Лабиса пумила, Лабизия, Лабизия пумила

Лабиса пумила, Лабизия, Лабизия пумила (Labisia pumila) е цъфтящо, малко, дървесно растение от семейство Игликови (Primulaceae), произхождащо от Малайзия. Растението е популярно в традиционната медицина на малайзийската и индонезийската общност, в която се смята, че е женската версия на не по-малко известния Тонгкат Али. Наскоро тя е определена като една от петте най-добри билки, използвани в Малайзия за лечение на различни заболявания. Продава се в търговската мрежа на много страни под формата на билков чай, прах, капсули и таблетки.

Устройство на лабиса пумила

Лабизията расте на ниски гроздове, с единични или рядко разклоняващи се стъбла и фини, овласени корени. Листата са с продълговата форма, с власинки от долната си страна и могат да растат до 20-40 см дължина. Съцветието е кафяво и дълго 5-6 см. Растението процъфтява под сянка, далеч от пряка слънчева светлина и расте добре във влажна или глинеста почва. Размножава се чрез своите коренища, листа и / или семена и при отглеждане се събира около една година след засаждането.

Разпространение на лабиса пумила

Лабизия пумила расте широко в сянката на тропическото горско дъно. Местна е за Малайзия, но се среща и в Суматра, Ява и Борнео.

Използваема част на лабиса пумила

Екстрактът от растението е формулиран в търговската мрежа за консумация под формата на капсули и таблетки, както и като съставка в енергийните напитки.

Понастоящем билката се предлага под формата на тоници или капсули от местни компании, които твърдят, че може да подобри благосъстоянието на жените. Задължително е всички тези декларации относно ползите и предимствата на L. pumila или всякакви билкови формулировки, съдържащи L. pumila, да бъдат доказани научно и да бъде оценена всяка възможна токсичност, произтичаща от консумацията й.

Химичен състав на лабизия

Въпреки дългата си история на традиционно използване, активните компоненти и начинът на действие на билката не са добре проучени. Съобщава се, че лабизия съдържа две нови бензохиноидни съединения, както и галова киселина, кофеинова киселина, рутин и мирицетин. Едно проучване твърди, че листата й съдържат значително по-високо ниво на сапонини в сравнение с нейните стъбла и корени.

Labisia pumila се използва традиционно от малайската жена за поддържане на здрава женска репродуктивна функция и като лекарство след раждането. Проучванията in vitro и in vivo показват, че Labisia pumila упражнява широк спектър от биологични дейности като фитоестрогенни, противовъзпалителни, антиоксидантни и анти-стареещи, антимикробни и антиканцерогенни. Тези биологични нейни свойства са свързани с наличието на биоактивни фитохимични вещества в нея като фенолни, флавоноидни и други антиоксидантни съединения. В допълнение, сапонин, алкенилови съединения и бензохинонови производни също присъстват в билката, като за тези съединения е известно, че са свързани с полезни биологични ефекти.

Лечебни свойства и приложение на лабизия

В народната медицина лабиса пумила се смята за полезна при множество състояния, включително индукция на раждането и лечение на венерически болести и метеоризъм, усложнения преди и след раждането, менструални разстройства, дизентерия, ревматизъм, гонорея. Растението е проучено за използване при производството на козметични продукти.

Labisia pumila е билково лекарство, което се използва широко в общностите в Югоизточна Азия главно за здравето на жените. Широкото използване на това растение довежда до много спекулации и проучвания относно неговите фитоестрогенни свойства.

Благоприятен ефект на лабиса пумила върху жените в постменопауза

В проучване лабизия е давана за 6 месеца при малайски жени в постменопауза. Симптомите на менопаузата са оценени на изходно ниво и след 6 месеца. Кръвното налягане, индексът на телесна маса, обиколката на талията, кръвната захар на гладно, липидния профил и хормоналния профил (фоликулостимулиращ хормон / лутеинизиращ хормон / естрадиол) се измерват на всеки два месеца. Анализът показва значително по-ниски нива на триглицериди. Другите параметри не се различават значително. В заключение е установено, че дневният прием на Labisia pumila при 280 мг / ден в продължение на шест месеца, осигурява полза за намаляване на стойностите на триглицеридите. По този начин може да бъде полезна фитодобавка за поддържане на сърдечно-съдовото здраве при жените в менопауза.

Традиционно екстракт от билката се приготвя чрез варене на корените, листата или цялото растение във вода и се консумира през устата. Изключителната му употреба от жените води до убеждението, че то е фитоестроген, съединение със сходни химични структури с естрогена и следователно е в състояние да облекчи симптомите на менопаузата и да подмладява.

Изследванията показват естрогенна активност на лабизия. Възможно е да действа като селективен модулатор на естрогенните рецептори, който е активен в определени тъкани. Така се оказва, че лабиса пумила е потенциален алтернативен агент за хормонозаместителна терапия при жени в менопауза. Labisia pumila наподобява ефекта на естроген-заместителната терапия върху репродуктивните хормони. В проучване е установено, че 60-дневното лечение с билката значително намалява лутеинизиращия хормон (LH) и фоликулостимулиращия хормон (FSH), а повишава нивата на естрадиол и тестостерон. Тези резултати наподобяват ефекта на естроген.

С оглед на първоначалните доказателства се предполага, че това растение има благоприятен ефект върху жените в постменопауза по отношение на положителното въздействие върху липидите и хормоналните профили.

Противогъбична, противовъзпалителна и противоракова активност на лабизия

Екстрактите от листа и корени и от трите сорта L. pumila проявяват умерена до забележима противогъбична активност срещу Fusarium sp., Candida sp. и Mucor в сравнение със стрептомицин, използван като контрола. Екстрактите от листа и корени от всички сортове значително намаляват отделянето на азотен оксид. Екстрактите от корени обаче показват по-висока активност в сравнение с екстрактите от листа. Цитотоксична активност срещу MCF-7, MDA-MB-231 и Chang клетъчни линии се наблюдава с всички екстракти. Тези открития предполагат потенциалното използване на билката като естествено лекарство срещу противовъзпалителна активност и цитотоксични агенти.

Биоактивните съединения на L. pumila се състоят от резорциноли, флавоноиди и фенолни киселини. Тези съединения са идентифицирани като естествени биоактивни съединения с висока биологична активност. Стоун категоризира три разновидности на тази билка в Малайзия, а именно L. pumila (Blume) var. alata, L. pumila (Blume) var. pumila и L. pumila var. ланцетолатна. Всеки от тези сортове има различни приложения. Употребата на тази билка включва лечение на дизентерия, дисменорея, метеоризъм и гонорея. Резултатите от предишните ни експерименти разкриха, че и трите разновидности на L. pumila Benth. се състои от биоактивни съединения, включително феноли, флавоноиди и сапонини, които могат да бъдат отговорни за засилената антиоксидантна активност, наблюдавана в това растение.

Противогъбична активност на трите сорта Labisia pumila

Като цяло повечето анализирани екстракти показват слаба до умерена инхибиторна активност спрямо всички тествани гъби. Листата в сравнение с корените проявяват по-висока активност спрямо тестваните гъби и при трите сорта. Най-висока инхибиторна активност се наблюдава в екстракта от листа от сорт pumila срещу Candida sp. и екстракт от листа от сорт алата срещу Mucor sp. Най-ниска инхибиторна активност е получена с екстракта от корен от сорт lanceolata срещу Mucor sp. Противогъбичната активност на всички екстракти се дължи на наличието на биоактивни съединения като флавоноиди, феноли, сапонини и различни летливи съединения.

Противовъзпалителна активност на трите разновидности на Labisia pumila

Азотният оксид (NO) е важна радикална молекула, която се произвежда от семейство ензими, известни като азотен оксид синтаза (NOS) и участва във физиологията и патофизиологията на много системи. Производството на голямо количество NO е свързано с множество патологични състояния. Противовъзпалителната активност на листата и корените на трите разновидности на L. pumila е оценена въз основа на колориметричния анализ на азотен оксид. Резултатите показват, че всички екстракти имат слаба до умерена активност в сравнение с контролата. Потенциалът на L. pumila като противовъзпалително средство се дължи на наличието на фитохимикали като флавоноиди и феноли, както и на сапонини. Екип от изследователи установява, че кемпферол, нарингин и мирицетин са основните флавоноидни съединения, присъстващи и в трите сорта лабиса пумила. Анализите също потвърждават наличието на галова киселина и кофеинова киселина като основни фенолни съединения и в трите разновидности. Също така е отбелязано, че и трите разновидности на L. pumila имат високо съдържание на сапонин в листата и корените си. За фенолните съединения е доказана антиоксидантната им активност и способността им да действат като чистачи на свободни радикали и NO, водещи до образуването на феноксилни радикали.

Противоракова активност на трите сорта Labisia pumila

Ракът е група от заболявания, характеризиращи се с клетки, които растат извън контрол. В повечето случаи те образуват маси от клетки или тумори, които се инфилтрират, изтласкват и унищожават нормалната тъкан. Консумацията на богати на антиоксиданти плодове и зеленчуци в ежедневната ни диета значително намалява риска от много ракови заболявания, което предполага, че антиоксидантите могат да бъдат ефективни агенти за инхибиране на разпространението на рака. Повишаването на концентрациите на екстракти от листа и корени от трите сорта Labisia pumila до 200 ?g / ml намалява значително жизнеспособността на раковите клетки.

Антистареещ ефект на лабизия

Резултати от изледвания предполагат, че екстрактът от L. pumila има огромен потенциал като козметична съставка против стареене.

Внимание!

Екстрактите на водна основа не представляват значителна репродуктивна токсичност или усложнение по време на бременност и раждане при плъхове. Понастоящем, доколкото е известно, токсикологичните проучвания са правени само при плъхове.

Към днешна дата експлоатацията на L. pumila за търговско търсене, особено във фармакологичните и козметичните приложения, постепенно се увеличава. Следователно трябва да се обърне внимание на опазването, за да се осигури устойчиво използване.

Заглавно изображение: wikipedia.org