Пустинна роза

Пустинна роза, Адениум, Дебеланко (Adenium obesum) е вид цъфтящо растение, принадлежащо към семейство Apocynaceae (Зимзеленови). Произлиза от тропични и субтропични райони на Източна и Южна Африка и Арабския полуостров. Сокът от клоните и листата на пустинна роза е бил използван като отрова от бунтовниците в Хайком за намазване на стрелите за лов. В Мозамбик и Южна Африка се е употребявал като магическа отрова. Това растение е спечелило „Награда за градинарски заслуги” от Кралското градинарско дружество.

Устройство на пустинна роза

Изображение: Milton, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дебеланко е вечнозелен широколистен храст. Нараства на височина от 1 до 3 метра. В дивата природа може да достигне от 9 метра. Стъблата са дебели. В долната част са задебелени. Листата са разположени спираловидно, струпани на върха на клоните. Дължината им е 5-15 сантиметра, а ширината им 1-8 сантиметра. Те са тъмнозелени и блестящи отгоре и светло зелени отдолу. Цветовете  са цилиндрични, 2-5 сантиметра дълги, с 5 венчелистчета.

Цветът им е розов, червен, бял или двуцветен. Групирани са в съцветия, разположени на върха на клоните. Цъфти през лятото, но времето на цъфтеж е пряко свързано с напояването на растението. Плодовете обикновено са незабележими, разположени са по двойки. Семената са кафяви, покрити от мъхче. Размножава се със семена или издънки. Към вид Adenium obesum спадат няколко подвида - Adenium obesum subsp. Oleifolium, Adenium obesum subsp. Socotranum, Adenium obesum subsp. Somalense, Adenium obesum subsp. Swazicum.

Използваема част на адениум

• корени;
• листа;
• стъбла.

Разпространение на дебеланко

Пустинната роза е популярно за култивиране растение в умерените райони. Тя е топлолюбива и изисква слънчево място и минимална температура през зимата 10 градуса. Предпочита почва богата на хранителни вещества и глинено-пясъчни почви. Адениумът произлиза от Африка и  Арабския полуостров. Днес се отглежда в целия свят като декоративно растение.

Химичен състав на пустинна роза

• гликозиди;
• сърдечен токсин;
• селен;
• тритерпени;
• флавоноиди;
• въглехидрати.

Лечебни свойства и приложение на пустинна роза

Изображение: Varun Pabrai, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Пустинната роза е важно лечебно растение в африканската традиционна медицина. Употребата й трябва да се осъществява само по лекарско предписание и наблюдение, защото съдържа сърдечни гликозиди, които са токсични. Те са подобни на дигиталисовите гликозиди, които се използват за лечение на сърдечни проблеми. Растението е много красиво и най-често намира приложение за декорация.

Свойства на пустинна роза

• антибактериално действие - тинктурата от корените показва, че забавя растежа на Bacillus subtilis, но не показва активност срещу Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus или Candida albida. Инхибиторни активности са регистрирани и срещу Proteus mirabilis и Neisseria gonorrhea и слаби активности срещу Escherichia coli;
• противотуморно действие - A. obesum е сред растенията, които се използват в народните лекарства за лечение на тумори. В допълнение съществува корелация между отровния характер и антитуморната активност на растенията. Изследвания показват, че тинктурата от листата и клоните на растението притежава цитотоксична активност срещи човешки епидерматоиден карцином на назофаринкса;
• антивирусно - срещу грипния вирус;
• пестицид - А. obesum съдържа токсични съставки, които определят употребата му за лечение на трипонозомиаза.;
• стимулира имунната система - подобрява пролиферацията на Т- и В-клетките, повишава секрецията на IgM;
• токсичност - неконтролираната консумация на растението води до хипертермия, хипервентилация, колапс, атония и смърт.;
• кардиотионичен ефект - ускорява сърдечната честота.

Заболявания и състояния, при които се прилага пустинна роза

• зъбобол - 1 милилитър от сокът се нанася върху болния зъб;
• рани;
• заболявания на кожата;
• напукани пети и стъпала;
• болка и подуване на краката;
• ухапвания от змии и скорпиони;
• лечение на сърдечна недостатъчност;
• ринит;
• отит;
• гонорея;
• инфекциозни заболявания;
• венерически болести;
• рак.

Изображение: Suvabratadhar, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Начин на приложение

• сок от корени и стъбла на пустинна роза - съдържа много токсични елементи. Най-опасни са сърдечните гликозиди, които дори се използват като отрова в Южна Африка. Този сок може да се окаже токсичен и за човека само ако се инжектира директно в кръвния поток. Растението се изкоренява и сокът се извлича чрез натиск или чрез загряване на дебелите клони и корени. След това се оставя на кондензира в светлокафяв, гъст сироп.;
• мехлем от листа за облекчаване на ухапвания от змии и скорпиони;
• отвара от корени - прилага се външно за лечение на венерически болести;
• за декорация - пустинната роза е екзотично красиво растение, което е прекрасна украса за вашата градина.

Други приложения на пустинна роза

Дървесината на билката понякога се използва като гориво.

Внимание!

Растението е ОТРОВНО! Употребявайте само по лекарско предписание и наблюдение!

Да не се използва от бременни и кърмещи жени! Употребата на растението може да предизвика патология свързана с плода! Преди подрязване на растението вземете предпазни мерки!

Заглавно изображение: Rod Waddington from Kergunyah, Australia, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons