Сърнена рогачка

Сърнена рогачка (Sarcodon imbricatus) представлява годна за консумация гъба, която се класифицира към Bankeraceae. Много източници съобщават, че има горчив вкус, но други я намират за вкусна и подозират, че горчивите екземпляри може да са подобни сродни видове.

Устройство на сърнена рогачка

Гъбите или плодните тела могат да бъдат доста големи по размер. Кафеникавата или кафява шапка е с диаметър до 30 см, изпъкнала до широко изпъкнала с централна депресия, суха, забележимо покрита с груби, надигнати, тъмнокафяви до черни люспи, с бледо до тъмнокафяво оцветяване под люспите. Долната страна на шапчицата носи меки, бледосиви до сивокафяви „зъби“, а не хриле. Те са дълги 0,5-1,5 см, потъмняващи с възрастта и чупливи. Бледосивата или кафява дръжка (пънче) може да достигне 10 см височина и 4 см широчина. Месото на гъбата е меко, белезникаво до бледокафяво. Спорите на сърнената рогачка са кафяви, както и отпечатъкът им. Спорите са с големина 5-8,5 x 5-7,5 µm, неправилно кълбовидни.

Разпространение на сърнена рогачка

Ареалът на разпространение на този вид рогачка е в Централна Европа и Северна Америка, в Тибет, Гансу, Анхуей, Северозападен Юнан и Западен Съчуан в Китай. Плодовите тела на Sarcodon imbricatus растат заедно с ели (Abies), особено в хълмисти или планински райони, и могат да се появят на песъчливи или тебеширени почви в приказни пръстени. Обичайният плоден сезон е от август до октомври месец. Расте самостоятелно или на групи.

Използваема част на сърнена рогачка

Употребява се цялото плодно тяло.

Химичен състав на сърнена рогачка

Старите гъби Sarcodon imbricatus и свързаните с тях видове съдържат синьо-зелени пигменти, които се използват за боядисване на вълна. Полезните вещества в сърнената рогачка са:

• аминокиселини - 16 вида аминокиселини, включително незаменими аминокиселини - аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аланин;
• протеини;
• захари;
• минерали - калий, желязо, калций, цинк, натрий, манган, мед;
• мастни киселини - 24 вида мастни киселини;
• тритерпеноиди;
• флавоноиди;
• манитол;
• сурови мазнини;
• полифеноли;
• стероли;
• витамини.

Изображение: ????, CC BY 2.0 KR, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на сърнена рогачка

Проучвания показват, че S. imbricatus има имунорегулаторна активност. Воден екстракт от S. imbricatus ефективно инхибира растежа, миграцията и инвазията на клетките на рак на гърдата in vitro и намалява туморния растеж in vivo. В допълнение повишава серумните концентрации на интерлевкин (IL)-2, IL-6 и тумор некротизиращия фактор, активността на естествените клетки убийци и жизнеспособността на спленоцитите и намалява експресията на програмирана клетъчна смърт в тумор-носещи мишки. Взети заедно, тези резултати са първата демонстрация, че гъбата има антитуморни и имуномодулиращи ефекти в модела на рак на гърдата при мишки. Тези открития предоставят научна обосновка за потенциалната терапевтична употреба на S. imbricatus при пациенти с рак на гърдата.

Основни свойства на сърнена рогачка

• противовъзпалителни;
• противоракови, антипролиферативни;
• имуномодулаторни;
• антибиотични - срещу няколко Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерииантитуморна активност.

Мишки, използвани в проучване, са имали хематопоетична дисфункция, което означава, че техният костен мозък не функционира почти толкова добре, колкото би трябвало, тъй като микросредата на костния мозък не е подходяща. Бозайниците с хематопоетична дисфункция не могат да образуват толкова много нови кръвни клетки, колкото здравите животни, имат по-малка маса на органите и изпитват умора. Изследователите изолират полизахариди на Sarcodon imbricatus и лекуват мишките в продължение на 28 дни. Това проучване показва, че мишките, лекувани с гъбата, имат повишено телесно тегло, намалено уголемяването на далака и черния дроб и възстановяване на периферната кръв до нормални нива. Също така, в костния мозък нивата на лимфоцити и хемопоетични стволови клетки се повишават значително.

При мишки със синдром на хронична умора значително повишава толерантността към упражненията в теста за принудително плуване и теста с ротационен прът и намалява неподвижността при теста за окачване на опашката. Гъбата значително повишава нивата на гликоген в черния дроб и аденозин трифосфат (АТФ) в черния дроб и мускулите и намалява съдържанието на млечна киселина и урея в кръвта; подобрява съдържанието на ендогенен клетъчен антиоксидантен ензим в двата миши модела чрез подобряване на активността на супероксид дисмутаза и глутатион пероксидаза и намалява нивата на реактивни кислородни видове и малондиалдехида в серума, черния дроб, и мускулите. Резултатите показват, че съгата притежава активност срещу умора, което може да бъде свързано със способността й да нормализира енергийния метаболизъм и Nrf2-медиирания оксидативен стрес. Следователно може да се очаква, че тя служи като нова естествена добавка против умора в здравословните храни.

В резултата на още много  изследвания, се заключва, че гъбата може да бъде добър кандидат за разработване на нова функционална хранителна добавка против умора.

Кулинарна употреба на сърнена рогачка

Гъбата може да бъде горчива, което е по-малко изразено при по-младите екземпляри и има лека миризма. Варенето на гъбите не премахва този вкус. Може да се маринова или суши и да се използва като овкусител. Sarcodon imbricatus, добре позната ядлива гъба, е една от най-често консумираните диви гъби в Китай поради хранителната си стойност. В България се събира, суши и фино смила, за да се използва като брашно от ароматни гъби. В Съединените щати не се предпочита за консумация. В Корея от нея се прави чай. Отличителният пикантен аромат на пържени по-млади екземпляри я превръща в скъп деликатес на японския хранителен пазар.

Друга употреба на сърнена рогачка

Sarcodon imbricatus отдавна се използва за извличане на сини и зеленикави пигменти за боядисване на вълна. Открито е, че плодните тела, растящи с Pinus sylvestris, изглеждат по-добри за боядисване в сравнение с плодните тела, растящи с Picea abies.

Внимание!

Сърнената рогачка може да причини стомашно-чревни разстройства при прекомерна консумация или индивидуална чувствителност.

Заглавно изображение: Holger Krisp, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons