Отровен бръшлян

Отровен бръшлян (Toxicodendron radicans, Poison Ivy) представлява храст или подобно на лоза, цъфтящо растение, което принадлежи към семейство Смрадликови (Anacardiaceae). Известен е с отровността си, като около 350000 души са засегнати годишно от нея в САЩ. Около 15-30% от местното население не проявява алергия към урушиол - веществото в отровния бръшлян, на което се дължи развитието на алергична реакция (тип контактен дерматит) при допир до него. Но повечето хора проявяват алергия, особено изявена при повтарящи се контакти с растението.

Устройство на отровен бръшлян

Изображение: Jaknouse, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Отровният бръшлям може да се развива в следните форми: като малка лоза с височина от 10 до 25 см; като храст с височина до 1,2 метра; като катерещо се растение по дървета или друга опора. Закрепването на растението към съответния субстрат става с помощта на въздушни корени. Разпространението на растението може да се осъществява и с помощта на коренищата му и кореноплодни корони.

Отровният бръшлян има листна петура, състояща се от три листенца, като е допустимо броят им да варира. Всяко едно листенце е с дължина от 3 до 12 см, рядко достигащо 30 см. Има гладка листна повърхност, назъбен ръб. Цветът и формата на листата може да варира в зависимост от точния вид растение, факторите на околната среда, както и от времето на годината. Обикновено са бадемовидни, в лека степен лъскави, оцветени в различни нюанси на светло до тъмно зеленото, като в началото на разлистването имат червеникав оттенък. През есента листата стават ярко червени, оранжеви или жълти.

Растението е двудомно, като се възпроизвежда вегетативно или по полов път. Цъфтежът се наблюдава през периода от май до юли месец. Цветчетата му са малки, жълтеникави или зеленикаво-бели, събрани в съцветия с дължина до 8 см, разположени в по-горните листни легла.

Плодовете са костилкови, зреещи от август до ноември месец, сиво-бели на цвят. Те са любима храна през зимата на някои животни, включително и птици. Семената се разпространяват главно от тях и остават жизнеспособни след преминаване през храносмилателния тракт.

Разпространение на отровен бръшлян

Отровният бръшлян се установява в по-голямата част на Северна Америка и в Азия. Той расте на открити и залесени площи, покрай пътища и по бреговете на реки, дори в градските райони в паркове и частни дворове.

Използваема част на отровен бръшлян

Някои животни използват листата на отровния бръшлян за храна, както птиците неговите плодове.

Химичен състав на отровен бръшлян

Листата, стъблата и корените на растението съдържат токсична, подобна на масло смола, която се нарича урушиол (urushiol). Съединението не е предназначено за защита на растението, по-скоро му помага да задържа вода. Урушиолът остава активен дори в мъртви растителни маси.

Млечният секрет, отделен от клоните на отровния бръшлян потъмнява при излагане на въздух.

Действие на отровен бръшлян

Изображение: Nick Robertson, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Най-малко 50 на сто от хората, които влизат в контакт с растението развиват сърбящ обрив, предизвикан от урушиола. Най-опасният вид експозицията на отровното вещество се случва при горене на отровния бръшлян и вдишване на дима. Това довежда до усложнение дейността на белия дроб.

Често, обривът се проектира върху тялото като права линия, но в зависимост от това до каква степен урушоилът е влязъл в контакт с повърхности и дрехи, с които контактува човека, се създават условия за разпространение на лезии по други части от кожата. Пациентът може сам да разнесе маслото по други части на тялото си. Алергичната реакция обикновено се развива от 12 до 48 часа след контакт с отровен бръшлян. Симптомите, с които се характеризира са зачервяване, сърбеж, оток, обрив  и последващо образуване на мехури изпълнени с течност на поразените места.

Трябва да потърсите помощ от Вашия лекар, ако признаците на състоянието са тежки или се задълбочат, също и ако установите следното

• разпространение на алергичната реакция;
• обривът засяга гениталиите и лицето;
• появилите се мехури се изпълват с гной;
• развивате треска, с температура по-висока от 37,8°С;
• обривът не отшумява в рамките на няколко седмици (1-3);
• разчесване на поразените места.

При по-тежките случаи, особено при развитие и разпространение на обриви по тялото, най-вече по лицето и гениталиите, е необходима намесата на Вашия личен лекар и приложение на съответното медикаментозно лечение в продължение на няколко седмици, както общо, така и локално такова. Лечението може да включва локално нанасяне на мази и общ прием на противовъзпалителни и антибиотични лекарства.

Леките случаи на развитие на контактен дерматит не изискват специално лечение. Те отминават в рамките на две или три седмици. Първите стъпки при развитие на алергичната реакция, които може да предприемете, е измиване на кожата със сапун и студена вода или със спирт, дори само с вода, като се стараете да не разнасяте отровното масло по други части на тялото. Топла вода не се използва, защото тя задълбочава възпалителния процес.

Листата на растението служат за храна на много животни, а плодовете на птиците.

Заглавно изображение: SWMNPoliSciProject, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons