Линеево растение, Линеа, Двуцветна лилия

Линеево растение, Линеа, Двуцветна лилия (Linnaea borealis) представлява вечнозелено, цъфтящо растение от семейство Бъзови (Caprifoliaceae). Това е единственият вид от рода Linnaea. Растението е било любимо на Карл Линей, основател на съвременната система за биномиална номенклатура, на когото е кръстен родът.

Среща се предимно в Североизточна Шотландия, където популацията му е станала критично оскъдна. В опит да се възстанови числеността на растението, то е обект на усилия за опазване в и около Националния парк Кернгормс. В някои страни в Европа, включително Полша, двуцветната лилия е защитена като ледников реликт.

Устройство на линеево растение

Изображение: Alpsdake, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката се развива под формата на туфа с големина до 1 м и височина до 15 см. Листата й са с дължина 3-10 милиметра и ширина 2-7 мм, с няколко плитки зъба в горната половина, срещуположно разположени, вечнозелени заоблени овални. Многогодишните стъбла са тънки, овласени и полегнали, достигайки до 20-40 сантиметра дължина. Цветните стъбла са изправени, високи до 4-8 см и са безлистни, освен в основата. Цветовете са сдвоени, висящи, дълги 7-12 мм, с петделно, бледорозово венче. Билката поддържа листна маса през цялата година, а цъфти от май до август месец. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски плодни органи) и се опрашва от насекоми.

Разпространение на линеево растение

Linnaea borealis може да образува дълготрайни клонални колонии. Това е бореален до субарктически горски полухраст. Има циркумполярно разпространение във влажни субарктически, бореални или хладни умерени гори, като се простира по на юг на по-високи надморски височини в различни планини, в Европа на юг до Алпите, в Азия на юг до Северна Япония, а в Северна Америка на юг до Северна Калифорния и до Аризона и Ню Мексико на запад, и до Западна Вирджиния в Апалачите на изток.

Изображение: Ryan Hodnett, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Клоналните насаждения на Linnaea могат да бъдат дълготрайни, като на някои места остават съществуващи, дори ако не се произвеждат семена или ако не се случи покълване или установяване на разсад. Видът вероятно е бил често срещан в райони южно от сегашния си ареал по време на плейстоценските заледявания, а клонингообразуващият му многогодишен растеж му е позволил да оцелее през следващите хилядолетия локално в рамките на този бивш ареал в различни високопланински или иначе хладни и влажни местообитания, включително алгични сипеидни склонове с устойчив подземен периледников лед.

Линеа е като цяло доста изобилна в целия си ареал, така че не се счита за застрашена на международно ниво. Ситуацията обаче е различна в няколко района. Тя е застрашена в Полша, Германия и Словения, а също така става доста рядка в Шотландия. Скандинавските страни са различни: този вид е изобилен там.

Използваема част на линеево растение

Употребява се надземната част на растението с медицински цели. Билката е подходяща за включване във флорална декорация.

Химичен състав на линеево растение

Химичният състав на този вид не е добре познат, но в народната медицина на скандинавските страни L. borealis има дълга традиция като лек за кожни заболявания и ревматизъм. Предполага се, че двуцветната лилия има потенциални лечебни свойства.

Изображение: Bouke ten Cate, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Химичният състав на билката L. borealis е описан само с малко данни в дисертация на Колумбийския университет върху фитохимичното изследване на Caprifoliaceae. Някои авоноиди и фенолни киселини като вторични метаболити са докладвани в етанолови екстракти от листа на L. borealis ssp. longiora и L. borealis ssp. americana. Изолирани са също гликозиди на кверцетин (кверцетин 3-O-рамноглюкозид, кверцетин 3-O-глюкозид) и кемпферол (кемпферол 3-O-глюкозид), както и производни на апигенин и лутеолин (апигенин 7-O-глюкозид, апигенин 7-O-рамноглюкозид и лутеолин 7-O-глюкозид). В билката са идентефицирани p-кумарова киселина, p-хидроксибензоена киселина, кафеинова киселина, ферулова киселина, протокатехинова киселина, ванилинова киселина, флоретична киселина и четири изомера на хлорогенова киселина. Флоралният й аромат се описва като бадемов или анасонов и се състои от четири бензоидни съединения: 1,4-диметоксибензен, анисалдехид, 2-фенилетанол и бензалдехид, и едно азотсъдържащо съединение, никотиналдехид.

Лечебни свойства и приложение на линеево растение

Растението се използва като тоник по време на бременност, както и за лечение на болезнена или трудна менструация. Смачкано се прилага като лапа върху възпалени крайници, а също така се прилага върху главата за облекчаване на главоболие.

В норвежката народна медицина, L. borealis има дълга традиция като лекарство за херпес зостер. Като лечебна там е регистрирана от 18-ти век. Употребата на L. borealis за лечение на херпес зостер и кожни заболявания е почти изцяло ограничена до Норвегия. В миналото този вид е бил използван и за лечение на други видове обриви, екзема, морбили, уртикария, трихофития, краста, водни мехури, ревматизъм и инфекции на пръстите. Приети са три различни метода на лечение. Единият метод е варенето на растението във вода, мляко или дори бира и пиенето на отвара от него, най-вероятно използвайки цели растения, понякога и цветове. Отварата се пие сутрин преди закуска. Алтернативно второ, от варени във вода растения се е правил компрес или мехлем и се е поставял върху тялото. Трето, листата се нагряват и сушат в сух кафеник, а изпаренията се вдишват от пациента. От цветовете на линеевото растение се е приготвял чай. То се е екстрахирало и с алкохол. Използвало се е и прясно, просто като се е поставяло около кръста.

В Швеция, Финландия и Русия, L. borealis е широко известен като лекарство за лечение на ревматизъм. Подобни приложения в народната медицина са наблюдавани в Шотландия, Северна Англия и по-спорадично в Дания, Полша, Кавказ, Гренландия. В Северна Америка двуцветната лилия също е била използвана в народната медицина.

Изображение: Matt Lavin, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Растението е било използвано като антиревматично средство. Отвара от клонки е била давана на деца с крампи, треска или при плач, а отвара от листа е била приемана при настинки.

Напоследък този вид се използва в козметиката. Екстрактът от цялото растение L. borealis е включен в Международната номенклатура на козметичните съставки като козметична съставка и се използва в козметични препарати с подхранващи кожата свойства.

Други приложения на линеа

Растението образува обширна клонкова постелка и е полезно като почвопокривно върху торфени лехи и в алпинеуми. Линеа е и растителен символ на Смоланд, регион в Швеция, откъдето произхожда Линей. Не е изненадващо, че това малко растение често е изобразявано на портрети на този велик ботаник. От 2015 г. може да се намери на шведска банкнота от двадесет крони. L. borealis се използва и като мотив на пощенски картички и пощенски марки в Швеция, Финландия и САЩ. За много хора думата „Linnaea“ се свързва най-вече с женски имена „Linnèa“ или „Linnea“, които са много разпространени в Швеция и Норвегия.

Заглавно изображение: Hansueli Krapf  This file was uploaded with Commonist., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons