Облепиха, Ракитник

Облепиха, Ракитник (Hippophae rhamnoides) представлява храстовидно растение, което се класифицира към семейство Миризливовърбови (Elaeagnaceae). Нарича се още морски зърнастец и сибирски ананас. Надеждните доказателства за ефикасността на Hippophae rhamnoides са относително слаби. Необходими са по-обширни клинични проучвания на неговите лечебни ефекти.

Устройство на облепиха

Изображение: No machine-readable author provided. Svdmolen assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Ракитникът расте като бодлив, широколистен, цъфтящ храст. Достига височина от 2 до 4 метра. Листата му са подредени последователно. По консистенция са тесни, по форма копиевидни, със сребристо-зелена горна част. Разполага с два вида цветя - мъжки и женски, растящи на разлнчни растения, събрани в съцветия. Мъжките съцветия са изградени от 4 до 6 цветчета, които не притежават венчелистчета. Женските са представени от един цвят, който пак няма венчелистчета, а има плодник. Така мъжките и женските растения трябва да се засаждат близо едно до друго, за да се осъществява по-лесно оплождането. Плодовете на облепиха са с овална форма, образуващи гроздове. Имат тегло до 1 грам и са оцветени в от бледожълт до тъмнооранжев цвят.

Корените на растението са много добре развити, което подпомага борбата с ерозията на почвата. Те съжителстват с актиномицети, като по този начин свързват азота от въздуха. Имат и способността да преобразуват неразтворими вещества в почвата до разтворими.

Разпространение на облепиха

Ракитникът е с родно място Непал. След последният ледников период се разпространява в цяла Евразия. Билката расте на много места, но предпочита бреговете на Европа и Азия. За своето развитие предпочита дюни, песъчливи и чакълести брегове на реки и ручеи, морския бряг. В България вирее основно във Варненска област. С търговска цел се отглежда в Германия, Франция, Финландия, Индия и Китай, като от посочените държави най-голям производител на билката е Китай.

Използваема част на облепиха

Употребяеми части на ракитника са

• плодове;
• листа;
• клонки;
• кора;

H. rhamnoides е много гъвкаво растение и плодовете, както и листата могат да се използват. Плодовете се преработват и след това се използват в хранителната промишленост, в традиционната медицина, като част от лекарства или в козметичната индустрия. Листата могат да се използват като храна, особено за преживни животни. Поради толерантността си към силно ерозираните, бедни и понякога солени почви, растението се използва и за мелиорация или за задържане на реки.

Като цяло, всички части на H. rhamnoides съдържат различни фитохимикали и хранителни вещества. Особено плодът съдържа високи количества витамин С, надвишавайки нивата, наблюдавани в лимоните и портокалите. Плодовете на H. rhamnoides се преработват в хранителната промишленост с различни продукти. Първо се измиват и след това се пресоват, което води до получаване на кюспе и сок. Плодовото кюспе може да се използва за получаване на масло, придаване естествен цвят на храната (жълт / оранжев) или конфитюр, докато сокът се преработва и опакова като потребителски продукт. Маслото на H. rhamnoides може да се използва за производство на козметика, като крем за ръце, шампоан или масажни масла. Листата на храста могат да бъдат изсушени на въздух, в крайна сметка да бъдат смлени и използвани за чай.

Химичен състав на облепиха

Плодовете на морския зърнастец се състоят от захари, захарни алкохоли, плодови киселини, витамини (C, E и K), полифеноли, каротеноиди, фибри, аминокиселини, минерали, фитонциди и растителни стероли. Видовете, принадлежащи към рода Hippophae, натрупват масла както в меките части, така и в семена на плода. Съдържанието на масло в меките части е 1,5–3,0%, а при семената това е 11% от свежото тегло.

Основните захари в плодовете на морски зърнастец са фруктоза и глюкоза, като общото съдържание на захар е 2,7-5,3 г / 100 мл сок. Типичната киселинност на плодовете се дължи на високото съдържание на ябълчна киселина (0,8-3,2 г / 100 мл сок), а стягащото действие е свързано с хининовата киселина (1,2-2,1 г / 100 мл сок). Основен захарен алкохол в плодовете е L-квебрахитол (0,15-0,24 г / 100 мл сок).

Изображение: Karunakar Rayker from India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Плодовете на растението имат високо съдържание на витамин С - в диапазона от 114 до 1550 мг на 100 грама, със средно съдържание (695 мг на 100 грама), като плодовете на морски зърнастец се поставят сред най-обогатените растителни източници на витамин С. Освен това имат високи концентрации на каротеноиди, витамин Е и витамин К. Основните каротеноиди са бета-каротин, зеаксантин и ликопен, докато алфа-токоферолът е основното съединение на витамин Е.

Най-разпространените хранителни минерали в плодовете на морския зърнастец са калий (300–380 мг / 100 грама маса), манган (0,28–0,32 мг / 100 грама маса) и мед (0,1 мг / 100 грама маса).

Плодовете също са богати на фитостероли (340–520 мг / кг). Бета-ситостеролът е основното стеролово съединение, тъй като представлява 57-83% от общите стероли.

Установено е, че флавонолите са преобладаващият клас фенолни съединения, докато фенолните киселини и флава-3-олите (катехините) представляват второстепенни компоненти.

Семената съдържат 12 - 13% бавно сушимо масло.

Съставът на билката варира в зависимост от това къде и при какви климатични и почвени условия расте, както и от използваната процедура за екстракция на веществата й.

Лечебни свойства и приложение на облепиха

H. rhamnoides се използва широко в традиционната медицина, особено в Русия и Североизточна Азия. Листата се прилагат като алтернативно билково лекарство за различни заболявания. Плодовете на H. rhamnoides също се използват в традиционната австрийска медицина вътрешно като чай, сок или сироп за лечение на инфекции.

Свойства на ракитник

• противомикробно и болкоуспокояващо действие;
• скъсява времето на оздравяване на рани по кожата и лигавиците
• повишава имунните сили на организма - при анемии, хипотаминози и авитаминози;
• слабително действие;
• адстрингентно;
• противораково;
• тонизиращо;
• сърдечно протективно;
• противопаразитно (вътрешни паразити).

Поради своите компоненти, Hippophae rhamnoides проявява и други благоприятни действия: антиоксидантни, противовъзпалителни, антибактериални, антинеопластични, имуномодулиращи и хепатопротективни.

Състояния и заболявания, при които се изпозлва облепиха

• при лъчеви увреждания - допълнително лечение на рак на хранопровода;
• намира приложение при изгаряния, рани, екземи, гнойно акне;
• при разширени вени;
• при увредени лигавици и възпаления на очите, кератити, очни изгаряния.

Клоните и листата на билката съдържат 4 - 5% танин. Те са стипчиви и антихелминтни. Нежните клони и листа съдържат биоактивни вещества, които се използват за производството на масло, което е доста по-различно от маслото произведено от плода. Получават се добиви от около 3% масло. То се използва като мехлем за лечение на изгаряния. От плода се приготвя висококачествено лекарствено масло, което се използва при лечението на сърдечни нарушения, също така се споменава, че е особено ефективно, когато се прилага върху кожата за лечение на изгаряния, екземи и радиационни увреждания и се приема вътрешно при лечението на стомашни и чревни заболявания. Плодовете са стипчиви и се използват като тоник. Прясно пресованият сок се използва за лечение на настинки, фебрилни състояния, изтощение и др. Плодовете са много богат източник на витамини и минерали, особено на витамини А, С и Е, флавоноиди и други биоактивни съединения. Също така е доста добър източник на есенциални мастни киселини, което е доста необичайно за плода. Тя се изследва като храна, която е способна да намали честотата на рака и също като средство за спиране или обръщане на растежа на рака. Сокът също е компонент на много богати на витамини медикаменти и козметични препарати като кремове за лице и пасти за зъби. Отвара от плода се използваза измиване при лечение на кожни раздразнения и зачервявания.

Как се използва облепиха?

• външно - масло;
• вътрешно - масло;
• в козметичната индустрия - фитотерапия;
• в хранителната промишленост - от плодовете - сокове, сиропи, желета, мармалади.

Изображение: Rudolphous, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Притежава силни антиоксидантни свойства, поради което се използва за подобряване на кръвното налягане и коригиране нивата на липидите в организма, за предотвратяване и контрол на сърдечно-съдовите симптоми (напр. ангина), за намаляване нивата на свободните радикали и предотвратяване на атерома.

И листата и цветята на Hippophae rhamnoides се използват при артрит, стомашно-чревни язви, подагра и обриви. Плодовете му се употребяват и за предотвратяване на инфекция и за повишаване на имунната функция.

Има съобщения за неговото приложение като отхрачващо средство при лечение на настинка, астма и пневмония; като помощно средство за подобряване на зрението и предотвратяване на никталопия (кокоша слепота).

Той също така помага за лечение на рани от изгаряния, акне, кожни язви; това може да помогне за подобряване на кожни лезии и симптоми на дерматит.

Изглежда, че Hippophae rhamnoides намалява заболеваемостта и токсичността на химиотерапията, облекчават стомашно-чревните симптоми (язва, рефлукс) и задържат началото на деменция при възрастни индивиди.

Изглежда участва в защитата на тялото срещу ефекти на облъчване (UV, рентгенови лъчи и радиоактивност).

Как действа облепиха?

• Сърдечно-съдови заболявания

Предварителни клинични изследвания в Китай предполагат, че приемането на екстракт от флавоноиди от 10 мг от Hippophae rhamnoides, 3 пъти дневно в продължение на шест седмици, намалява нивата на холестерола в кръвта, изчиства ангината и подобрява сърдечно-съдовата функция при пациенти с исхемична болест на сърцето. Няма съобщени странични ефекти върху бъбреците и черния дроб. Смята се, че този екстракт може да намали миокардния стрес чрез намаляване на провъзпалителните фактори.

В клинично проучване, изсушени емулсии Hippophae rhamnoides са дадени на 102 души с хиперлипидемия, в продължение на 12 последователни седмици; те са имали редовно измервани липиди в кръвта ( 4, 8 и 12 седмица ). Резултатите показват, че след 4 седмици Hippophae rhamnoides понижават общия холестерол в кръвта, атеросклеротичния индекс (съотношението TC-HDL / HDL) и повишиха HDL-C. Триглицеридите намаляват с 19,2%, средният атеросклеротичен индекс намалява с 28,2%, а средният HDL-C се увеличава с 18,1% след лечението.

• Настинка

Предварителните клинични изследвания показват, че консумацията на 28 гр. пюре от плодове на ден в продължение на 90 дни не намалява значително риска от поява на простуда или продължителност на симптомите. Перорално приложение на 500 мг алкохолен екстракт при чувствителни към студа хора, всеки ден в продължение на три месеца, намалява сърдечносъдовите ефекти, причинени от студовия ефект.

• Храносмилателна инфекция

Клинични изследвания потвърждават, че консумацията на 28 гр. Hippophae rhamnoides пюре на ден, за 90 дни, значително намалява риска от инфекция на храносмилателния тракт.

• Чернодробна цироза

Клиничните изследвания показват, че приемането на екстракт от Hippophae rhamnoides може да намали възпалението на черния дроб.

Ефекти на екстракта върху параметрите на чернодробната цироза, се състоят в значително намаляване на колагеновите типове III и IV, ламинина (LN), хиалуроновата киселина (HA) и общите жлъчни киселини (TBA). В това проучване 50 пациента с цироза са разделени в 2 групи. Група А получава 15 г екстракт от Hippophae rhamnoides, 3 пъти на ден в продължение на шест месеца. Група В е получавала витамин В комплексна добавка, три пъти на ден в продължение на шест месеца. След третирането, стойностите на ламинин, хиалуронова киселина, колаген III и IV и общи жлъчни киселини са значително намалени спрямо контролната група.

• Дерматологични проблеми

Палмитолеиновата киселина, съдържаща се в маслото от Hippophae rhamnoides, е компонент на нашата кожа и се смята, че помага за заздравяването на рани и изгаряния, когато се прилага локално. Пероралното приложение на палмитолеинова киселина може да подхранва кожата и помага при различни дерматологични проблеми като атопичен дерматит.

След 4-месечно приложение на Hippophae rhamnoides масло при пациенти с атопичен дерматит, се наблюдава ремисия на симптомите. 49 пациенти получават 5 г дневно масло от семена, масло от целулоза или парафин за четири месеца. Изследователите установиха, че маслото от семената на облепиха увеличава значително дела на алфа-линолеините в плазмените неутрални липиди, алфалиноленовите и ейкозапентаеновите киселини в плазмените фосфолипиди. След едномесечно добавяне на масло от семена има положителни корелации между подобрението на симптомите и увеличаването на пропорциите на алфа-линоленова киселина в плазмените фосфолипиди и неутралните липиди. В плазмените фосфолипиди и неутрални липиди, целулозното масло увеличава пропорцията на палмитолеинова киселина.

• Изгаряния

Ванг (Wang) и екипът му в контролирано проучване при 151 пациенти с изгаряния използвали Hippophae rhamnoides масло или вазелин (контрола) върху техните рани. Те съобщават, че маслото намалява подуването на раните и облекчава болката. В сравнение с контролната група, пациентите от интервенционната група съобщават за статистически значимо намаление на ексудацията, по-голямо облекчаване на болката и по-бързо заздравяване на раните.

Маслото от морски зърнастец се използва широко самостоятелно или в различни формули, които се прилагат локално при изгаряния, попарвания, язви и инфекции. Hippophae oil има UV-блокираща активност, както и омекотяващи свойства и спомага за регенерацията на тъканите. Плодовете също могат да се използват за тонизиране и придаване блясък на косата. Името "hippophae", означава "лъскав кон", и се отнася до добрата космена покривка, която се установява при конете, хранещи се от растението.

Механизъм на действие на облепиха

• Сърдечносъдови ефекти

Смята се, че флавоноидите от плодовете на Hippophae rhamnoides намаляват честотата на сърдечносъдови заболявания чрез намаляване на холестерола, възпалението и тромбоцитната агрегация.

При здрави доброволци консумацията на 28 гр. плодове на ден в продължение на 90 дни, значително намалява честотата на възпалението и C-реактивения протеин (CRP) в сравнение с плацебо. Въпреки това, добавянето на тези флавоноли в овесена каша не води до значително намаляване на CRP, хомоцистеина или нивата на окислен липопротеин с ниска плътност (LDL) при хора. Предварителните клинични изследвания при хора показват, че маслото на Hippophae rhamnoides може да предотврати агрегацията на тромбоцитите.

Добавянето на сок Hippophae rhamnoides с витамин С, алфа-токоферол, бета-каротин и флавоноиди повишава нивата на HDL-C в плазмата с 20% при здрави доброволци. Освен това, при тези субекти се наблюдава намалена чувствителност на LDL-C към окисление.

• Антидиабетни ефекти

Тридесет деца с инсулинозависим диабет са получили концентрирана добавка от Hippophae rhamnoides и боровинка за 60 дни. След два месеца лечение, еритроцитите, супероксид дисмутаза и С-пептида са значително повишени, докато гликираният хемоглобин е значително намален.

Ефект на администриране на добавките върху параметрите на диабет тип I. Гликираният хемоглобулин, кръвната глюкоза на гладно и необходимостта от инсулин значително намаляват.

• Антиоксидантни ефекти

Екстракт от листат, защитава мъжки мишки албиноси от окислително увреждане, предизвикано от хром. Той може също така да инхибира ефектите на оксидативния стрес върху еритроцитите на никотиновите мишки.

• Антиракова активност

Животинските модели показват, че сока от билката намалява честотата и растежа на експериментално индуцирани тумори. Предварителните проучвания показват, че маслото Hippophae rhamnoides може да намали токсичността на химиотерапията. Екстрактите, които съдържат главно флавоноиди, могат да предпазят костния мозък от радиация и могат да помогнат за по-бързото му възстановяване. Хемопоетичната система на мишки, хранени с масло от Hippophae rhamnoides, бързо се възстановява след голяма доза химиотерапия.

• Гастропротективна активност

Hippophae rhamnoides вероятно нормализира секрецията на стомашната киселина и намалява възпалението, както и провъзпалителните фактори. Предварителните проучвания върху животински модели показват, че екстрактът от Hippophae rhamnoides и два компонента от това масло (бета-ситостерол-бета-D-глюкозид и агликон) могат да упражняват защитни свойства срещу стомашни язви. Освен това, изглежда, че маслото от семена може да подобри симптомите на рефлукс.

При плъхове, с индуцирана от етанол язва на стомаха, са изследвани ефектите на екстракт от Hippophae rhamnoides (HRe-1), мелатонин или омепразол върху нивата на глутатион (GSH) на стомашната тъкан. Изглежда, че HRe-1 индуцира близки до нормалните нива на глутатион, повече от мелатонина, и помага ефективно за предотвратяване на образуването на язва на стомаха.

• Хепатопротективна активност

В животински модели е показано, че маслото от семена на Hippophae rhamnoides може да защитава черния дроб от увреждане, предизвикано от въглероден тетрахлорид, етилов алкохол или ацетаминофен.

• Защита срещу радиация

При мишки, хранени с плодове Hippophae rhamnoides, се съобщава за защита от смъртоносна радиация. Гоел (Goel) и екипът му показват, че алкохолният екстракт на Hippophae rhamnoides допринася за оцеляването на 82% от мишките в сравнение с липсата на оцеляване на контролната група. Както е показано, този екстракт предизвиква силно потискане на хроматина, който може да направи клетките устойчиви дори до радиационна доза от 1000 Gy (грея). Също така, тя суспендира радиация и TBHP индуцира увреждане на ДНК вериги, по начин, зависим от дозата. Тази способност за защита на ДНК може да се дължи главно на директната модулация на хроматина.

• Антимикробни ефекти

Някои изследвания показват, че H. rhamnoides L. проявява антимикробни ефекти. Фенолните съединения на неговите плодове като че ли инхибират грам-отрицателните бактериални растежи.

• Имуномодулиращи ефекти

Екстрактът от листата на Hippophae rhamnoides изглежда притежава значителен имуномодулиращ ефект. При индуцирана от хром имуносупресия при животни екстрактът от листа (100 мг / мл) потиска производството на свободни радикали. Освен това, той стимулира производството както на IL-2, така и на c-IFN и инхибира индуцираното от хром намаляване на тяхната секреция, въпреки това, той не променя производството на IL-4.

• Неврологични ефекти

След две седмици приложение на плодов екстракт от Hippophae rhamnoides (4,0 мг / кг телесно тегло), мъжките плъхове показват значително увеличение на подвижността. Многократно лечение с халоперидол (2 пъти на ден, 3 мг / кг тегло за 2 седмици) - мощен транквилизатор / антипсихотично лекарство - подвижността е значително намалена.

Взаимодействие на билката с лекарства, други билки и хранителни добавки

• Взаимодействие с лекарства

Hippophae rhamnoides може да взаимодейства с антибиотици или лекарства за кръвно налягане, като инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим или конкурентни антагонисти на рецептор II.

Облепихата може да увеличи риска от кървене, когато се приема заедно с лекарства, които намаляват кръвосъсирването,  като аспирин, антикоагуланти (напр. Варфарин, хепарин), антиагрегантни лекарства (напр. Клопидогрел) и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, ибупрофен или напроксен).

Тя може също да понижи нивата на кръвната захар. Препоръчва се повишено внимание при употреба на лекарства, които също могат да помогнат за намаляване на кръвната захар. Пациентите, приемащи перорални средства за диабет или инсулин, трябва да бъдат внимателно наблюдавани от техния лекар или клиничен диетолог. Може да са необходими корекции на лекарствата.

Използвайте я с повишено внимание, ако получавате хипохолестеролемична терапия, поради риск от кумулативни ефекти.

Антиоксидантната активност на Hippophae rhamnoides е неясна. Използвайте ракитника с повишено внимание при употребата на антиоксидантни добавки поради възможни адитивни ефекти.

Тя може значително да повлияе действието на определени имуносупресивни лекарства и химиотерапевтични форми. Използвайте с повишено внимание, ако приемате имуносупресивни лекарства поради възможни адитивни ефекти.

• Взаимодействия с билки и хранителни добавки

Едновременното използване на Hippophae rhamnoides с билки, които предотвратяват тромбоцитната агрегация, теоретично може да повиши риска от кървене. Някои от тези билки и добавки включват: гинко билоба, карамфил, чесън, олио, витамин Е, джинджифилът, червената детелина, куркумата, хризантемата, конският кестен и др.

Препоръчва се повишено внимание при едновременна употреба на Hippophae rhamnoides с билки или добавки, които понижават кръвното налягане (рибено масло, коензим Q10, чесън, жен-шен, андрография, пептиди от казеин, котешки нокът, L-аргинин, лиций, коприва, бета-глюкан, горчив пъпеш, жен-шен, гимнема, хром.

Не са известни взаимодействия на билката с храни.

Други употреби на облепиха

Растението е особено толерантно към сушата и солта и по този начин може успешно да се използва за рекултивация на земята, срещу по-нататъшна ерозия на почвата, като защитен пояс или в агролесовъдството. Тези характеристики се дължат главно на дълбоката коренова система, която растението развива. Например, в Източен Китай са разработени нови агро-лесовъдни системи за възстановяване на земя с високо съдържание на соленост и H. rhamnoides е включена в системата като защитен пояс, осигуряващ местообитание на различни птици и дребни бозайници.

Изображение: Post of Moldova, Public domain, via Wikimedia Commons

Много толерантна към морската експозиция, тя може да се използва като хедж за подслон. Много трънливо растение е и бързо прави непроницаема бариера. Тъй като расте бързо, дори и при много сурови условия, а също така добавя азот към почвата, то може да се използва като вид, който да помогне за възстановяването на гори в трудни за залесяване зони. Облепиха е много светло-взискателно, то ще бъде изгонено от сянката на дърветата.

Богатият на витамини плодов сок се използва козметично в маски за лице и др. Жълта боя се получава от плода, стъблата, корена и листата. От младите листа и издънки се добива черно-кафяво багрило. Дървесината на ракитника е здрава, твърда, много издръжлива, финозърнеста. Използва се за фино дърводелство, като твърдо гориво и за получаване на дървени въглища.

Контролът на плевелите е важен, особено по време на ранните етапи на растеж на H. rhamnoides, тъй като расте по-бавно от плевелите поради по-малко енергичната коренова система. Плевелите трябва да бъдат премахнати преди засаждането чрез подготовка на земята по подходящ начин и впоследствие да бъдат контролирани през първите четири до пет години, докато храстите са достатъчно високи, за да засенчат плевелите. Контролът на плевелите се извършва механично и ръчно. Въпреки това плевенето не трябва да бъде твърде дълбоко, за да не се повреди кореновата система на H. rhamnoides. От 2003 г. не са регистрирани хербициди за употреба в овощни градини на H. rhamnoides.

H. rhamnoides се използва за хранене на добитък. Кюспето от преработката на плодове от H. rhamnoides може да се използва като храна за преживни животни и птици.

Плодове могат да се консумират варени или сурови. Прекалено кисели са, когато се приемат в суров вид, въпреки че повечето деца ги харесват. Използва се за приготвяне на плодов сок, с високо съдържание на витамини и притежава привлекателен аромат. Той се използва все повече при приготвянето на плодови сокове, особено когато се смесва с други плодове, заради известните ползи за здравето. Плодовете на някои видове и сортове (неспецифични) съдържат до 9,2% масло. Плодът става по-малко кисел след замръзяване или при готвене. Плодът е узрял от края на септември и обикновено виси на растенията през цялата зима, ако не се яде от птиците. Най-добре се използва преди всякакви замръзвания, тъй като вкусът и качеството на замръзналите плодове бързо се влошават.

Интересно за облепиха

Hippophae rhamnoides е едно от най-старите земни растения, датиращи от ледниковия период. Първите позовавания на неговите терапевтични ефекти се появяват през IV век пр. Хр. Според исторически източници, билката е част от лечебните средства използвани в армията на Александър Велики. Наблюдавано е, че и пациентите, и ранените коне са били лекувани с листа и плодове от това растение. Други източници съобщават, че през 13-ти век Дженкинс Хан го е използвал в кампаниите си. Накрая, през 1929 г. се провежда първият биохимичен анализ на плодовете на Hippophae. Оттогава знанията за неговите здравни свойства се увеличават.

Внимание!

Счита се за безопасна хранителна добавка, без доказателства за токсичност, когато се използва съгласно инструкциите на лекар или клиничен диетолог. Клиничните изследвания показват, че Hippophae rhamnoides може да се използва безопасно до 90 дни. Наличната надеждна информация относно бременността и кърменето е недостатъчна.

Странични ефекти

Трябва да се избягва от хора с известна алергия или свръхчувствителност към Hippophae rhamnoides и неговите компоненти. Между другото, няма съобщени странични ефекти. Hippophae rhamnoides може да причини прекомерно кървене, ако се използва постоперативно. Пациентите трябва да спрат да го консумират поне две седмици преди операцията.

Противопоказания

Не се препоръчва, докато се приема антихипертензивно лекарство 28 (ACE инхибитори или A2R блокери), антикоагулантни или антиагрегантни средства и противоракови средства ( особено циклофосфамид ). При пациенти със захарен диабет или хипогликемични средства флавоноидите на Hippophae rhamnoides могат да намалят кръвната захар, както е показано в животински модели. При пациенти с автоимунни заболявания или при имуносупресори, тя може да увеличи активността на имунната система.

Заглавно изображение: Rosser1954, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons