чай - оолонг. "Kukicha" (клонест чай) също се приготвя от Camellia sinensis, но се използват клонките и стъблата на растението, а не листата. Белият чай не преминава през механично преработване или ферментация (както други видове). Той само се суши и така запазва по-голямата част от химическите вещества и витамините на свежия чай. Произвежда се само от пъпката и най-горните листенца на растението. Суровината за направата на белия чай се събира в продължение на няколко часа и то само през два месеца в годината – през април и през септември.

Зеленият чай се изработва от задушени и изсушени листа, докато черният чай (най-често пит на Запад) се прави от листа, които са ферментирали и след това са изсушени.

Чаената растителност често се използва в китайското билколечение, където се смята за една от 50-те фундаментални билки. Листата Camellia sinensis съдържат няколко съединения, които могат да бъдат от полза за вашето здраве. Зеленият чай е с най-висока концентрация на антиоксиданти, известни като полифеноли, защото листата използвани за направата му не са ферментирали. Медицинският център на Университета в Мериленд съобщава, че той може да бъде полезен за намаляване на риска от сърдечни заболявания, понижаване на холестерола, контролиране нивата на кръвната захар, за стимулиране на метаболизма, намаляване на възпалението при артрит. Също таке е установена и полезността му при настинка и грип.

Устройство на чай

Изображение: freepik.com

В диво състояние, чаеният храст представлява вечнозелено дърво, достигащо височина до 15 метра. За разлика от това, в плантациите за чай, храстите са подкастрени и са високи най-много 1,5-2 метра. Листата на билката са лъскави, жилави, тъмнозелени, с продълговато-яйцевидна или продълговато-елипсовидна форма, назъбени по краищата. Имат дължина от 4 до 15 см и ширина от 2 до 5 см. Разположени са последователно на клоните, притежаващи къси дръжки. Младите листенца са оцветени в по-светло зелено и имат къси бели власинки по долната повърхност. По-старите листа придобиват характерният тъмно зелен цвят. В основата им прорастват по единично или на групички от по 2-3 бели, ароматни цветчета, с изразено жълт център от тичинки. Големината им е от 2,5 до 4-5 см в диаметър. Разполагат със 7-8 венчелистчета. Плодчетата на чая представляват кафяво-зелени семенни кутийки. В тях са поместени от едно до четири сферични или сплескани семенца. При узряване и вдървесяване капсулата се разпуква сама. Съдържащите се в нея семена са кръгли, тъмно кафяви, леко блестящи, с големина до 13 мм в диаметър.

Разпространение на чай

За това коя е родината на чая, мненията са различни. Факт е, че се култивира в Китай от далечни времена. Сега се отглежда в Африка, Близкия Изток, Южна Америка, широко в тропичните и субтропични ширини. Чаените растения предпочитат богата почва и влажни места за отглеждане. Понасят и частично излагане на слънчева светлина. Много висококачествени чайове се отглеждат на големи височини, до 1500 метра, тъй като там растат по-бавно и придобиват повече вкус. Вирее и на засенчени места на височина от 2100 - 2700 метра в Юнан. Camellia sinensis е считана зa инвазивен вид в природен резерват в Танзания. Също така се съобщава за разпространението й в мадагаскарски гори, където тя може да окаже вредно въздействие върху възстановяването им, при което те са важно местообитание за лемурите.

Използваема част на чай

Употребяемите части на растението са неговите листа, листни пъпки и цветове. Обикновено върха (пъпката) и първите две до три листенца по-надолу от нея се берат за обработка. Тези млади листа се събират през целия вегетационен период от растения на възраст от над три години. Това ръчно бране се повтаря на всеки две седмици. От 10 килограма зелена маса се произвежда 2,5 суха.

Химичен състав на чай

Листата съдържат: алкалоиди (кофеин, теофилин, теобромин, ксантин и др.); дъбилни вещества; витамини С, В1, В2, К. РР; етерично масло; аминокиселина 1-теанин; катехинови полифеноли; епигалокатехин галат; оксалати, флуорид, танин и др.

В същото време в процентно съотношение в тях са установени следните количества вещества: 25,7% протеин, 6,5% мазнини, 40,8% въглехидрати, 5% пепел, 3,3% кофеин, 12,9% танин. Химическият състав на чая може да варира в зависимост от редица фактори, като условията, при които растението се отглежда и как се обработват листата.

От различните на възраст листа се произвеждат различни по качества чайове, тъй като техните химични състави са различни. През последното десетилетие се наблюдава огромен интерес към лечебните свойства на чая. Теофилинът в него се включва в състава на лекарство предназначено за лечение на респираторни заболявания като астма. Флавоноидите пък притежават антиоксидантни свойства и които могат да бъдат от полза за здравето, като например при профилактиката на сърдечни заболявания и рак, намаляват възпалението и имат антимикробни ефекти. Някои изследвания показват, че чаят може да помогне за предотвратяване гниенето на зъбите. Чаят се използва и в някои козметични продукти заради стягащият му ефект.

Лечебни свойства и приложение на чай

Съвременните изследвания показват, че има много ползи за здравето от консумацията на чай. Интересно едно от тях е да предпазва алкохолиците от сърдечни заболявания. От болести на сърцето, рак и инсулт, ни пазят полифенолите в състава му. На съдържащият се в него флуорид се дължи предпазващото зъбите от разпад негово свойство.

Приет в големи количества чаят може да предизвика раздразнителност и безсъние, поради съдържанието си на кофеин, но в същото време действа като диуретик. От друга страна танинът в билката може да се окаже причина за развитието на рак на хранопровода.

В Китай медицинските ефекти на чая имат история, датираща от почти 5000 години. Използването на чай в традиционната китайска медицина е добре документирано и се предполага, че може да се използва като лек за над 200 заболявания. Ползите за здравето на зеления чай се приписват главно на катехиновите полифеноли, особено на епигалокатехиновия галат или (EGCG). Растителните полифеноли са мощни антиоксиданти и имат множество предимства, които включват инхибиране на раковите заболявания и образуването на тумори, понижаване нивата на LDL холестерола и инхибиране на анормалното образуване на кръвни съсиреци, които могат да причинят инфаркт и инсулт. Антиоксидантите и другите полезни съединения в чая могат да бъдат свързани и с по-ниски нива на диабет тип 2 при тези, които пият от 3 до 4 чаши на ден. По отношение на диабета се изследва, като алтернативен вариант на лечение. Билковата напитка е оценена като средство със стимулиращи свойства и ползи за здравето на човека. Листата са използвани в традиционната китайска медицина и други медицински системи за лечение на астма, ангина пекторис, периферно съдово заболяване и коронарно артериално заболяване.

Има и държави в Южна Азия, в които напитката от растението не се приема като лечебна, а само като общ стимулант, стягащ лосион при локално приложение, течност, която може да се изпозлва за гаргара, при проблемно храносмилане и за намаляване на потенето при треска. В Тамил Наду чайните листа са използвани хомеопатично за мания, парализа, нервност, невралгия и безсъние.

Днес чаената напитка основно се пие за удоволствие. На малцина е известно, че има затягащо действие. Препоръчва се при отравяния, депресия, отслабване на паметта, колапс, хипотония, белодробни отоци, прочиства кръвта, отстранява лошия дъх в устата и др. Външно приложение намира в домашната козметика.

Изображение: Prenn, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Свойства на билката

• антиоксидантно;
• мощен имуностимулатор;
• антибактериално;
• понижава нивото на холестерола;
• намалява риска от развитието на ракови и сърдечно-съдови заболявания;
• действа изключително добре на кожата - продължава младостта и свежестта й;
• антицелулитно (намалява обиколката на ханша и бедрата);
• има потенциал да забавя процесите на стареене;
• подпомага на тъканите на тялото да се възстановят по-бързо след нараняване;
• превантивно действие срещу артрит и бръчки;
• помага за бързото сваляне на килограми;
• премахва умората и стимулира умствената дейност;
• ефикасно средство за оказване на първа помощ при отравяне;
• повишава наблюдателността и концентрацията.

Чаят притежава още аналгетични, антиспазматични, антивирусни, антидепресантни, адстрингентни, нервоуспокояващи, охлаждащи, стимулиращи микроциркулацията в организма свойства. Стимулиращите му ефекти се дължат на ксантините, съдържащи се в него, които са с действие подобно на кофеина. Кофеинът е включен в малки дози в някои лекарства без рецепта за стимулиращия му ефект и често се комбинира с лекарства, които лекуват болка, като например аспирин.

Листата му действат кардиотонично, диуретично, отхрачващо, стимулиращо организма и стягащо. Отвара от тях приета в голямо количество оказва ненормално възбуждащо действие върху нервната система, а в умерени количества създава усещане за комфорт и удоволствие. Също така се съобщава, че има антиатеросклеротични ефекти и активност на витамин Р.

Състояния и заболявания, при които се препоръчва консумацията на чай

• тревожност и депресивни състояния;
• висок холестерол;
• наднормено тегло;
• с цел стимулиране активността на организма;
• като част от диета;
• диабет тип 2;
• стрес;
• диария;
• дизентерия;
• хепатит;
• гастроентерит.

Чаят е ефективен при клиничното лечение на амебична дизентерия, бактериална дизентерия, гастроентерит и хепатит. Той е богат на катехини полифеноли, особено епигалокатехин галат (EGCG), мощен антиоксидант, намалява риска от всички видове рак и инхибира растежа на раковите клетки, без да уврежда здравите тъкани. Използването на чай може естествено да понижи нивото на холестерола, подобрява съотношението на добрия (HDL) холестерол към лошия (LDL) холестерол. Зеленият чай се използва за загуба на тегло поради термогенните си свойства, които насърчават окисляването на мазнините. Чаеното растение може да бъде ефективно като билково лечение за ревматоиден артрит, инфекция и нарушена имунна функция, свързана с ХИВ. Той ефективно инхибира анормалното образуване на кръвни съсиреци (тромбоза) - водеща причина за инфаркт и инсулт. EGCG е два пъти по-мощен от ресвератрола - полифенолът, намиращ се в червеното вино. Предотвратява развитието на стрептококи в гърлото и грипна инфекция, когато се използва като вода за уста. Чаеното растение съдържа естествен флуор и катехин глюкозил трансфераза, които спират образуването на кариеси по зъбите (унищожавайки кариогенните бактерии), които причиняват плака и оралните бактерии, които предизвикват лош дъх. Той действа като стопиращ агент за много видове бактерии, които причиняват хранително отравяне без да навредят на полезните бактерии, необходими за правилното функциониране на чревния тракт, включително Staphylococcus aureus и Bacillus cereus. Освежава организма, по-специално централната нервна система, скелетните мускули, сърцето и черния дроб.

Той ограничава увеличаването на вредните форми на холестерол в кръвта. Натрупването на LDL и VLDL върху стените на кръвоносните съдове води до атеросклероза, която в комбинация с високо кръвно налягане може да предизвика миокарден инфаркт и церебрален инфаркт. Зеленият чай спомага за поддържането на необходимия баланс между HDL здравия холестерол и LDL. Чаят възпрепятства активността на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE), който превръща химическия ангиотензин I в ангиотензин II, изключително силен васкуларен констриктор, водещ до високо кръвно налягане, което претоварва съдовата система и допринася за развитието на атеросклероза, която от своя страна е предпоставка за сърдечни заболявания и инсулт. Чаената напитка ефективно понижава нивата на кръвната захар. Високите концентрации на кръвната захар засягат съдовата система и могат да доведат до атеросклероза и кръвоизливи в ретината. Той намалява възпалението, свързано с болестта на Crohn и улцерозния колит, два вида възпалителни заболявания на червата. Чаят предпазва черния дроб от увреждащите ефекти на токсични вещества като алкохол, включително вирусно възпаление (хепатит).

Начин на употреба

• като напитка - 1 ч.л. черен чай се залива с 250 мл вряща вода, кисне около 10 минути и се прецежда. Пие се 2, 3 пъти на ден;
• запарка - една чаена лъжичка листа се залива с една чаша гореща вода. Престояват няколко минути. Колкото по-дълго се запарват листенцата, толкова по-силен става чая. От напитката може да приемате до 5 чаши на ден, за да получите терапевтичният й ефект.
• в козметиката - измиване на посивели коси с отвара от чая; срещу торбични под очите се прави компрес със студени лапи от чай; мазане на слънчеви изгарания с напоен памучен тампон с чай и др.

Пиенето на 4 чаши чай на ден осигурява полезна дозировка от растителни фитонутриенти. Комбинирането на зелен чай с джинджифил или куркума може да увеличи антитуморните свойства на организма. Инфузията от чаени листа някога е била използвана като средство при ухапване от насекоми.

Външно, чаят се използват за измиване при наранявания, изгаряния, натъртвания, ухапвания от насекоми, очни неразположения, отоци и т.н. Листата могат да се налагат върху уморени очи, върху главата при главоболие или направо върху места по кожата изгорени от слънцето.

Зеленият чай като продукт на растението чай

Много изследвания показват, че зеленият чай оказва положителни ефекти върху метаболитния синдром и загубата на тегло. Значението на кофеина е подчертано в тези проучвания, а на катехинът от зеления чай, взет самостоятелно, няма значителни ефекти. Това отново подчертава значението на използването на цялата билка в нейната най-проста форма - пиенето на чай като част от здравословен план за отслабване. Чаят може да бъде особено полезен, когато го пиете вместо нездравословни диетични соли и висококачествени плодови напитки, но за да получите пълните ползи за здравето на зеления чай, трябва да консумирате средно най-малко 3 чаши на ден. Екстракти от него съдържат епигалокатехингалат, за който е доказано, че има благоприятно въздействие върху индекса на телесна маса (BMI), кръвното налягане, общия антиоксидантен статус (TAS), липидните профили и концентрациите на глюкоза при проучвания върху затлъстели, но иначе здрави индивиди. Единственият тревожен страничен ефект, отбелязан в проучванията, е спад на нивата на желязо. Много от полифенолите в зеления чай могат да функционират като хелатори на желязото, което може да попречи на неговото усвоява. Дори и с това установено странично действие, зеленият чай може да бъде един от най-безопасните и здравословни избори за тези, които се опитват да отслабна.

Отвара, приета в количество от 2-3 чаши на ден, осигурява от 240 до 320 мг полифеноли на организма. Приета тинктура, като стандартизиран екстракт от зелен чай, снабдява тялото с от 300 до 400 мг полифеноли на ден.

Как се прави зелен чай?

Веднага след прибиране на реколтата от растението, листата се задушават или нагряват, за да се извлече от тях влагата и да се спрат процесите на окисляване. Все още меки след първоначалното третиране, листата се подлагат на изпичане. По този начин се доизсушават, последвано от сортиране.

Направа на черен чай от растението чай

Различни техники се използват за производство на черни чайове, обикновено през юли и август, когато слънчевата топлина е най-интензивна. Прясно набраните листа се разтилат на много тънко и равномерно в тави и се поставят на слънце, докато значително -процес изискващ около 13 часа или малко повече, в зависимост от топлината и влажността. Други видове черни чайове се правят чрез сушене на листата, преовръщането им в топка и оставяне да ферментират на влажно място в продължение на 3-6 часа, след което топката придобива жълтеникаво-меден цвят, с приятен плодов аромат. Ако този процес се удължи твърде много, листата стават кисели и непригодени за направата на чай. След ферментирането топката се разбива и листата се разстилат в тави и се изсушават в пещ, докато листата станат чупливи и придобият лек мирис на чай. След това чаят се съхранява в херметически затворени кутии.

Изображение: freepik.com

Други употреби на чая

Семената на чая могат да бъдат пресовани, с цел получаване от тях на чаено олио, което се използва като подправка и за готвене. То не трябва да се бърка с маслото от чаеното дърво, което е етерично и се използва за медицински и козметични цели, като се извлича от листата на Melaleuca alternifolia.Ядливото масло, получено от семената е златисто-жълто, наподобяващо масло от сасанкуа. Маслото трябва да се пречисти преди да се яде.

Етерично масло, дестилирано от ферментирали изсушени листа, се използва и предлага в търговската мрежа като ароматизатор за храни. Влага се като аромат на алкохолни напитки, замразени млечни десерти, бонбони, печени продукти, желатини и пудинги. Чаят е потенциален източник и на хранителни оцветители (черен, зелен, оранжев, жълт и т.н.).

От венчелистчетата на чаените цветове се получава сива боя. А дървесината на растителния вид се употребява за направата на бастуни. Тя е умерено твърда и леко зърниста.

Студеният чай понякога се използва като накисваща течност за ароматизиране на сушени плодове. Някои източници сочат, че листата се използват като варен зеленчук.

Camellia sinensis е много добро растение за направата на зелени прегради срещу вятъра и против ерозия на почвата. Може да бъде включено и като нотка във флоралната декорация на градини и паркове.

Интересно за чая

Първите данни за отглеждането на чаеното дърво, добивът и производството на чай са от преди 3000 години. Днес в негова чест се провеждат така наречениете чаени церемонии, особено в Япония и Британия, като част от ежедневието на хората. Чаят е една от най-важните безалкохолни напитки в света, като от него годишно се отглеждат над три милиона тона.

В Китай чаят се използва като лекарствена инфузия, за дъвчене и като кисели краставички от над 4000 години. Има писмени доказателства от династията Танг през 650 г., че чаят се отглежда в повечето провинции на Китай и че процесът на приготвяне на чай е добре установен.

Чаят е въведен в Япония през 600 г. сл.Хр. от будистки свещеници, които се завръщат у дома, след като са учили в Китай. През 8-и и 9-ти век използването му е широко разпространено в дворцовите и монашески кръгове и се развива култура на чай. Около 1330 година всички японски социални класове пият чай.

Чаеното растение е използвано за първи път като храна, заради за неговите лечебни ефекти, най-често в комбинация с лук и чесън. В Бирма, много хора все още ядат мариновани чаени листа.

Предполага се, че чаят се е разпространил толкова бързо и е бил погълнат от толкова много различни култури, поради начина, по който се сервира - подготовката му дава шанс за социално взаимодействие и развитие на сложни церемонии. До началото на 1800-те, в разцвета на Източно-индийската култура и търговия, във Великобритания се пият девет милиона чаши чай годишно. Днес само там 165 милиона чаши чай се пият на ден, което се равнява на 62 милиарда чаши годишно. Повече от три милиона тона чай се произвеждат годишно, като Индия е най-голямата страна, произвеждаща чай, осигурявайки почти 30% от световното количество чай.

Повечето от западния свят пият черен чай, докато голяма част от Азия, Близкия изток и Северна Африка пият зелен чай. В аюрведа медицината в Индия, черният чай се сервира със затоплящи подправки като карамфил, кардамон или с мляко. Черният чай е националната напитка на Индия, като многобройните му ползи за здравето са удивителни.

Внимание!

Прекомерната употреба на чай може да доведе до замайване, запек, нарушено храносмилане, сърцебиене и безсъние. Това са отрицателните му въздействия върху здравето на човека, с които трябва да се съобразяваме, приемайки напитката редовно. Прекомерната му консумация пренасища организма с кофеин и оксалати.

Прекаленият прием на кофеин пречи на съня и може да предизвика главоболие и тревожност. Редовната консумация на големи количества кофеин, аминофилин или теофилин от кърмещи майки може да причини раздразнителност и лоши модели на сън при новороденото.

Приемът на големи количества теофилин и аминофилин (вещества открити в чая) може да причини много странични ефекти, включително сърдечни проблеми като сърцебиене, болка, безсъние и конвулсии. Появата на токсични ефекти са вероятни, освен при поемането на големи количетва от посочените вещества, и при комбинацията им с други медикаменти.

Някои източници съобщават за връзка между рака на хранопровода и прекомерното пиене на чай, т.е. високата консумация на танинови съединения. Чаят може да подтисне абсорбцията на желязо в червата. Редица научни изследвания показват и хепатотоксичното действие на зеления чай, приеман в прекомерни дози.

Заглавно изображение: Eric Chan W.C., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons