Тъмна медена гъба, Армилария остоя

Тъмна медена гъба, Армилария остоя (Armillaria ostoyae) е патогенен вид гъба от семейство Physalacriaceae. Има низходящо разположени хриле, а дръжката й е с пръстен. Мицелът нахлува в беловината на дърветата и е способен да се разпространява на големи разстояния под кората или между дърветата под формата на черни ризоморфи („връзки за обувки“). В повечето райони на Северна Америка може да се различи от другите видове Armillaria по кремаво-кафявите си цветове, ясно изразените люспи на шапката и добре развит пръстен.

Видът расте и се разпространява предимно под земята, така че по-голямата част от организма не се вижда от повърхността. През есента подземните му части цъфтят като „медени гъби“ като повърхностни плодове. Ниската конкуренция за земя и хранителни вещества често позволява на тази гъба да расте до огромни размери и вероятно покрива по-голяма географска площ от всеки друг жив организъм. Тя е често срещана както по широколистна, така и по иглолистна дървесина в гори западно от Каскадната верига в Орегон.

Използвайки генотипизиране и клонов анализ, учените установили, че около 2500-годишен екземпляр от Armillaria ostoyae в северната част на Мичиган, САЩ, произхожда от спори на родителска гъба в Онтарио, Канада, след което е нараснал в продължение на хилядолетия до 21-ви век до маса от 440 тона, което го прави еквивалентен по тегло на 3 сини кита. В сравнение с площта, мичиганската A. ostoyae покрива само 38% от очакваната площ на „огромната гъба“ в Орегон с площ от 3,5 квадратни мили (9,1 кв. км), която може да тежи до 35 000 тона. В момента това е най-големият единичен жив организъм в света. Видът вероятно покрива по-голяма обща географска площ от всеки друг единичен жив организъм. Следващия път, когато купувате бели печурки от магазина за хранителни стоки, не забравяйте, че може да са сладки и малки, но имат роднина на запад, която заема около 965 хектара почва в Сините планини на Орегон. С други думи, тази огромна гъба би обхванала 1665 футболни игрища или близо 10 квадратни километра трева.

Откриването на тази гигантска Armillaria ostoyae през 1998 г. възвести нов рекордьор за титлата най-големият известен организъм в света, за който повечето смятат, че е 33,5-метровият и 200-тонен син кит. Въз основа на настоящия й темп на растеж, гъбата се оценява на 2400 години, но може да е и на 8650 годиншна, което би й осигурило място и сред най-старите живи организми.

Екип от учени в областта на горското стопанство откри гиганта, след като се зае да картографира популацията на тази патогенна гъба в източен Орегон. Екипът сдвои проби от гъби в петриеви панички, за да види дали се сливат, знак, че са от един и същ генетичен индивид, и използва ДНК отпечатъци, за да определи къде завършва една отделна гъба.

Armillaria ostoyae е биолуминесцентна в мицелния си стадий, излъчвайки слабо зелено-синьо сияние. A. ostoyae може да бъде объркана с пъстрата гниеща гъба (Pholiota limonella).

Устройство на тъмна медена гъба

Тази гъба, подобно на повечето паразитни гъби, се размножава полово. Гъбите започват живота си като спори, освобождавани в околната среда от зряла гъба. Има два вида чифтосване на спорите. Спорите могат да бъдат разпръснати от фактори на околната - вятъра, животни. След като спорите са в състояние на покой, единичната спора трябва да влезе в контакт със спора от комплементарен тип чифтосване и от същия вид. Ако изолатите от единични спори са от различни видове, колониите няма да се слеят и ще останат отделни. Когато два изолата от един и същи вид, но с различни типове чифтосване, се слеят, те скоро образуват слети колонии, които стават тъмнокафяви и плоски. При тази конкретна гъба тя ще произведе мицелни връзки - „шнурки“ - известни още като ризоморфи. Тези ризоморфи позволяват на гъбата да получава хранителни вещества на разстояния. Това са и основните фактори за нейната патогенност.

Докато плодното тяло продължава да расте и да получава хранителни вещества, то се оформя в зряла гъба. Armillaria ostoyae по-специално развива широки и тънки хриле, разпръснати лъчеобразно от стъблото. Хрилете оставят бял отпечатък от спори. След като образуването на спорите приключи, зрялата гъба е в състояние да разпространи спорите си, за да започне ново поколение. Стъблото запазва добре развит пръстен.

Подобно на няколко други Armillaria, мицелът на A. ostoyae може да показва биолуминесценция.

Шапчицата на армилария остоя има диаметър от 5 до 15 см, силно изпъкнала в началото на развитието й, след което се сплесква с вдлъбнат център; цвят типично червено-кафяв, много по-блед при изсъхване; покрита с кафяви люспи. Месото на шапката е бяло и твърдо. Спорите са елипсовидни, гладки, 8-11 x 5-7µm, с бял споров отпечатък.

Разпространение на тъмна медена гъба

Широко разпространена в повечето райони, особено там, където почвата е киселинна, тази гъба се среща в цяла Великобритания и Ирландия, както и в континентална Европа, части от Азия и в Северна Америка. Видовете Armillaria са установени и в Австралия и Нова Зеландия. Паразитира по иглолистни и широколистни дървета; среща се и като сапробна гъба по мъртви пънове и корени, и по паднали клони.

Когато не плододават, огромната гъба и други отделни видове армилария са скрити под земята, в корените и под кората на заразените дървета. Възможно е обаче да се идентифицират дърветата, които са били заразени с паразити. Отдавна мъртвите дървета губят клони и кората им се лющи, а наскоро мъртвите дървета имат червени иглички. Живо заразено дърво може да има заоблени върхове и смола, отделяща се от основата му.

Този вид образува гъсти струпвания от плодни тела, често прорастващи от заровена дървесина или в основата на заразени дървета. Той е известен и с подземното си присъствие; обширни мрежи от черни, кореноподобни ризоморфи му позволяват да се разпространява незабелязано в почвата. Тези ризоморфи му придават значително екологично въздействие и му позволяват да зарази множество дървета по горския под.

Тази гъба предпочита планинските и бореалните иглолистни горски биоми, където преобладават хладни и влажни условия. Обикновено се среща в асоциация с различни дървесни видове, включително ела, смърч, бор. Гъбата вирее по горски краища, поляни и в стресирани или повредени гори - често тези райони, които вече са под екологичен стрес или човешко въздействие.

Armillaria ostoyae може да бъде както сапроб - хранещ се с мъртъв органичен материал, така и паразит - атакуващ живи гостоприемници. В горите, доминирани от бор, тя действа паразитно, като навлиза в дърветата гостоприемници през рани в кората или кореновите системи. Обширната подземна мрежа от ризоморфи помага да търси и заразява множество гостоприемници на значителни разстояния, което я прави значителен агент на гниене и сукцесия на горите.

Отглеждането на Armillaria ostoyae в домашни условия е рядкост и не се препоръчва поради агресивните си механизми за убиване на гостоприемника. Този вид е факултативен паразит - може да живее сапротрофно, но предпочита да паразитира по дърветата. Отглеждането може неволно да доведе до заболяване на дърветата, ако се отглежда в близост до дървесни растения.

В условията на търговски изследвания, A. ostoyae се отглежда при контролирани условия на влажност, температура и субстрат в стерилизирана дървесна среда, където може да колонизира трупи в продължение на няколко месеца. Рядко се използва инокулация с отпечатъци от спори; вместо това се предпочитат ризоморфни сегменти или установен мицел в агарова култура. След като колонизира, плододаването изисква екологични фактори, като например спад на температурата и регулиране на влажността.

Въпреки че е теоретично осъществимо, култивирането на тази гъба е свързано със значителни екологични и ограничаващи предизвикателства. Обикновено се избягва като проект за отглеждане у дома и по-често се изучава в лабораторни и полеви изследователски контексти, фокусирани върху патогенезата, отколкото в приложения за отглеждане на гъби.

Патогенност на тъмна медена гъба

Медоносните гъби живеят дълго, не като гъби, а като фини преплетени хифни нишки, наречени мицел, които живеят в почвата и се хранят с жива или мъртва дървесина. В подходящи местообитания подземният мицел може да расте непрекъснато в продължение на стотици и може би дори хиляди години. Например през 1992 г. в щата Вашингтон е открит разширяващ се, запълнен пръстен от Armillaria ostoyae, покриващ площ от около 1500 акра; по това време е обявен за най-големия известен жив организъм в света.

Тази паразитна гъба може да нанесе огромни щети на горите и е силно опасна както за лесовъдите, така и за градинарите. Докато плодните тела се появят, вътрешните щети обикновено са толкова големи, че дървото е обречено.

Този вид гъба е от особен интерес за горските стопани, тъй като е силно патогенна за редица търговски меки дървесни видове, по-специално Pseudotsuga menziesii, ели (Abies spp.), борове (Pinus) и Tsuga heterophylla. Често предписвано лечение е пълното изсичане на заразени насаждения, последвано от засаждане на района с видове дървета, по-устойчиви на гъбичките, които включват западен червен кедър (Thuja plicata) и широколистни видове.

Патогенността на гъбичките се различава при дървета с различна възраст и местоположение. По-младите иглолистни дървета на възраст 10 и по-малко години са по-податливи на инфекция, водеща до смъртност, докато по-зрелите дървета имат по-голям шанс за оцеляване; смъртността може да стане рядка при дървета, достигнали 20-годишна възраст. Докато смъртността сред по-старите иглолистни дървета е по-рядка, тя се случва в гори с по-сух климат.

Патогенността на Armillaria ostoyae изглежда е по-често срещана в насаждения във вътрешните райони, но вирулентността е по-голяма близо до брега. Въпреки че иглолистните дървета в крайбрежните райони показват по-нисък процент на смъртност от кореновата болест, процентите на инфекция могат да бъдат много по-високи.

Признаци на заразено дърво

• изтичане на смола от основата на дървото;
• изтъняване на короната или промяна на цвета в жълто или червено;
• поникване на увредени шишарки;
• бял мицелен ветрилообразен поток под кората;
• черни ризоморфи, проникващи в кореновите повърхности;
• медоцветни гъби близо до основата на дървото през есента.

Armillaria може да остане жизнеспособна в пънове в продължение на 50 години. Химическите обработки не унищожават гъбичките напълно и не са рентабилни. Най-честият и ефективен подход за справяне с проблемите с кореновите болести е опитът за контролирането им при последната реколта чрез презасаждане на подходящи за мястото дървесни видове, които са устойчиви на болести. Такива видове са ела, жълт бор, западна лиственица, западен бял бор, лодж бор, западен червен кедър, елша или смърч. Всички дървета в центъра на заболяването, както и незаразените дървета в радиус от 15 м, трябва да бъдат отсечени. Никое дърво от силно чувствителен вид не трябва да се засажда в радиус от 30 м от центъра на заболяването.

Друга гъба, Hypholoma fasciculare, е доказано в ранни експерименти, че конкурентно изключва Armillaria ostoyae както в полеви, така и в лабораторни условия; необходими са допълнителни експерименти, за да се установи дали това третиране работи.

Друга, по-скъпа алтернатива на смяната на видовете е премахването на болни пънове и дървета от мястото чрез избутването им с булдозер. Излагането на въздух изсушава гъбата и я убива. Малките корени, останали под земята, ще се разпаднат, преди да могат да заразят отново новите разсади, така че не е необходимо да се изгарят. След отстраняване на пъна могат да се засаждат всякакви видове. Премахването на пъновете се използва, за да се предотврати контакт между заразените пънове и по-новите издънки, което води до по-ниски нива на инфекция. Не е известно дали по-ниските нива на инфекция ще се запазят, тъй като корените на младите дървета се простират по-близо до първоначалния инокулат от предходни насаждения.

Най-важната контролна мярка след засаждането е управлението на стреса върху дърветата. Това включва регулиране на видовия състав, поддържане на биологичното разнообразие и намаляване на вероятността от натрупване на насекоми вредители. Горите със смесени видове са по-устойчиви на обезлистване от насекоми и също така забавят разпространението на специфични за вида вредители, като например имел джудже, които са предразполагащи агенти за Armillaria.

Използваема част на тъмна медена гъба

Растяща в умерените райони по целия свят, медената гъба е едновременно опасен патоген за растенията, но и ядлива форма на гъби, която е подходяща за рецепти, вариращи от паста до супа. Благодарение на впечатляващото си антиоксидантно съдържание, медената гъба е доказано, че има свойства за борба с рака и понижаване на кръвната захар, които биха могли да бъдат терапевтични при лечението на няколко хронични заболявания. Освен това, тя е и един от най-големите живи организми на Земята, като някои колонии се простират на няколко мили в диаметър.

Химичен състав на тъмна медена гъба

Проучванията са идентифицирали уникални съединения в тази гъба като 5'-метоксиармилан, който показва потенциална антибактериална активност срещу Mycobacterium tuberculosis. Изследвания на екстракти от гъбата дават резултати на най-изобилен минерал в тях калий; най-изобилна органична киселина ябълчена киселина; най-изобилният въглехидрат фруктоза, а най-изобилният полифенол хлорогенова киселина.

Armillaria ostoyae съдържа следи от витамини от В-комплекс като ниацин (B3), рибофлавин (B2) и пантотенова киселина (B5). Тя може също така да осигури минимални количества витамин D2, когато е изложена на слънчева светлина или UV светлина по време на растеж. Минералите установени в нея са - калий, фосфор, желязо, цинк.

Лечебни свойства и приложение на тъмна медена гъба

Въпреки че Armillaria ostoyae не заема централно място в традиционните източни или шамански медицински предания като видовете Ganoderma или Psilocybe, нейното екологично влияние е привлякло човешкото внимание в горските и екологичните традиции. Известна разговорно като „огромна гъба“, тя придобива широка популярност след откриването през 90-те години на миналия век на гигантска мицелна мрежа в Националната гора Малхур в Орегон, за която се смята, че е на възраст от 2000 до 8000 години и покрива над 3,4 квадратни мили.

В научните среди тя се е превърнала в символ на невидимата обширност на мицелния живот и скритата взаимосвързаност на горските системи. Нейните биолуминесцентни свойства, макар и да не се използват в културата, се изучават в областта на светлинната биология.

Има много малко доказателства, че тази гъба е била използвана в културни ритуали, медицина или кухня в миналото. Повечето традиционни общности вероятно са я избягвали, било поради токсичната репутация, било поради конкуренцията с по-желани видове гъби в местните екосистеми.

Armillaria ostoyae (медена гъба) е известна със своите високи антиоксидантни, имуномодулиращи и потенциални противоракови свойства, особено за инхибиране на миграцията на раковите клетки. Богата на полизахариди, тя се използва за подпомагане на здравето на мозъка, намаляване на невродегенеративното натрупване на протеини и стабилизиране на кръвната захар. Традиционно се използва за подобряване на кръвообращението и намаляване на спазмите. Твърди се също, че има благоприятен ефект върху зрението. 

Свойства на тъмна медена гъба

• протираков потенциал - проучванията показват, че екстракти от A. ostoyae инхибират епително-мезенхимния преход (EMT) на раковите клетки, като се насочват специално към раковите клетки на стомаха и дебелото черво чрез регулиране на сигнални пътища. Изолиран е мелеолид 5'-метоксиармилан в органични екстракти от течни култури на Armillaria ostoyae. Той показва токсичност срещу клетки на Madin-Darby при кучешки бъбрек и човешки рак на белия дроб Calu-3, както и биоактивност срещу Mycobacterium tuberculosis и Mycobacterium smegmatis, но не и срещу Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Candida albicans и Septoria tritici. Не са наблюдавани инхибиторни ефекти срещу грипните вируси H3N2, H1N1pdm, B/Malaysia и B/Massachusetts.
• невропротективни ефекти - изследванията показват, че съединенията в гъбата могат да подобрят функцията на невроните и да намалят натрупването на протеини, свързано с болестта на Алцхаймер;
• антиоксидантна и имунна подкрепа - гъбата е богата на полизахариди и фенолни съединения, които се борят с оксидативния стрес и поддържат имунната система;
• метаболитно здраве - проучвания показват, че може да помогне за стабилизиране на нивата на кръвната захар;
• антибактериална;
• потенциална антивирусна активност;
• антимикробна и противогъбична активност - изследванията на Armillaria ostoyae са разкрили редица биоактивни съединения с потенциални антимикробни приложения. Екстракти от този вид, особено неговата мицелна биомаса, показват слабо до умерено инхибиране на определени бактериални щамове като Staphylococcus aureus и Escherichia coli. Тези ефекти обаче често са по-слаби в сравнение с други лечебни гъби и се провеждат допълнителни проучвания за валидиране на тяхната ефикасност.

A. ostoyae често се съчетава с A. mellea в традиционната китайска медицина, където заедно се прилагат за стабилизиране на черния дроб, облекчаване на световъртеж, главоболие и изтръпване.

За разлика от гъби като Рейши или Пуешка опашка, Armillaria ostoyae няма силна история на традиционна медицинска употреба. Също така, поради токсичните си рискове при консумация, изолирането на ползите за здравето в безопасни фармацевтични или хранителни продукти остава предизвикателство. Поради това, макар гъбата да проявява известен биоактивен потенциал на биохимично ниво, понастоящем не се счита за жизнеспособна за терапевтични приложения без значително усъвършенстване.

Кулинарна употреба на тъмна медена гъба

Armillaria ostoyae е също така хранително ценна - тя е нискокалорична, богата на протеини, витамини, някои микро- и макроелементи, фибри и съдържа калций. Гъбата има слаб кисел мирис и силно кисел вкус. Обикновено се категоризира като отровна или в най-добрия случай годна за консумация със значителен риск, предвид потенциала да причини стомашно-чревни проблеми, ако е неправилно приготвена. Повечето експерти съветват да не се консумира поради наличието на токсични съединения и опасността от объркване със силно токсични подобни видове.

Armillaria ostoyae съдържа няколко термолабилни съединения, които могат да доведат до токсичност, ако се консумират сурови или неадекватно сготвени. Те включват малки количества хемолизини и стомашно-чревни дразнители. Хората, които поглъщат недопечени екземпляри, могат да изпитат гадене, повръщане, стомашни спазми и диария, често в рамките на 30 минути до 3 часа след консумация. Чувствителността варира и дори правилно сготвените гъби могат да предизвикат симптоми при по-уязвими индивиди.

В региони, където тази гъба се консумира предпазливо, практиката включва попарване и изхвърляне на водата, за да се намалят вредните компоненти. След този процес тя може да се пържи или добавя към супи. Въпреки това, дори когато е добре сготвена, медената гъба може да причини реакции при чувствителни хора, особено в големи количества или когато е недоготвена. Вкусът е описан като леко ядков със земни нотки, въпреки че гумената или влакнеста текстура често възпира кулинарния интерес. В крайна сметка кулинарната стойност е минимална и рисковете обикновено надвишават ползите.

Като се има предвид рядката употреба на Armillaria ostoyae в кулинарията, наличните хранителни анализи са ограничени.

Ако получите някакви странични ефекти след консумация на медени гъби, незабавно прекратете употребата им. Също така не е препоръчително да се консумира алкохол с гъбите, а някои видове не трябва да се консумират в рамките на 12-24 часа след консумация на алкохол, за да се предотвратят негативни симптоми.

Внимание! 

Поради съмнителната си ядливост и риск от токсичност, тази гъба не се препоръчва за лица, приемащи каквато и да е форма на лекарства, особено без подробно токсикологично изследване и разрешение.

Пациенти, приемащи лекарства, които засягат стомашно-чревната функция или черния дроб - като НСПВС, антиациди или хепатотоксични лекарства, трябва да използват гъбата с повишено внимание. За тези, които се подлагат на химиотерапия или имуносупресори, непреднамерената имунна стимулация или храносмилателните странични ефекти биха могли да увеличат терапевтичните странични ефекти, ако гъбата бъде консумирана под каквато и да е форма.

Едно от критичните притеснения е приликата на гъбата със смъртоносни видове като Galerina marginata или Cortinarius spp., които могат да бъдат фатални, ако бъдат погрешно идентифицирани. Galerina marginata, която съдържа аматоксини, е сред най-опасните двойници и расте в подобни дървесни среди. Погрешното идентифициране на тези видове с Armillaria ostoyae представлява сериозен риск за общественото здраве на любителите събирачи.

Заглавна снимка: Kryštof Boura, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons