Лъжлива праханова гъба

Лъжлива праханова гъба (Phellinus igniarius, Phellinus trivialis) представлява гъба от семейство Hymenochaetaceae. Подобно на други представители на рода Phellinus, тя живее чрез сапротрофно хранене, при което лигнинът и целулозата на дървото гостоприемник се разграждат и е причина за бяло гниене на същото. Полизахаридите, изолирани от гъбното плодно тяло и мицел, показват отлична противотуморна активност и регулиране на имунната система. Гъбата е негодна за консумация. Арктическите племена варили плодното тяло и пиели отварата, за да успокоят стомашно неразположение.

Лъжливата праханова гъба е една от най-използваните в традиционната азиатска медицина. Нейната мощна противоракова активност е докладвана многократно. През последните две десетилетия множество фармакологично активни метаболити са изолирани и идентифицирани от P. igniarius. Сред големия брой съединения най-активната група са полизахаридите. Те модулират имунните реакции и инхибират туморния растеж.

Устройство на лъжлива праханова гъба

Гъбата е твърда и дървесна, многогодишна, с форма на копито, растяща по единично или на групи. Лъжливите праханки са кафяви, когато са млади, а стават тъмносиви до черни с възрастта. Това е голяма гъба с диаметър и дебелина до 20 см или понякога повече. Върхът на по-стар екземпляр е тъмносив или черен и често е напукан. Стъбло присъства само в зародиш. Долната повърхност е канелено-кафява. Порите са кафяви, а споровия отпечатък белезникав.

Гъбата образува многогодишни плодни тела, които се издигат като дървесно-твърди, копитоподобни или дисковидни образувания от кората на заразеното живо дърво или мъртъв дънер. Поразеният дървесен вид често е върба, но се среща по бреза, елша и други широколистни дървета. За разлика от повечето гъби, тя има твърда дървесна консистенция и може да живее много години, като всяка година изгражда нов повърхностен слой, насложен върху старите слоеве. Неосвободените стари спори често се оказват запечатани от по-късен растеж, който запушва тръбите и се появяват в напречно сечение като кафяви петна. Месото става по-твърдо с възрастта и изсушаването. При влага омеква. Миризмата на плодното тяло има изразен гъбен характер, а вкусът на месото е горчив. При контакт с калиев хидроксид, месото се боядисва в черно.

Разпространение на лъжлива праханова гъба

Вероятно е да се натъкнете на стари, почернели, назъбени и напукани плодови тела на тази гъба. Това е така, защото плодните тела могат да продължат да растат в продължение на много години, хранейки се с останките на дървото гостоприемник дълго след като е умряло. Върбите са предпочитаните жертви на тази много здрава гъба.

Phellinus igniarius е необичайна находка във Великобритания и Ирландия и доста променлива на външен вид в зависимост от възрастта й и вида на дървото гостоприемник. Тя понякога атакува други видове дървета от твърда дървесина, въпреки че различните видове големи върби са предпочитаният източник на храна за тези гъбички, предизвикващи бяло гниене. Срещат се в много страни в континентална Европа. Установени са и в Северна Америка, Китай и Япония.

Използваема част на лъжлива праханова гъба

Лъжливата праханова гъба се използва с медицински цели под различни форми. Тя е ценна и като материал за разпалване. В Аляска се изгаря от местните жители, а пепелта се смесва с тютюн за дъвчене, за да се засили ефекта на никотина в тютюна. Кълвачите я предпочитата като място за създаване на хралупа за гнездене.

Химичен състав на лъжлива праханова гъба

През последните две десетилетия множество фармакологично активни метаболити са изолирани и идентифицирани от P. igniarius. Сред големия брой съединения най-активната група са полизахаридите. Те модулират имунните реакции и инхибират туморния растеж. Богата е на бета-глюкан, стероиди, флавоноиди, кумарини, стирилпирони, макролиди и сескитерпени, за които се смята, че са отговорни за биологичната активност на тази гъба.

От нея са изолирани още тритерпеноид игниарин, мешимакобнол А, мешимакобнол В, ергостерол и ергостерол пероксид.

Лечебни свойства и приложение на лъжлива праханова гъба

Гъбите са широко използвани в традиционната медицина за лечение на различни заболявания. Днес тяхната терапевтична стойност е научно проучена и оценена. Изследванията показват, че полипорите - голяма група гъби от типа Basdioinycota - проявяват антивирусно, антимикробно, противораково, антиалергично, антиатерогенно, хипогликемично, хепатопротективно и противовъзпалително действие. Phellinus igniarius, полипорова гъба, е една от най-използваните в традиционната азиатска медицина.

Лъжливата праханка се използва в традиционната китайска медицина и в други източни страни за лечение на различни заболявания, включително рак. Нейната мощна противоракова активност е докладвана многократно. Докладвани са и нейните имуномодулиращи свойства. Смята се, че полизахаридите, особено декстранът, са отговорни за наблюдаваната биологична активност в тези лечебни гъби.

Общият етанолов екстракт от гъбата има антитуморна активност срещу пет човешки ракови клетъчни линии: HepG-2, AGS, SGC-7901, Hela и A-549. Установено е, че той има най-силна цитотоксичност към рак на стомаха SGC-7901 in vitro и силно инхибира растежа на ксенотрансплантирани голи мишки. Типични морфологични промени, индуцирани от апоптоза, се наблюдават в клетките SGC-7901 след третиране с екстракта. Тези резултати показват, че лъжливата праханова гъба може да бъде потенциална естествена производна терапия за превенция и лечение на рак на стомаха, тъй като може да индуцира апоптоза на раковите клетки чрез митохондриално зависим път.

Изследван е инхибиторния ефект на екстракта от лекарствена гъба върху S180 тумори и имуномодулиращия ефект върху S180-индуцирани тумори при мишки. Най-забележителното откритие за лечебната функция на гъбите е, че полизахаридите, извлечени от Phellinus igniarius, имат силни имуномодулиращи свойства и могат да се използват за лечение на възпаление и рак.

В продължение на много години се използва като традиционна медицина в азиатските страни. Въпреки че има много съобщения за неговите антиоксидантни и противовъзпалителни действия и терапевтични ефекти върху различни заболявания, настоящи ни познания за ефектите му върху инсулта са много ограничени. Установено е, че полифенолният екстракт от Phellinus igniarius има силна антиоксидантна активност.

Свойства на лъжлива праханка

• антимикробни;
• антиоксидантни - включително може да помогне за намаляване на възпалението, позволявайки на тялото ви да се лекува правилно. Предпазва черния дроб от алкохолно увреждане;
• противотуморни;
• мощен антидиабетичен ефект на няколко нива. Доказано е, че подобрява глюкозния толеранс, намалява хипергликемията и нормализира нивата на инсулин;
• антихиперлипидемични;
• забележителни антинеопластични;
• имуномодулиращи - установено е, че биологично активните съединения в гъбата, които модулират имунната система, имат терапевтична стойност за забавяне на прогресията на множествена склероза при мишки;
• антивирусни;
• антиалергични;
• антиатерогенни;
• хипогликемични;
• хепатопротективни;
• противовъзпалителни;
• унищожаващи свободните радикали - тази гъба може да помогне за поддържане на окисляването. Ползите от това са понижаване на риска от инфаркт или инсулт, намаляване на риска от рак и подпомагане на възстановяването от нараняване или редовни тренировки.

Противораково действие на полизахаридите на лъжливата праханова гъба

Напоследък гъбата стана обект на изследване поради съдържанието на антиоксиданти и имуномодулиращите ефекти на нейните полизахариди, които я правят един от най-използваните гъбични видове в традиционната азиатска медицина. Най-забележителното откритие за лечебната функция на този вид гъби е, че полизахаридите, извлечени от тях, имат силни имуномодулиращи свойства и могат да се използват за лечение на възпаление и рак. Водоразтворими полизахариди, изолирани от култивирания мицел на P. igniarius показват антитуморна активност. За силно кислородните съединения като фелигридимер А, фелигридини G, H, I и J е установено, че инхибират микрозомните липиди на черния дроб на плъхове и проявяват цитотоксична активност срещу човешки ракови клетъчни линии. Те проявяват инхибиторни ефекти върху канцерогенезата и белодробното възпаление. Показано е също, че суровите извънклетъчни полизахариди от P. igniarius, когато се използва за лечение на S180 сарком и H22 хепатомът, инхибират растежа на тумора и защитават черния дроб без токсични ефекти.

Действие на вещества и екстракти от лъжлива праханова гъба

Хиполонът, изолиран от лъжливата праханка, също инхибира растежа на туморните клетки. Невропротективният ефект на екстракт от P. igniarius е доказан при церебрална исхемия. Екстрактът може да има и висок терапевтичен потенциал за облекчаване на прогресията на множествената склероза. Етаноловият екстракт от плодното тяло на P. igniarius показва антипролиферативни и антиметастатични ефекти при хора с хепатокарцином (SK-Hep-1). Това демонстрира потенциала на P. igniarius етанолов екстракт като помощно средство за химиотерапия на рак.

Пероксидазата на P. igniarius е сред първите гъбични пероксидази, пречистени още през 70-те години на миналия век и е доказано, че ензимът има специфични биохимични характеристики.

Бутанолов екстракт от P. igniarius индуцира ендотелиум-зависима вазорелаксация на изолирана аорта на плъх. Полифенол-съдържащи екстракти от P. igniarius могат да осигурят защита срещу инсулт в модел на мишка. Освен това, воден екстракт от P. igniarius е установено, че е ефективен срещу грипни вируси А и В, както и срещу озелтамивир-резистентен H1N1, човешки H3N2 и птичи H9N2 вируси.

Стирилпирон съединения, изолирани от гъбата, показват цитотоксичност срещу човешки белодробен А549 и клетъчна линия от рак на черния дроб Bel7402, а фелигридин Н, показва активност срещу рак на яйчниците и рак на дебелото черво.

Хизполонът е активно фенолно съединение, открито в гъбата със значителна противотуморна активност. Направено е проучване, за да се разгледа ефектът му върху рака на белия дроб. Установено е, че Hispolon индуцира клетъчна апоптоза и спиране на клетъчния цикъл на GO/G1. Също така е установено, че веществото оказва противоракови ефекти при остра миелоидна левкемия (AML).

Водният екстракт от гъбата е ефективен срещу грипни вируси А и В, включително H1N1, H2N3 и птичия грип. Екстрактът пречи на събитията в цикъла на репликация на вируса, включително прикрепването на вируса към целевата клетка.

Етаноловите екстракти инхибират пролиферацията на човешки хепатокарциномацелни линии, както и ендотелни клетки на сърцето на плъхове. Когато екстрактът се дава в комбинация с химиотерапия, се наблюдава синергичен ефект в инхибирането на пролиферацията на хепатокарцинома. Проучванията предполагат хепатопротективни качества на етаноловия екстракт от лъжлива праханова гъба.

Лъжливата праханка инхибира невраминидазата от грипните вируси H3N2, H1N1 и H5N1 (невраминидаза е важен гликопротеин при грипните вируси, който разцепва сиаловата киселина от инфектираната клетъчна повърхност и освобождава вирусно потомство, което му позволява да зарази други клетки).

Въпреки че съществуват много доклади за нейните антиоксидантни и противовъзпалителни действия и терапевтични ефекти срещу различни заболявания, настоящите познания за ефекта на този вид праханка върху инсулта са много ограничени. Инсултът е невродегенеративно разстройство, при което оксидативният стрес е ключов отличителен белег. След откритието от 2005 г., че акролеинът, произведен от полиамини in vivo, е основна причина за увреждане на клетките от оксидативен стрес, в проучване се описват ефектите на антиоксидантните екстракти от P. igniarius върху симптомите на експериментално предизвикан инсулт при мишки. Токсичността на акролеина е сравнена с тази на водороден пероксид в клетъчна линия от карцином на млечната жлеза на мишка (FM3A). Открито е, че пълното инхибиране на растежа на FM3A клетки от 5 M акролеин може да бъде предотвратено чрез суров етанолов екстракт от P. igniarius при 0,5 g/ml. Седем полифенолни съединения, наречени 3,4-дихидроксибензалдехид, 4-(3,4-дихидроксифенил-3-бутен-2он, иноноблин С, фелигридин D, иноскавин С, фелигридин С и интерфунгин В, идентифицирани от този етанолен екстракт след това са използвани за предотвратяване на токсичността на акролеин в клетъчна линия на невробластома на мишка (Neuro-2a). Резултатите предполагат, че клетките на Neuro-2a са защитени от токсичност на акролеин при 2 и 5 M от този полифенолен екстракт при 0,5 и 2 g/ml съответно. Освен това при мишки с експериментално предизвикан инсулт, интраперитонеалното лечение с полифенолен екстракт от P. igniarius при 20 g/kg води до намаляване на инфарктния обем с 62,2% в сравнение с нелекувани мишки. Тези наблюдения предполагат че полифенолният екстракт от P. igniarius може да служи за предотвратяване на исхемичен инсулт.

Други употреби на лъжлива праханова гъба

Националният музей по естествена история на Smithsonian Institution има необичайни кутии, направени от инуитите от Аляска в края на 1800 г., за да съхраняват пепелта от Phellinus igniarius. Гъбата е изгорена и пепелта й смесена с тютюн. Музейните колекции на P. igniarius показват, че използването му от индианците като дъвкателно средство или за пушене е широко разпространено в Северна Америка. Тези кутии са изработени от изключителни материали от кост, слонова кост и дърво. Сега е известно, че алкалното качество на пепелта ускорява ефектите от навлизането на никотина в кръвта.

Заглавно изображение: Author of original image: Chmee2 * Derivative work: Ak ccm (talk) 18:58, 14 January 2011 (UTC), CC BY 3.0, via Wikimedia Commons