Обикновена миризливка

Обикновена миризливка (Anthoxanthum odoratum) представлява многогодишно, тревисто растение, известна още като сладка пролетна трева, която е местна за пасищата в Евразия и Северна Африка. Отглежда се като тревно покритие и саксийно растение, поради сладкия си аромат, а също така може да се намери на необлагородени пасища и ливади. Специфичният епитет "odoratum" е латински за „миришещ“. Класифицира се към семейство Житни (Poaceae). Това е една от най-ранните треви, които цъфтят през годината, тя произвежда много полени и е основен дразнител за хората, които страдат от сенна хрема.

Сладката пролетна трева се събира от дивата природа за местна употреба като лекарство, храна и източник на материали. Понякога се отглежда като декоративно растение в градините.

Устройство на обикновена миризливка

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката достига максимална височина до 100 см. Расте на туфи и има плоски листа и тесни класовидни съцветия. Листата й са къси и широки 3-5 мм, без власинки или рехаво овласени. Кафяво-зелените класчета са с дължина от 8 до 10 мм, като се разпръскват по време на цъфтежа. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото, а семената узряват от май до юли месец. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи) и се опрашва от вятъра.

Разпространение на обикновена миризливка

Сладката пролетна трева произхожда от Евразия и Африка, но също така често се среща в американски полета, пасища и пусти места на север до южно Онтарио и на юг до Луизиана. Широко въведено и натурализирано растение е. Расте по ливади, гори, пустини и мочурища на кисели и основни почви. Лесно се самозасажда чрез семена. У нас се открива до надморска височина от 2300 метра.

Растението се е разпространило като плевел в много части на земното кълбо. Той образува обширна земна покривка в открити мезикови и сухи местообитания на умерени до високи височини в тропиците, където нахлува в нарушени райони, предотвратявайки възстановяването на местните видове. Счита се за инвазивен в много страни, включително Нова Зеландия, Чили, Австралия и Хавай.

Използваема част на обикновена миризливка

Цялото растение се използва за производство на лекарства. От листата му, пресни или изсушени, се приготвя чай, който има сладък, приятен аромат.

Химичен състав на обикновена миризливка

Растението съдържа кумарини, който му придава аромат на току-що окосено сено с нотки на ванилия. Други значими вещества в билката са гликозиди и бензоена киселина.

Лечебни свойства и приложение на обикновена миризливка

Свойства на обикновена миризливка

• антикоагулантно;
• антиеметично;
• спазмолитично
• стимулиращо.

Изображение: Kostka Martin, CC0, via Wikimedia Commons

Обикновено билката се прилага само външно, където се използва за лечение на ревматични болки, втрисане, нервно безсъние и др. Говори се, че тинктура, направена от тази трева с винен спирт, е ефективен и незабавен лек за сенна хрема.

Въпреки сериозните опасения за безопасността на нейната употреба вътрешно, хората приемат сладка пролетна трева за главоболие, гадене, безсъние и заболявания на пикочните пътища; като кръвоспиращо средство.

Екстракти от нея се използват като имунотерапия за лечение на алергичен ринит, причинен от тревни алергени. Сублингвална таблетка, съдържаща екстракт от обикновена миризливка и други билки, е одобрена от FDA за лечение на алергичен ринит, причинен от тревни алергени.

Други употреби на обикновена миризливка

Ароматните листа и изсушени цветя се използват като билка за поръсване, те също се сплитат в кошници и се използват в потпури. Растението съдържа кумарин - използва се в медицината, а също и в отрови за плъхове, където предотвратява коагулацията на кръвта, което означава, че най-малкото порязване може да убие плъха.

В Русия сладката пролетна трева се използва като съставка в алкохоли и за ароматизиране на тютюн.

В храните сладката пролетна трева се влага като овкусител, поради нейния ванилов аромат. В Норвегия сладката пролетна трева е сред ароматните треви, използвани като парфюм и за съхранение на дрехи. Някои северноамерикански индиански племена са я употребявали за ароматизиране на тютюн и за правене на кошници, разбира се заради аромата й, а не поради годността й като материал за кошници.

Внимание!

Обикновената миризливка се отбелязва като небезопасна за употреба. Причина за това е съдържанието на кумарин в нея, който може да забави съсирването на кръвта. Поради тази причина не е безопасна да се приема при бременност и кърмене. Има опасения, че може да причини допълнително кървене по време и след операция. Спрете да използвате билката поне 2 седмици преди планирана такава.

Като странични ефекти от употребата на обикновена миризливка, могат да се проявят диария, гадене, повръщане, замайване, главоболие, безсъние и проблеми с черния дроб.

Няма достатъчно налична информация, за да се знае дали е безопасно да се прилага директно върху кожата.

Билката взаимодейства с медикаменти, които забавят кръвосъсирването. Приемането на сладка пролетна трева заедно с лекарства, които също забавят съсирването, може да повиши възможността за поява на синини и кървене. Медикаменти, които забавят съсирването на кръвта (антикоагуланти / антитромбоцитни лекарства): аспирин, клопидогрел, диклофенак, ибупрофен, напроксен, далтепарин, еноксапарин, хепарин, варфарин и други.

В умерените райони на света прашецът от сладката пролетна трева причинява алергичен ринит, конюнктивит и астма.

При говеда поглъщането на сено, направено от сладка пролетна трева, причинява прогресивна слабост, вдървена походка, затруднено дишане и кръвоизлив, последвано от бърза смърт.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Съобщава се за избухване на хеморагична диатеза при говеда, хранени със сено от сладка пролетна трева. Този ефект по-късно е възпроизведен експериментално при телета, хранени със същото сено. Отравянето се характеризира с повишено протромбиново и частично тромбопластиново време, като броят на левкоцитите и еритроцитите остава в нормалните граници до настъпване на терминален кръвоизлив. Симптомите включват бърза поява на прогресивна слабост, бледост на лигавицата, скована походка, тахипнея, тахикардия и хематоми, бързо завършващи със смърт. Аутопсията не показва коагулация на кръвта, но се наблюдават петехиални, екхимотични и свободни кръвоизливи в повечето органи, включително големи екхимотични кръвоизливи по повърхността на перитонеума. Всеки бъбрек е обвит от кървава желатинова маса. При втори опит с хранене, за да се определи дали витамините K1 и K3 са антидотални, пероралното приложение на големи количества витамин K1 намалява повишеното протромбиново време; витамин К3 действа по-слабо. В сеното не са открити трихотеценови микотоксини.

Въз основа на предупрежденията относно използването на естествени източници на кумарин и дикумарол и техните известни антикоагулантни свойства, употребата на A. odoratum за ароматизиране не се препоръчва. Тъй като растенията имат високо съдържание на кумарин, FDA забранява употребата им за овкусяване.

Няма клинични доказателства в подкрепа на конкретни препоръки за дозиране на билката. Традиционната й употреба се ограничава само до външна такава. Трябва да се внимава поради високото съдържание на кумарин в растението; когато растителният материал не е изсушен правилно, може да се образува дикумарол (производно на кумарин), което също може да попречи на съсирването на кръвта.

Преди да започнете прием на билката, консултирайте се с Вашия лекар или със специалист по билколечение!

Заглавно изображение: Ryan Hodnett, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons