Земна ябълка, Иерусалимски артишок, Гулия, Топинамбур

Земна ябълка, Йерусалимски артишок, Гулия, Топинамбур (Helianthus tuberosus, Jerusalem artichoke) представлява тревиста многогодишна растителност. Отнася се към семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae).

Интересно за гулия

Името на растението няма нищо общо с Йерусалим. То е резултат от асоциации при разпространението му в различни краища на света.

В началото на 1600-та година, грудките на гулията са били широко използвани като храна от индианците и новите заселниците на Америка.

Изображение: freepik.com

През 80-те години на миналия век топинамбура придобива известност в Средния Запад на САЩ, като зеленчук, който спасява семейните ферми от фалит и от недостиг на хранителни продукти. Това усилие е опит независимите земеделски производители да повишат собствената си производителност. Тогава съществува малък пазар за гулиената грудка в САЩ. Но по същото време се осъществяват контакти с производители на захар, петролни и газови компании. Фруктозата все още не е установена като естествена суровина, нито се е използвала като основна горивна единица, както е днес. Единствената реална печалба от засаждането на големи количества гулия се реализира от няколко производители през първата година от началото на процеса. В резултат на това много от фермерите, които са засадили големи количества от културата, са загубили пари.

Устройство на гулия

Земната ябълка израства на височина от 1,5 до 3 метра. Листната й маса е покрита с власинки и има груба текстура. В горната част на растението тя е разположена срещуположно, а неговата долна част последователно. По-долу стоящите листа са широки, яйцевидни с дължина до 30 см, а израстващите към върха на ствола са малки и по-тесни.

Цветовете на гулията много приличат на тези на слънчогледа. Те представляват големи жълти глави, с диаметър от 5 до 10 см. Състоят се от 10-20 лъча и около 60 дисковидни формации. Цъфтежът е през октомври месец, а зреенето на семенцата през ноември.

Грудките на билката на външен вид се оприличава до известна степен на джинджифил и картоф, но на вкус са много по-хрупкави и твърди. Най-често са с неравна повърхност, с дължина от 7,5-10 см и дебелина 3-5 см. Оцветяването им варира от бледо кафяво до бяло, червено или лилаво. Те растат до ноември месец. Добре е да се събират колкото е възможно по-късно, за да може хранителните вещества да преминат в грудката от надземната част на растението.

Изображение: Ludwik Polak, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на гулия

Произхожда от Северна Америка. Открит е от източната част на Канада и Мейн на запад до Северна Дакота и на юг до Северна Флорида и Тексас. Отглежда се широко в умерената зона от своята родина, като там главно се използва коренът й като зеленчук.

Преди пристигането на европейците, местните американци култивират H. tuberosus като източник на храна. Грудките на растенито съществуват в продължение на години, след като са били засадени, така то се е разпространило от Централна Северна Америка до Източна и Западна Америка. Ранните европейски колонисти са научили за това и са изпратили грудки в Европа, където гулията е станала популярна, като бива култивирана и натурализирана там. По-късно тя постепенно попада в забвение в Северна Америка, но се опитват да я продава на пазара в края на 1900 и началото на 2000 година.

Гулията е лесна за култивиране, което изкушава градинарите и те просто оставят сама да расте и да се размножава. Но, дори и малко парченце от грудката да остане в почвата, тя започва да се развива и размножава. Така се стига до неконтролирано размножаване и превръщане на билката в инвазивен вид. Тя бързо заема все по-големи и по-големи площи, засенчва и унищожава околната растителност. Това налага градинарите да използват препарати, предназначени за борба с плевелите, за да контролират развитието на гулията. Всеки корен може да направи допълнителни 75 до 200 клубена за една година.

Използваема част на земна ябълка

Употребяват се грудките на растението. При добро почистване, те могат и директно да се консумират.

Химичен състав на гулия

Земната ябълка съдържа 650 мг калий на 1 чаша суровина (150 гр). Тя е с високо съдържание на желязо. Съдържа още фибри, витамини (предимно от група С и В - ниацин, тиамин), различни минерали и микроелементи - фосфор и мед, следи от алуминий, хлор, йод, магнезий, сол, сяра и цинк; пуринови бази аргинин, хистидин, бетаин, холин и хемаглутинин. Не съдържа мазнини.

Грудките на гулията съдържат около 2% протеин и от 8 до 13% инулин. Промените в температурата на околната среда влияят върху количеството на инулин в тях. Когато расте извън тропически райони, земната ябълка произвежда по-малко инулин, отколкото когато е в по-топъл регион. Клубените, съхранявани за известно време, превръщат своя инулин в неговата съставна фруктоза. Ерусалимският артишок има основен сладък вкус, заради фруктозата, която е около един и половина пъти по-сладка от захарозата.

Изображение: Syrio, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на земна ябълка

Ерусалимският артишок е народно средство с приложение при диабет и ревматизъм.

Свойства на земна ябълка

• повлиява благоприятно обмяната на веществата;
• значително подобрява обмяната на мазнини (холестерин, фосфолипиди и триглицериди);
• играе ролята на пребиотик като по този начин спомага за правилното функциониране на храносмилателния канал;
• стомашен тоник;
• особено полезно за хора с диабет или такива, придържащи се към ниско гликемична диета;
• разхлабително;
• жлъчегонно;
• диуретично.

Споменават се и нейни действия на афродизиак и сперматогенни свойства.

Тя е част от диетично хранене - при затлъстяване, камъни в бъбреците и жлъчката, сърдечни заболявания, атеросклероза, артрити, както и като превантивна мярка срещу някои онкологични заболявания.

Кулинарни употреби на земната ябълка

За разлика от повечето клубени, но заедно с много други членове на Asteraceae (включително артишока), грудките на гулията съхраняват въглехидратите си като инулин (да не се бърка с инсулина), а не като скорбяла. За разлика от картофите, гулията не съдържа нишесте, а инулинът в нея е вид фруктоза - естествена захар. Вкусът на му е сладък и задоволява като нишестето, но не се усвоява и може да се толерира от диабетици. Така клубените на земната ябълка се оказват важен източник на инулин, използван като фибри в производството на храни.

Изображение: Gilabrand at English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Понякога клубените се използват като заместител на картофите. Те имат еднаква консистенция, а в суровата си форма имат подобна текстура, но по-сладък, по-осезаем аромат от картофения. Сурови и нарязани на тънки резенчета или настъргани, те са годни за добавяне към салата. Тяхната инулинова форма на въглехидратите дава на клубените тенденцията да стават меки и гъсти при варене. Инулинът не може да бъде разграден от човешката храносмилателна система, но се метаболизира от бактериите в дебелото черво. Това може да причини метеоризъм и в някои случаи стомашна болка - ефект, който е цитиран от учени още през 1621 година. Грудките могат да се приготвят варени и по всякакви други начини по които се приготвят и картофите. Имат сладък вкус и са много добро допълнение, настъргани към салатата на спазващите диета. Печени те са саместител на кафето. Варени и пюрирани приличат на картофите и могат да се използват като тях в различни рецепти. Британците правят кремообразна супа от тях. Могат да се пържат или пекат с пилешко, със сметана и сирене или да бъдат добавени настъргани към различни ястия.

Хранителна стойност на 100 грама клубени: енергия - 73 ккал; въглехидрати - 17,44 гр; захари - 9,6 гр; фибри - 1,6 гр; мазнини - 0,01 гр; протеин - 2 гр; витамини: B1 - 0,2 милиграма, B2 - 0,06 мг, B3 - 1,3 мг, B5 - 0,397 мг, B6 - 0,077 мг, B9 - 13 мкг; C - 4 мг; минерали: калций - 14 мг; желязо - 3,4 мг; магнезий - 17 мг; фосфор - 78 мг; калий - 429 мг.

Хранителните грудки, произведени от ерусалимския артишок, са вкусни и питателни. Могат да бъдат събирани по всяко време, започвайки около две седмици след като цветята повехнат. От 2 до 5 килограма клубени се набавят от едно растение. Могат да се съхраняват свежи в пластмасова торбичка в хладилника в продължение на няколко седмици, но е по-добре да бъдат оставени в земята, докато решите да ги използвате. Преди консумация е необходимо много добре да бъдат почистени и измити. Не е нужно да се белят.

Други приложение на гулия

Изображение: freepik.com

Растенията са добър източник на биомаса. Клубените се използват в индустрията за производство на алкохол. Известно е, че алкохолът, ферментирал от тях, е с по-добро качество от този на захарното цвекло.

Ерусалимският артишок може да се използва като храна за животни, като не трябва да бъдат измити, преди да бъдат дадени на животните. Свинете могат да си ги изровят и консумират директно от земята. Дръжките и листата на растението могат да се събират и да се използват за силаж, макар че рязането на надземната му част значително намалява реколтата на корените.

Добивът от културата е висок, обикновено 16-20 тона / ха на грудки и 18-28 тона / ха на зелено тегло за листата. Ерусалимският артишок има и потенциал за производство на етанолно гориво, използвайки адаптирани към инулин щамове на дрожди за ферментация.

Земната ябълка много добре се вписва в цветното оформление  на градините. Развива добра височина, поради която може да се използва като зелена ограда или с нея да се оформят алеи и цветни пътеки. Красивите й и големи жълти цветове създават необходим контраст в градината, привличат освен погледи и много насекоми. Някои пойни птички използват за храна семената направо от цветната глава.

Заглавно изображение: freepik.com