Обикновен сърпец

Обикновен сърпец (Falcaria vulgaris) представлява двугодишно тревисто растение. Представител е на семейство Сенникоцветни (Umbelliferae). Растението е единственият представител на рода Falcaria.

Устройство на обикновен сърпец

Изображение: wikimedia.org

Обикновеният сърпец достига височина от 30 до 50 сантиметра. Коренът му е вретеновиден, с дълга и права дръжка. Листата на растението са дълги, твърди, тесни и със заострени ръбове. Листният ръб е назъбен. Цветовете му са бели. Плодовете на обикновения сърпец са продълговати и линейни, приплеснати странично. На цвят те са жълтеникаво-кафяви. Билката цъфти от юни до август. Плодовете й узряват през есента.

Химичен състав на обикновен сърпец

Химичният състав на обикновения сърпец не е изучен напълно, но е известно, че в него се съдържат алкалоиди, етерични масла, аскорбинова киселина (витамин C), каротин и протеини.

Разпространение на обикновен сърпец

Растението се среща на Скандинавския полуостров, Средна и Южна Европа, Северна Африка и на Балканския полуостров. Ширко е разпространен в Мала Азия, Западна Армения и Иран.

Обикновеният сърпец, често е считан за плевел, който вреди на културните растения. Вирее в степите, по сухи склонове, поляни и хълмове, варовикови изкачвания, покрай пътища.

Използваема част на обикновен сърпец

Употребява се цялата надземна част на растението - стъбла, цветове и листа. Събирането на билката се осъществява по време на цъфтеж. След изсушаването на обикновения сърпец, той е годен за консумация до 24 месеца.

Лечебни свойства и приложение на обикновен сърпец

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

От хилядолетия обикновеният сърпец се използва в традиционната китайска медицина, поради своето имуностимулиращо действие. В Иран, билката е била употребявана под формата на прах за рани, който предотвратява възпаления и ускорява зарастването им.

Интересно за Falcaria vulgaris е, че намира приложение в пречистването на води, замърсени с тежки метали. Установено е, че екстрактът от обикновен сърпец успешно се справя с отстраняването на медни йони от водни разтвори. По този начин, билката представлява естествен заместител на традиционно използваните химикали за пречистване на замърсени води. Обикновеният сърпец се употребява и в кулинарията. Младите листа се добавят в различни ястия - супи, салати, картофено пюре и пълнежи за сладкиши. Необходима е предварителната им термична обработка. В Молдoва плодовете на растението се прибавят към тестото при печене на хляб, като подправка заместваща кимиона.

Лечебни свойства на обикновен сърпец

• имуностимулиращо;
• антибактериално;
• диуретично;
• хемостатично (кръвоспиращо);
• понижава кръвното налягане;
• противовъзпалително;
• антиоксидантно;
• понижава киселинността на стомаха;
• спазмолитично.

Заболявания и състояния, при който се прилага обикновен сърпец

• стомашна язва;
• гастрит;
• смущения в храносмилането;
• стомашни спазми;
• гнойни рани;
• фурункули;
• маточна фиброза;
• остеохондроза;
• полиартрит.

Начини на употреба на обикновен сърпец

В нетрадиционната медицина билката се използва главно за външна употреба. Прилага се най-вече за лекуване на гнойни рани и фурункули под формата на компреси от натрошени листа. От обикновен сърпец се приготвят и противовъзпалителни мехлеми.

• отвара от обикновен сърпец при гастрит и болки в стомаха

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Изсушената билка се залива с 0,5 литра вряла вода и се оставя да престои два часа. След това получената инфузия се охлажда и се приема по 1-2 супени лъжици преди хранене. Възможно е допълнително към намаляването на болката да се прояви и диуретичен ефект.

Внимание!

Обикновеният сърпец трябва да се използва с повишено внимание, поради не напълно изученият му химичен състав. Противопоказна е употребата на билката от бременни и кърмещи жени, заради недостатъчни доказателства за нежелани странични ефекти. Винаги се консултирайте с лекар или фармацевт преди употребата на обикновен сърпец.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons