Ориенталски мак, Източен мак

Ориенталският мак (Papaver orientale) представлява многогодишно тревисто растение, което е представител на семейство Макови (Papaveraceae). Нарича се още източен мак. Растението е познато като лечебно още от Античността, като тогава съответно лечителите са го използвали с медицински цели. Авицена отбелязва хипнотичен, аналгетичен и антихелминтен ефект на мака и препоръчва прием на отвари от семената и корените му за подобряване на храносмилането и борба с главоболието. В съвременната фармакология алкалоидните вещества, извлечени от растението, се използват за производството на различни видове лекарства.

Устройство на ориенталски мак

Изображение: Dominicus Johannes Bergsma, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Височината на източния мак достига до 80 сантиметра. Коренът му е с вретеновидна форма. Стъблото на растението е неразклонено и покрито с мъх. Листата му достигат дължина до 30 сантиметра, те са издължени и обсипани с гъсти остри власинки. Цветовете на растението варират от оранжеви до аленочервени. В централната част на венчелистчето му се разполага тъмно петно. Филаментите и тичинките на източния мак са тъмни и издължени. Плодовете му имат синкав цвят и големина около 2-3 сантиметра. Растението цъфти през летните месеци. Вирее по ливади, по-рядко каменисти склонове в планинските гори. Размножаването на ориеталския мак се осъществява вегетативно и чрез семена.

Използваема част на ориенталски мак

Употребяват се главно семената и цветовете на растението.

Разпространение на ориенталски мак

Източният мак е разпространен в Кавказките райони - Армения, Азербайджан, Грузия, Западна Азия - Иран и Турция. Среща се почти навсякъде по света. На някои места е считан за плевел.

Химичен състав на ориенталски мак

• мастни вещества;
• багрилни вещества;
• реадинова киселина;
• макова киселина;
• слузни вещества;
• смола;
• алкалоиди (морфин, кодеин, папаверин, тебаин).

Лечебни свойства и приложение на ориенталски мак

Растението се използва в медицината като анестетик в предоперативните, оперативните и следоперативните периоди, както и при миокарден инфаркт и други състояния, придружени от силна болка. Източният мак намира приложение като подправка в кулинарията и в хранително-вкусовата промишленост.

Лечебни свойства на ориенталски мак

• диафоретично (предизвиква изпотяване);
• аналгетично;
• антихелминтно;
• болкоуспокояващо;
• сънотворно;
• противокашлично;
• седативно;
• хипнотично;
• антиконвулсивно;
• забавя сърдечния ритъм;

Изображение: Zeynel Cebeci, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Заболявания и състояния, при които се прилага ориенталският мак

• бронхиална астма;
• остра кашлица;
• пептична язва;
• стомашна язва;
• язва на дванадесетопръстника;
• спастичен колит;
• бъбречни болки;
• хипертония;
• стенокардия.

Начини на употреба на ориенталски мак

• маслото от семената на ориенталския мак е много богато на линоленова, олеинова киселина и витамин Е. Абсорбира се бързо от кожата и подобрява еластичността й. Използва се при ксероза (суха кожа) и като масажно олио;
• маковите семена се употребяват и като средство за ексфолиране на кожата;
• препарати, базирани на папаверин, извлечен от ориенталски мак, се използват за лечение на състояния свързани със силна болка.

Отвара от плодните кутийки на ориенталски мак - прилага се при невъзможност за задържане на урината, дизентерия и диария:

• 1 супена лъжица от венчелистчетата на билката се залива с 0,5 литра вряла вода и се оставя да кисне 1 час.

Приема се по 1 кафена чаша на гладно 4 пъти дневно.

Внимание !

Както при употребата на всяка билка като добавка или лекарство, така и при приема на ориенталски мак е необходима предварителна консултация с лекар или фармацевт. При приемането на ориенталски мак в големи дози е възможно да се предизвика отравяне. Противопоказна е консумацията на източен мак от деца, бременни и кърмещи жени. Не са известни странични ефекти при правилна употреба на билката.

Заглавно изображение: freepik.com