Науплиус гравеоленс

Науплиус гравеоленс (Asteriscus graveolens) представлява малък красиво цъфтящ храст от семейство Сложноцветни (Asteraceae). В миналото е бил използван в храни, козметика и фармацевтични продукти; за лечение на възпаления, диабет, болка, треска, хипертония и храносмилателни проблеми. По-рядко е наричан Nauplius graveolens, Bubonium graveolens и Odontospermum graveolens.

Устройство на науплиус гравеоленс

A. graveolens има неприятна миризма. Вдървесен е в основата си, с твърди, разклонени клони. Размерът на растението зависи от наличието на вода, от малки растения с малко клони до големи и храстовидни растения, с кълбовиден контур и диаметър 60 см. През по-голямата част от годината растението е склонно да изглежда сухо, без листа и се разпознава по кръглите си цветни главички, разположени в точките на разклоняване. Скоро след падането на значителни валежи, клонките, които са останали живи, започват да поникват. Листата са зелени, удължени, с вълнообразни или лобовидни ръбове; ръбът на листа е по-широк от основата му и заоблен. Листата имат аромат на праскова, когато се смачкат. По време на цъфтежа растението се разпознава по изобилието от жълти цветни главички, които остават кълбовидни, след като цветовете изсъхнат. Съцветието има периферни езичести цветове и тръбести цветове в центъра. Диаметърът му е 25-35 мм. В сухия сезон растението изсъхва и съцветията се затварят до следващия дъждовен сезон. Цъфти през пролетта, от март до май месец. 

Разпространение на науплиус гравеоленс

Тази ароматна тревиста лечебна билка, произхождаща от Северна Африка и азиатските пустини, се среща най-вече в югозападен Алжир и югоизточно Мароко. Местния ареал на този вид достига до Ирак и Арабския полуостров. Той е полухраст и расте предимно в субтропичния биом.

Расте в сухи скалисти склонове и вади в пустини, където растителността е ограничена до вади. В тези райони растението расте във вади и скални пукнатини. И в двете местообитания то се радва на допълнителна наличност на вода и е активно само в дъждовни години. Изобилие и разпространение се срещат в целия район на Мъртво море, в долната Юдейска пустиня и на юг, по долината Арава и южен Негев, чак до Ейлат. Разпространен е в целия Негев, с изключение на планините Негев. Рядко е в долината на река Йордан.

Използваема част на науплиус гравеоленс

Употребява се цялото растение, надземна част, стъбло, семена, листа или етерични масла.

Химичен състав на науплиус гравеоленс

Билката съдържа терпеноиди, флавоноиди, феноли и алкалоиди, катехини, танини, кумарини, сапонини и хинони; растителните екстракти съдържат различни съединения, особено мирицетин, лутеолин и неговите гликозиди (ориентин, изоориентин и цинарозид), рутин (кверцетин дигликозид), хиперозид (кверцетин 3-O-галактозид), апигенин (витексин и изовитексин), α-туйон, карвакрол, p-цинеол и камфор.

Основните съставки на етеричното й масло са кесан, миртенилацетат и цис-хризантенилацетат, оксигенираните сескитерпени (6-оксоциклонеролидол и 6-хидроксициклонеролидол), епи-α-кадинол, α-бисаболон оксид, α-туйон, карвакрол, p-цинеол и камфор, монотерпенови въглеводороди, сескитерпенови въглеводороди.

В цветовете и листата на растението A. graveolens са открити алкалоиди, флавоноиди, катехини, танини, терпени, кумарини и циагенетични химикали.

Лечебни свойства и приложение на науплиус гравеоленс

Поради своите терапевтични и ароматни качества, науплиус гравеоленс се счита за една от най-значимите сахарски билки. A. graveolens е полезен терапевтичен ресурс, проявяващ голямо разнообразие от фармакологични свойства. Билката е използвана в етномедицината като полезно терапевтично приложение за редица заболявания; в бедуинската медицина, предимно за лечение на храносмилателната система и за облекчаване на болката. 

Свойства на науплиус гравеоленс

• антибактериални;
• противоракови;
• антихипертензивни;
• антиоксидантни;
• антидиабетни;
• противовъзпалителни;
• противогъбични.

Етеричните масла, извлечени от A. graveolens, проявяват значителни биологични ефекти като антилейшманиална, хемолитична, противоракова и антикорозивна, антибактериална, противогъбична, антиоксидантна, противовъзпалителна, антихипертензивна, антидиабетна активност.

Състояния и заболявания, при които се прилага науплиус гравеоленс

• диария;
• диабет, хипертония, възпалителни процеси, треска;
• стомашни и чревни заболявания.

Сахарският народ в Алжир отдавна използва растението медицински за лечение на различни състояния, включително остеоартрит, умора, главоболие, женско безплодие, мускулни спазми и инфекциозни наранявания; цветовете и листата, исторически са служили в народното сахарско лечение за лечение на много заболявания, като бронхит, стомашно-чревни проблеми, треска и главоболие. В Мароко то е известно под името „Tafss“ и е въведено за първи път в сахарската култура като средство за стомашно-чревно лечение, за главоболие, за лечение на бронхит, стомашно-чревни симптоми, треска и противовъзпалителни ефекти. Освен това, според конвенционалната медицина, тази билка се използва за справяне с треска, храносмилателни проблеми, главоболие и астма.

Резултати от изследвания показват, че екстрактите от N. graveolens могат да се използват като потенциални химиопрофилактични средства за лечение на колоректален рак (КРР) чрез стимулиране на апоптозата на раковите клетки и потискане на оцеляването и пролиферацията на КРР.

Високото фитохимично съдържание на екстракт от Nauplius graveolens, като феноли, флавоноиди и танини, действа като ефективни редуциращи и стабилизиращи агенти за синтеза на нанокомпозити. Екстрактът от N. graveolens и синтезираните нанохибриди също демонстрират добър антиоксидантен капацитет. Важно е да се отбележи, че нанохибридите показват широк спектър на действие срещу различни патогенни бактериални видове.

Начин на употреба на науплиус гравеоленс

Билката се прилага под формата на инфузия, отвара и мацерации, екстракти, масла, както в лекарства, които се считат за безопасни в малки дози, така и в храни, които се считат за по-малко безопасни.

Други употреби на науплиус гравеоленс

Използва се като растителен фунгицид. Листата й с аромат на праскова служат като подправка в настойки. 

Внимание!

Токсикологичните изследвания показват, че растителните екстракти от билката могат безопасно да се консумират в малки дози.

Изследването за остра токсичност чрез интраперитонеален път на прилагане на прилагане, показва летална доза от 774,60 мг/кг за етеричното масло от листа на A. graveolens и LD50 от 1264,91 мг/кг за етеричното масло от цветове, което са сравнително по-високи стойности, показващи, че тези етерични масла са с умерена токсичност. В съответствие със скалата за токсичност на Hodge и Sterner, LD50 на тези масла са категоризирани в категория четири, съответстваща на умерено опасни химикали. Освен това, този резултат разкрива, че проучванията за остра токсичност, приложени интраперитонеално, изглежда показват, че маслата от цветове и листа на A. graveolens не са опасни при експериментални нива (50-100-150 мг/кг), но че не може да се изключи седативен ефект върху мозъка и гръбначния мозък.

Необходими са допълнителни изследвания, за да се гарантира ефективността и безопасността на това растение.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons