Зелчеста гъба

Зелчеста гъба (Sparassis crispa) представлява лечебна гъба от семейство Sparassidaceae. Тя достига тегло от няколко килограма и расте в основата на иглолистни дървета през лятото и есента. Обикновено наричана дървесен карфиол, това наистина е впечатляваща гъба. Тя предизвиква кафяво гниене по дървесината и е широко разпространена в Северната умерена зона.

Устройство на зелчеста гъба

Гъбата изглежда като кълбо с диаметър до 60 сантиметра. "Листата" й носят спорите и са оцветени от бяло до кремаво жълто. Когато са млади, те са крехки, а стават по-кафяви и по-твърди с възрастта. Гъбата има слаба сладка миризма и вкус на лешникови ядки. Стволът й е с дебелина 2-5 см, белезникав с вкоренена черна основа. Месо е бяло. Отпечатъкът на спорите е кремав, а те са гладки овални, с размери около 5-7 µm на 3,5-5 µm.

Разпространение на зелчеста гъба

Този вид гъба расте в основата на борове, смърч, кедър, лиственица и др. Среща се доста често във Великобритания и умерена Европа (но не и в бореалната зона). В Европа има и по-малко известен вид от същия род, Sparassis brevipes, който може да се отличи по по-малко набръчкани, зонирани гънки. Дървесният карфиол може да се отглежда. Дърветата могат да живеят в продължение на много години, поддържайки нови плодни тела. Зелчестата гъба се установява и в Азия, Северна Америка, Северна Африка.

У нас загубата на гъбата е причинена от дърводобив, развитие на инфраструктура (туризъм/отдих, транспорт), пожари, събиране за храна, битови и промишлени замърсявания. Включена е в Червения списък на гъбите в България. Няколко находища са в границите на природните резервати „Бистришко бранище“ и „Мантарица“ и Национален парк „Пирин“. Някои находища са в обекти от Европейската екологична мрежа Натура 2000 в България. Проучване на числеността и обхвата на популацията; по-добро разбиране на биологията и екологията на вида; опазване на местообитанията; редовно наблюдение на растежа и развитието на популацията - това са фактори, които ще доведат до запазването й.

Използваема част на зелчеста гъба

Употребява се цялото плодно тяло както за консумация, така и с медицински цели.

Химичен състав на зелчеста гъба

Научните изследвания са довели до изолирането на много съединения от зелчестата гъба, за които е доказано, че имат благоприятни за здравето въздействия. Плодните тела съдържат приблизително 90% вода, протеини, липиди, въглехидрати, пепел и диетични фибри. Освен това е доказано, че съдържанието на витамин D2, който подпомага чревната абсорбция на калций, е 0,17мг на 100гр сухо тегло, концентрация, която е по-висока от тази, наблюдавана при други гъби. Също така S. crispa съдържа относително голямо количество глюкозил керамид (приблизително 0,2%).

Този вид гъба има собствен аромат, а резултати от анализи показват, че 3-октанон, DL-3-октанол и 1-октен-3-ол допринасят взаимно за това. Трябва да се отбележи, че съдържанието на бета-глюкан в зелчестата гъба е повече от 40% от сухото тегло на плодните тела. От билката са изолирани още нов сесквитерпеноид, спарасол, метил-2,4-дихидрокси-6-метилбензоат и метил-дихидроксиметокси-метилбензоат, ергостерол пероксиди и бензоатни производни.

Лечебни свойства и приложение на зелчеста гъба

Sparassis crispa е кулинарно-лечебна гъба, която напоследък става популярна в Корея, Китай, Япония, Германия и САЩ. Тя е добър източник на храна и хранителни вещества, или хранителни добавки, поради богатите си вкусови съединения и съдържанието на бета-глюкан. Екстрактите от нея са полезни за превенция и лечение на заболявания и може да са най-добрите кандидати за направата на бъдещи лекарства.

Бета-глюканът може да предотврати и излекува здравословни проблеми като диабет, алергии, рак, рани, както и да действа имуномодулиращо. Антибактериални и противогъбични съединения са идентифицирани в S. crispa, въпреки че тяхната полезност е докладвана само в три проучвания. Анализът показа, че след излагане на екстракти от S. crispa броят на бактериите и гъбичките е намален, което показва, че гъбата, като компонент на фармацевтичните продукти, може да предпази хората от бактериално и гъбично замърсяване. Антиоксидантните и противогъбичните свойства на зелчестата гъба се дължат основно на фенолните съединения в нея.

Свойства на зелчеста гъба

• противотуморни;
• антиоксидантни;
• противогъбични;
• противовъзпалителни;
• антивирусни;
• антихипертензивни;
• антиалергични;
• антидиабетни;
• антиангиогенни;
• антиметастатични;
• антимикробни.

Зелчестата гъба все повече се култивира поради потенциалната си стойност в народната медицина. Съдържа силно физиологично активни вещества, които могат да поддържат здравословно ниво на кръвна захар и възстановяване на нормалната клетъчна защита.

Имуномодулиращи свойства на бега-глюканът изолиран от зелчеста гъба

Вид полизахарид, бета-глюкан, който се получава изобилно от плодното тяло на S. crispa, е подчертан като превенция на сърдечно-съдови заболявания и рак, с имуномодулиращи и имуностимулиращи ефекти. Като имуномодулиращо вещество, бета-глюканът играе важна роля в повечето лечебни методи. Основно, включващ засилване на имунния отговор срещу рак и стимулиране на клетките на вродената имунна система. Откриването на специфични рецептори за глюкани в клетките, както и взаимодействията с други рецептори, експресирани главно от вродени имунни клетки, са докладвани като основен механизъм на бета-глюкан за регулиране на противотуморната терапия и някои свързани медицински лечения. Анализите показват, че екстрактите от S. crispa имат голямо влияние при значително намаляване на жизнеспособността на раковите клетки.

Диабетът и зелчестата гъба

Доказано е, че зелчестата гъба подобрява симптомите на диабет тип 1 и тип 2. Консумацията й води до значително подобрение на симптоми на диабета (загуба на телесно тегло и повишена кръвна глюкоза) при опитните животни. При животинските модели съ захарен диабет тип 2, гъбата показва не само значително понижение на нивата на кръвната глюкоза и инсулина, но също така и изразено повишаване на плазмените нива на адипонектин в сравнение с контролната група.

GPR40 е един от рецепторите, свързани с G протеин, който има 7 трансмембранни спираловидни снопа. GPR40 се разпространява в панкреаса и централната нервна система. Той може да бъде свързан със средно- и дълговерижни мастни киселини и да активира вътреклетъчните сигнални пътища, което от своя страна регулира функцията на клетките. В бета-клетките на панкреаса вътреклетъчната концентрация на калций се повишава, когато GPR40 се свързва с мастна киселина, като по този начин насърчава освобождаването на инсулин. Екип от учени демонстрират, че няколко ненаситени мастни киселини в S. crispa са агонист на GPR40, който може да се използва за предотвратяване и лечение на диабет.

Нормалният лечебен процес при здрави хора протича с оптимална скорост, но обикновено се забавя или дори напълно се нарушава при пациенти с диабет. Следователно, нарушеното зарастване на рани, което се случва при захарен диабет, е основен клиничен проблем. Също така е общоприето, че възстановяването на рани е имунно-медииран физиологичен механизъм. Доказано е, че пероралното приложение на 1000?mg/kg телесно тегло на ден S. crispa в продължение на 4 седмици значително ускорява заздравяването на рани при плъхове със стрептозотоцин- (STZ-) индуциран диабет, който е инсулинозависим модел на захарен диабет. Освен това, в рани, третирани с S. crispa, има значително увеличение на миграцията на макрофаги и фибробласти, регенерация на колаген и епителизация в сравнение с контролната група. Следователно, употребата на S. crispa може да бъде разширена до клиничните условия и може ефективно да насърчи заздравяването на рани при пациенти с диабет.

Японски учени изследват дали пероралното и локално приложение на S. crispa може да възстанови ефективно заздравяване на рани при ICR мишки със STZ-индуциран диабет. Мишки, приемащи диета, съдържаща повече от 0,5% S. crispa, показаха значително подобрено зарастване на рани. По-специално, скоростта на зарастване на рани при мишки, хранени с диета, съдържаща 2,5% S. crispa, е почти същата като тази при мишки, лекувани с локален трафермин (основен фибробластен растежен фактор). Освен това, локално приложен SCG значително насърчава заздравяването на рани при мишки с диабет, което води до съотношение на свиване на раната от 37% след лечение в продължение на 9 дни, резултат, който е по-добър от този на трафермин.

Раковото заболяване и зелчестата гъба

Размерът на тумора при ракови (саркома 180) ICR мишки е дозозависимо намален след 5 седмици перорално приложение на S. crispa (10 или 100mg/kg) в сравнение с контролна група. Освен това, степента на преживяемост на тези мишки е по-висока, когато са третирани по подобен начин със S. crispa.

Полизахаридни фракции от плодните тела на култивирана S. crispa показва антитуморна активност срещу твърдата форма на саркома 180 при мишки. Освен това, интраперитонеален и орален прием на бета-глюкан (обозначен като SCG в научните статии), в широк диапазон от концентрации, засилват хемопоетичните отговори при мишки с левкопения, индуцирана от циклофосфамид. Този ефект се засилва в комбинация с изофлавона агликон. Показано е също, че SCG стимулира левкоцитите да произвеждат цитокини като IL-8 (интерлевкин 8) в цели клетъчни култури от човешка периферна кръв и в миши спленоцити.

Други учени също съобщават за антиангиогенни и антиметастатични ефекти на SCG върху неоплазми чрез използване на различни животински модели. Пероралното приложение на SCG има супресивен ефект върху туморния растеж и метастазите в белите дробове чрез инхибиране на индуцираната от тумора ангиогенеза.

Взети заедно, тези резултати показват, че SCG проявява различни биологични активности, включително антитуморни ефекти, усилване на хемопоетичния отговор и индукция на производството на цитокини in vivo и in vitro.

Фракция с ниско молекулно тегло, изолирана от гъбата, несъдържаща бета-глюкан, също притежава антитуморна активност. Противораковата активност на гъбата може да се дължи и на други вещества изолирани от нея - ханабиратакелидите.

Антитуморното действие на гъбата е подплатено и с клинични изследвания при пациенти, като резултатите са положителни.

Бета-глюканът (SCG) има имуномодулиращи действия. Перорално погълнат взаимодейства или с чревни епителни клетки, и/или с чревни дендритни клетки, което в крайна сметка води до зареждане или активиране на други имунни клетки.

Антитуморните механизми на SCG, с изключение на имуномодулиращите му действия, не са добре проучени. Следователно, ние се опитахме да изясним възможните механизми на неговите антиангиогенни ефекти. В резултат на това беше доказано, че SCG има както антиангиогенни функции, така и антиметастатични ефекти върху неоплазмата, използвайки различни животински модели. Антитуморните ефекти на SCG може да се дължат частично на неговите антиангиогенни действия. Многобройни доклади относно антитуморната активност на ядливите гъби обръщат особено внимание на бета-глюкана. Въпреки това, малко проучвания са фокусирани върху противотуморни компоненти, различни от бета-глюкан. Струва си да се спомене, че е доказано, че S. crispa произвежда някои нискомолекулни съставки с антитуморна активност, като ханабиратакелиди.

Наскоро изследователски екип съобщава за нов процес за извличане на наночастици на бета-D-глюкан от S. crispa, използвайки неразтворим волфрамов карбид. Този метод на нанонож води до високи добиви от SCG (70,2%) със среден размер на частиците от 150 и 390nm. Екстрахираният SCG показва забележително висока разтворимост във вода от 90% при стайна температура. Този метод на нанонож може да бъде мощна технология за производство на SCG за хранително-вкусовата, козметичната и фармацевтичната промишленост.

Екстрактът от S. crispa може да се използва за производство на здравни продукти като храни, напитки и антинеопластични лекарства. Всъщност, екстракциите на S. crispa, ресвератролът и колагеновият пептид бяха заявени като агенти против стареене и хранителни добавки. Бяха разкрити примери за формулиране на гранули и здравословни напитки.

Много хора в Япония консумират S. crispa и до момента не са докладвани нежелани въздействия върху организма, дължащи се на консумацията й. Следователно, диетичното лечение със S. crispa може да се окаже безопасно лечение за рак и други хронични заболявания.

In vitro и in vivo тестовете показаха активни компоненти на гъбата с потенциал за насърчаване на противотуморна активност при пациенти. Компонентите засилват хемопоетичната реакция и активират функцията на макрофагите и дендритните клетки, като едновременно предотвратяват метастазите и ангиогенезата. При други процедури пациентите, страдащи от заболявания на белите дробове, дебелото черво, млечната жлеза, яйчниците, стомаха, простатата и черния дроб, показват значително подобрение в резултатите от качеството на живот след прием на гъби за период от 15 месеца.

Анти-ХИВ активност на зелчестата гъба

Зелчестата гъба е един от няколкото вида гъби, чийто екстракт от гореща вода инхибира обратния процес на HIV-1 транскриптаза над 50% при концентрация от 1 mg/mL.

Антимикробна активност на зелчестата гъба

Екстрактът от дихлорометанол се оказва антибактериален спрямо Bacillus subtilis и Escherichia coli и молусцициден спрямо Biomphalaria glabrata. Изолирано ново биоактивно съединение, както и съединение, за което е известно, че съществува преди това в Antrodia camphorata. И двете съединения инхибират синтеза на меланин от клетките на меланома (рак на кожата) и двете също инхибират растежа на метицилин-резистентен Staphylococcus aureus. Оказва се, че гъбата има антимикробни и антибактериални свойства, които са ефективни срещу няколко причинителя, които са устойчиви на антибактериални лекарства.

Зелчестата гъба и здравето на кожата

Гъбата увеличава количеството на синтезиран колаген и намалява загубата на вода при здрави хора. Известно е, че има способността да инхибира синтеза на меланин и забавя потъмняването или почерняването на кожата. Хората с кожна астма или алергии изпитват намаляване на възпалението и сърбежа след прием на гъби.

Инсулта и зелчестата гъба

Гъбичките помагат за забавяне или ограничаване на инсулти или възможността за смърт при тестове за склонност към инсулт. Активните компоненти, присъстващи в гъбите, помагат за понижаване на кръвното налягане и подобряване на функцията на мозъчно-съдовата структура за предотвратяване на възникване или прогресиране на инсулти.

Естрогенна активност на зелчестата гъба

Фитоестрогените, растителни химикали с естрогенна активност, също се считат за полезни агенти при менопаузални синдроми, за кардиопротекция, невропротекция и антиканцерогенеза. Гъбите са били използвани като източници на естрогенни вещества и са били изследвани като алтернативи на синтетичните естрогени, тъй като те може да не предизвикват неблагоприятни ефекти или неочаквани странични такива. Естрогените от гъбата не стимулират растежа на тумора на млечната жлеза. Поради това могат да се използват в терапията на този вид рак.

Кулинарна употреба на зелчеста гъба

Счита се за добра ядлива гъба, когато е млада и прясна, въпреки че е трудна за почистване (за този процес се препоръчват четка за зъби и течаща вода). Трябва да се бланшира във вряща вода за 2-3 минути, преди да се добави към останалата част от ястието. Трябва да се готви бавно.

Дървесните карфиоли са много добри, когато са печени или пържени и разбира се винаги можете да ги добавите към супи и яхнии. Могат да се използват като основа за печене на сирена във фурната - редувайки слой от гъбата със слой сирена.

Зелчестата гъба се съчетава добре с ориз, патладжан, аспержи, моркови, пресен киселец, целина, мащерка, магданоз, сос от стриди, дафинови листа, соев сос, жълт лук, чесън, меса като домашни птици, говеждо месо, скариди и червени картофи.

Заглавно изображение: MOs810, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons