Ориенталски мак, Източен мак

Ориенталският мак (Papaver orientale) представлява многогодишно тревисто растение, което е представител на семейство Макови (Papaveraceae). Нарича се още източен мак. Растението е познато като лечебно още от Античността, като тогава съответно лечителите са го използвали с медицински цели. Авицена отбелязва хипнотичен, аналгетичен и антихелминтен ефект на мака и препоръчва прием на отвари от семената и корените му за подобряване на храносмилането и борба с главоболието. В съвременната фармакология алкалоидните вещества, извлечени от растението, се използват за производството на различни видове лекарства.

Устройство на ориенталски мак

Височината на източния мак достига до 80 сантиметра. Коренът му е с вретеновидна форма. Стъблото на растението е неразклонено и покрито с мъх. Листата му достигат дължина до 30 сантиметра, те са издължени и обсипани с гъсти остри власинки. Цветовете на растението варират от оранжеви до аленочервени. В централната част на венчелистчето му се разполага тъмно петно. Филаментите и тичинките на източния мак са тъмни и издължени. Плодовете му имат синкав цвят и големина около 2-3 сантиметра. Растението цъфти през летните месеци. Вирее по ливади, по-рядко каменисти склонове в планинските гори. Размножаването на ориеталския мак се осъществява вегетативно и чрез семена.

Използваема част на ориенталски мак

Употребяват се главно семената и цветовете на растението.

Разпространение на ориенталски мак

Източният мак е разпространен в Кавказките райони - Армения, Азербайджан, Грузия, Западна Азия – Иран и Турция. Среща се почти навсякъде по света. На някои места е считан за плевел.

Химичен състав на ориенталски мак

• мастни вещества;
• багрилни вещества;
• реадинова киселина;
• макова киселина;
• слузни вещества;
• смола;
• алкалоиди (морфин, кодеин, папаверин, тебаин).

Лечебни свойства и приложение на ориенталски мак

Растението се използва в медицината като анестетик в предоперативните, оперативните и следоперативните периоди, както и при миокарден инфаркт и други състояния, придружени от силна болка. Източният мак намира приложение като подправка в кулинарията и в хранително-вкусовата промишленост.

Лечебни свойства на ориенталски мак:

• диафоретично (предизвиква изпотяване);
• аналгетично;
• антихелминтично;
• болкоуспокояващо;
• сънотворно;
• противокашлично;
• седативно;
• хипнотично;
• антиконвулсивно;
• забавя сърдечния ритъм;

Заболявания и състояния, при които се прилага ориенталският мак:

• бронхиална астма;
• остра кашлица;
• пептична язва;
• стомашна язва;
• язва на дванадесетопръстника;
• спастичен колит;
• бъбречни болки;
• хипертония;
• стенокардия.

Начини на употреба на ориенталски мак:

• маслото от семената на ориенталския мак е много богато на линоленова, олеинова киселина и витамин Е. Абсорбира се бързо от кожата и подобрява еластичността й. Използва се при ксероза (суха кожа) и като масажно олио;
• маковите семена се употребяват и като средство за ексфолиране на кожата;
• препарати, базирани на папаверин, извлечен от ориенталски мак, се използват за лечение на състояния свързани със силна болка.

Отвара от плодните кутийки на ориенталски мак

Прилага се при невъзможност за задържане на урината, дизентерия и диария.

1 супена лъжица от венчелистчетата на билката се залива с 0,5 литра вряла вода и се оставя да кисне 1 час.

Приема се по 1 кафена чаша на гладно 4 пъти дневно.

Внимание !

Както при употребата на всяка билка като добавка или лекарство, така и при приема на ориенталски мак е необходима предварителна консултация с лекар или фармацевт. При приемането на ориенталски мак в големи дози е възможно да се предизвика отравяне. Противопоказна е консумацията на източен мак от деца, бременни и кърмещи жени. Не са известни странични ефекти при правилна употреба на билката.