Фикус хиспида

Фикус хиспида (Ficus hispida) представлява дърво, малка тропическa смокиня, която принадлежи към семейство Черничеви (Moraceae). Синоними на растението на латиница са Ficus oppositifolia, Covellia hispida, Covellia oppositifolia, peyatti, dumoor, gobla, Hairy Fig, Fig, Hairy, Fig Tree, Boombil и много други в индийския свят.

Интересно за дървото е, че неговите плодове смокини се развиват на дълги дръжки. Съществува като диво или се отглежда заради ядливите си плодове и фолклорната си стойност.

Устройство на фикус хиспида

Фикус хиспида се развива като груб, мъхест храст или средно на височина дърво. Като дървесен вид израства до 10 метра.

Кората му обикновено е кафеникава и с лещовидни образувания, а вътрешната й повърхност има блестящ розов цвят. Клоните са гладки, кръгли с кухи междувъзлия, гъсто покрити с кафяви или сиви власинки. По тях също се установяват лещовидни подутини. Дървото секретира кремаво-бяла смола.

Листата са прости, яйцевидни, продълговати или овално-продълговати. Горната им повърхност е оцветена в тъмно зелено, а долната е по-светло зелена. Върхът им е заострен, а основата заоблена. Имат консистенция подобна на хартия, покрити са с груби власинки и са срещуположно разположени на дръжки с дължина от 1-4 до 10 см. Дължината на листната петура е от 7 до 35 см, а ширината от 3 до 16 см. Има добре изразени листни вени, особено по долната повърхност. Листният ръб е цял или назъбен, като понякога назъбването е неправилно.

Съцветията представляват подобни на топчета образования по ствола и старите клони на дървото. По отделно се развиват мъжки и женски цветове. Съответно на тяхно място впоследствие се образува плодът смокиня. Плодовете са с големина около 2,5 см в диаметър.

Разпространение на фикус хиспида

Расте във вечнозелени гори, по влажни места, брегове на потоци, широколистни гори, на надморска височина до 1200, понякога до 1800 метра. Често се отглежда в села в Индия, Шри Ланка, Мианмар, южния регион на Република Китай, Нова Гвинея, Австралия и Андаманския остров за сянка и заради ядливите си плодове. Дървото се среща в много части на Азия и Австралия, Малайзия.

Използваема част на фикус хиспида

Освен плодовете, частите от дървото, които намират приложение с различни цели са корените, кората, листата му.

Химичен състав на фикус хиспида

Фикус хиспида съдържа широк спектър от биоактивни вещества от различни групи като фитохимични алкалоиди, въглехидрати, протеини и аминокиселини, стероли, флавоноиди, феноли, смоли и клей, гликозиди, сапонини и терпени, лупеол ацетат, бета-амирин ацетат, бета-ситостерин, 10-кетотетрацозил арахидат, кумарин, фикустриол. Една част от тях са с липофилна насоченост.

От ствола и листата на растението са изолирани два фенантроиндолизидинови алкалоида (6-О-метилтилофоринидин и 2-диметокситилофорин), както и бифенилхексахидроиндолизин хиспидин. От листата и клоните на фикус хиспида са извлечени п-алкани, кумарин, тритерпеноид, фенантроиндолизидинов алкалоид, норисопреноид фицистриол.

Листата на дървото съдържат хиспидин, олеанова киселина, бергаптин, бета-амирин и бета-ситостерин. В плодовете се установяват летливи вещества, които включват линалол, линалол оксид, терпенеол, 2,6-диметил-1,7-октадиен-3,6-диол, които могат да действа като атрактанти за оси, отговорни за опрашването на вида.

Лечебни свойства и приложение на фикус хиспида

Историята на използването на фикус хиспида датира от времето на Чарака. Тогава растението се е употребявало за лечение на витилиго, за приготвяне на къри и като леко очистително средство.

Наскоро е докладвано, че установеният във фикус хиспида хиспидин има противоракова активност. Проведени са изследвания относно въздействието на растението при зарастването на рани, при които се установява, че екстракт от корена му стимулира осезаемо възстановяването на наранената тъкан.

Почти всички части на растението се използват от индийските традиционни лечители за лечение на различни заболявания, но към листата се проявява особен интерес. Те се използват като антидиарично, хепатопротективно, противовъзпалително, противокашлично, антипиретично, стягащо, стимулиращо зарастването на рани, хемостатично и противоязвено лекарство, наред и с други части от дървото.

Свойства на фикус хиспида

• антипиретични;
• кардиопротективни;
• неврозащитни;
• противовъзпалителни;
• антиоксидантни;
• хепатопротективни;
• противоракови;
• хипогликемични;
• антиулцерогенни;
• успокоителни;
• ефект на антиконвулсант;
• антикоагулантна активност.

Различни части от растението са използвани за лечение на

• язви;
• псориазис;
• анемия;
• хемороиди;
• жълтеница;
• витилиго;
• хеморагия;
• диабет;
• конвулсии;
• хепатит;
• дизентерия;
• заболявания на жлъчката;
• с лактогонна и пургативна цел.

Плодов сок с прибавен към него мед има свойствата на добро антихеморагично средство. Освен това е известно, че плодът е с активност на афродизиак, тонизиращо, лактогонно и еметично средство. Хората от селските райони в Западна Бенгалия и в Индия, дъвчат листата на фикус хиспида при диария.

Плодовете на фикус хиспида са ядливи както за хората, така и за животните. Особено за дивите прасета те се явяват основна храна.