Алабаш

Алабаш (Brassica oleracea var. gongylodes, Kohlrabi) представлява зеленчук, подобен на зелето, класифициращ се към семейство Кръстоцветни (Brassicaceae).

Устройство на алабаш

Растението има големи, продълговати, сиво-зелени листа, с дълги дръжки. Стъблото, като негова ядлива част, е кръгло, дебело, със светъл, бледозеленикав или тъмно лилав цвят. Цъфти от май до август месец, а семената му узряват от юли до септември.

Разпространение на алабаш

Алабашът е разпространен предимно в Северна Европа. Отглежда се и у нас.

Използваема част на алабаш

Освен стъбловата грудка, приложение намират и листата на зеленчука, особено в кулинарията.

Химичен състав на алабаш

Изображение: Σ64, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Алабашът съдържа следните вещества: целулоза, сяра, фруктоза, голямо количество витамин С, витамини от В-групата, холин, витамин А, калций, магнезий, фосфор, желязо, хром, цинк, мед, манган, натрий, богат на фибри, сулфорафан, оксалова киселина, растителни полизахариди, ябълчна киселина, фолиева киселина, беден на мазнини, следи от омега-3 и 6 мастни киселини, гоитрогени, индол-3-карбинол, изотиоцианати.

Лечебни свойства и приложение на алабаш

Алабашът е с нисък гликемичен индекс. Дължи аромата и вкуса си най-вече на глюкозинолатите в него. При консумацията му, те се превръщат в съединения с антиоксидантни и антитуморни свойства. Зеленчукът притежава още имуностимулиращо, отхрачващо, слабително, пикочогонно действие, предпазва от развитието на рак на дебелото черво и простатата, от заболявания на стомаха, развитие на хемороиди, стимулира растежа. Стимулира и моториката на червата. Подходящ е за включване в диети, поради ниското съдържание на захар и високото на фибри.

В животински модели, са установени антидиабетните свойства на алабаша при диабет тип-I.

Заболявания, при които алабашът действа благотворно

• лъчева болест;
• туберкулоза;
• бронхит;
• астма;
• анемия;
• авитаминози;
• настинки;
• пролетна умора;
• малокръвие;
• високо кръвно налягане;
• сърдечно-съдови заболявания, включително миокардит;
• болки в ставите (под формата на компреси с каша от сварен алабаш);
• скорбут;
• атеросклероза;
• пиелонефрит.

Алабашът в кулинарията

Изображение: IgorCalzone1, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Влага се в супи, салати, варен или консервиран, консумиран самостоятелно или в комбинация с други зеленчуци. Има вкус подобен на ряпата, но по-сладък. Младите листа се консумират варени или се добавят към салати. Някой хора ги намират за трудно смилаеми.

Алабашът е най-добър като храна, когато главичките са малки и нежни, големи от 5 до 8 см в диаметър. С нарастването им те стават груби и трудни за смилане. При купуване на зеленчука избирайте тези глави, които са без петна, без пукнатини, и без жълто оцветяване. Съхранявайте ги в хладилник, немити и в найлонови торбички, в продължение на 3-4 дни.

Внимание!

Съдържанието на гоитрогени в алабаша, може да прични възпаление на щитовидната жлеза. Поради това, трябва да се консумира с повишено внимание от пациенти със заболявания на същата. Алабашът, както повечето зелеви зеленчуци, може да доведе до понижена продукция на тиреоидни хормони.

Зеленчукът не предизвиква алергии и може да се консумира и от деца.

Алабашът съдържа пикочна и оксалова киселина, което го прави неподходящ за хора, които страдат от подагра, пясък или камъни в бъбреците.

Заглавно изображение: Szyx (ArséniureDeGallium), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons