Есенен синчец

Есенен синчец (Scilla autumnalis, Prospero autumnale) представлява декоративно, тревисто, красиво цъфтящо растение. Този растителен вид не е защитен от Закона за биологичното разнообразие у нас. Принадлежи към семейство Аспарагусови (Asparagaceae).

Устройство на есенен синчец

Изображение: Hüseyin Cahid Do?an, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението се развива от луковица. Стъблото му достига височина до 25 см. Листната му маса е приосновна, ланцетовидна, оцветена в различни нюанси на зеленото. Листата са налични през пролетта, а по време на цъфтеж на синчеца те са почти повехнали.

Есенният синчец образува лилаво-сини цветове, събрани от по няколко в рехаво съцветие. Всяко цветче съдържа шест тичинки с виолетови или черни прашници. Цъфтежът се осъществява през месеците от края на август до ноември. Образува плод капсула.

Разпространение на есенен синчец

Установява се в Европа (от Средиземноморския регион от Португалия и Мароко на изток до Турция и Кавказ, и във Великобритания), Северна Африка и Западна Азия.

У нас вирее на надморска височина до 1000 метра по планински и полупланински райони в цялата ни страна. Обича тревисти, сухи места и храсти за своето развитие. Расте и по скалисти, каменисти и песъкливи местности.

Използваема част на есенен синчец

Изображение: wikimedia.org

С декоративна цел се употребява цялото растение. Медицинското му приложение е частично изяснено.

Приложение на есенен синчец

Отразена е декоративна стойност на вида. Медицинската му употреба се свежда до едно изследване, в което тя е само загатната.

При изучаване лечебните свойства на билките от района Ал-Мафраг, Йордания, е отбелязан директният стимулиращ сърцето ефект (кардиотоничното действие) на есенния синчец.

Заглавно изображение: Katya from Moscow, Russia, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons