Гинко, Гинко билоба

Гинко, Гинко билоба (Ginkgo biloba) представлява широколистно, средно голямо дърво. Принадлежи към семейство Гинкови (Ginkgoaceae).

Интересно за него е, че съществуването му е установено още тогава когато са съществували динозаврите (юрски период), като не се е променило до днес. Тогава то е било разпространено на голяма площ от сушата. Открити са екземпляри на възраст повече от 2500 години, а в Китай е открито дърво на възраст от 3000 години.

Лечебното дърво е най-старият дървесен вид, съществуващ от около 200 милиона години. Гинко билоба е единственото по рода си дърво в съвремието ни, няма родственици. Класифицирано е в свой обособен отдел Ginkgophyta, съдържащ единствен клас Ginkgoopsida, разред Ginkgoales, семейство Ginkgoaceae, род Ginkgo. Затова понякога го нарчат само Гинко, а по-известно е като Гинко билоба. В този аспект интересно е определението, с което в исторически план се нарича - "живо изкопаемо".

Устройство на гинко билоба

Високо 20-40 м дърво. Отделни екземпляри достигат на височина до 50 метра. Формата на короната е с остри очертания, а клоните в нея са дълги и непоследователно разположени. Кореновата система е дълбока, което прави устойчиво дървото на сняг и вятър. Има мека и лека дървесина. Образува въздушни корени и леторасти.

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата са ветрилообразни, с ширина 5-8см, имащи дълги дръжки от 7-8 см. По късите клони на гинко билоба са разположени розетковидно, а на по дългите по единично. Имат много характерна ветриловидна форма, с едно разделение на върха. Интересно е жилкуването на листната петура. Всяка идваща от листната дръжка жилка се разделя на две такива, които също дават по две разклонения и така в този порядък до ръба на листото. През есента листната маса се оцветява в ярко жълто и опада за от 1 до 15 дни.

Растението е двудомно - едно дърво разполага само с мъжки или само със женски репродуктивни органи. Макроспорофилите са мъжките репродуктивни органи, които са събрани в съцветия реса. Женските органи са семепъпките, разположени по една или две на дълга дръжка. Гинко билоба цъфти през месеците май - юли.

"Плодовете" или така наречените овули са с големина до 2 см. в диаметър. При опрашване се развиват семена, които имат размери на едра маслина. Семената притежават месеста външна обвивка, оцветена в сребристо жълто-оранжев цвят, която при узряване, започва да ферментира и издава неприятна миризма.

Разпространение на гинко билоба

В области с умерен климат и планините с надморска височина до 1800 м. Не е характерно за нашата флора, макар че се среща като парково дърво.

Изображение: Marija Gaji?, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дивият статус на дървото е спорен, поради приетото, че от векове е изчезнало като диворастящо. В диво състояние гинко билоба се среща само в малък район в Източен Китай. Култивацията на гинко в далечния изток е започнала от преди 1500 години.

Натурализирано дървото се отглежда в страни от цял свят. Издържливо е на замърсяванията в градска среда. В тази връзка има няколко оцелели дървета на няколко километра от атомната експлозия над Хирошима. Има изключително висока декоративна стойност и е често присъствие във флоралните мотиви на паркове и градини.

Използваема част на гинко билоба

Употребява се листната маса на растението.

Химичен състав на гинко билоба

От билката са изолирани следните вещества

• флавоноиди;
• бифлавонили (глинкетин и др.);
• катехини;
• кверцетин;
• кемпферол;
• гинколиди;
• восъци;
• билобалид;
• гинколова киселина;
• лактони;
• ситостерин;
• антоциани;
• витамини Р и С;
• терпенолактони.

Изображение: Flocci Nivis, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на гинко билоба

Действие на гинко билоба

• стимулира кръвообращението и кръвооросяването;
• подобрява мозъчното кръвоснабдяване;
• подобрява функциите на централната нервна система;
• подтиска артериосклеротичните процеси в кръвоносната система;
• подобрява паметта;
• стимулира мозъка;
• антиоксидантно;
• понижава холестерола;
• участва в регулацията на енергийния метаболизъм;
• елиминират свободните радикали;
• предпазва клетките от разрушаване, дегенерация;
• предпазва от колит.

Пряко действие на гинко билоба върху кръвоносната система

• подобрява оросяването на мозъка и крайниците;
• подобрява структурата и повишава устойчивостта на капилярите;
• намалява пропускливостта на капилярните съдове;
• противодейства на агрегацията на тромбоцитите;
• засилва тонуса на венозните кръвоносни съдове;
• поддържа еластичността на кръвоносните съдове.

Изображение: bradley j, No restrictions, via Wikimedia Commons

Екстрактът от гинко повлиява ефективно паметта на индивида и забавя стареенето на мозъка. В него се съдържа и токсична съставка - гинколова киселина. Присъствието й в екстракта е неизбежно, важно е концентрацията й да не надвишава безопасната доза. Не консумирайте продукти, които съдържат повече от 5 ppm гинколова киселина. Тя уврежда ДНК, създава предпоставки за развитие на рак, нарушава функциите на имунната система.

Влиза в състава на капки, таблетки, капсули, извлеци и спиртни екстракти. Обработени със солена вода семената се използват за храна, но само в някои страни. В Китай се смятат за афродизиак.

Състояния и заболявания, при които се използва гинко билоба: глаукома, екземи, стрес, отпадналост, световъртеж, за подобряване на паметта, шум в ушите, старческа деменция, болест на Алцхаймер, импотентност, сърдечна аритмия, периферни съдови смущения, депресия, умора, апатия, астма, алергии, безсъние, смущения в кръвообращението и кръвооросяването, с цел подобряване на вниманието, концентрацията и паметта. Приемът на гинко повлиява добре мигрена, диабетична периферна болест, състояния след инсулт, синдром на Рейно, варикозни вени, хемороиди, анафилактичен шок, възпалителни алергични реакции, при трофични язви, за лечение на периферни и церебрални артериални нарушения. Възстановява зрителни, слухови и работоспособни функции у индивида, които с възрастта намаляват.

Много добри резултати са установени при комбинираната употреба на гинко, златна чия и алое вера, при стерилитет и инпотентост. Превантивно се прилага при болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер и атеросклероза.

Приемът при диабет трябва да става под лекарски контрол. Едновременната употреба на гинко билоба с аспирин или ибупрофен може да засили антикоагулантните им свойства.

При болест на Алцхаймер и множествена склероза е спорно дали гинко билоба помага.

Начин на употреба

• запарка - 5-6 листа от билката се накисват в 300 милилитра гореща вода в продължение на 1 час. Течността се прецежда и се приема в доза по 100 милилитра преди хранене, 3 пъти на ден.

Изображение: freepik.com

Внимание!

Не приемайте гинко билоба при състояния на главоболие, дискомфорт в стомаха, гадене, диария, смущения в циркулацията на кръвта, ниско кръвно налягане. Да се избягва съвместната употреба на гинко и антикоагуланти. Други медикаменти с които не трябва да се съчетава билката са антидепресанти, антиконвулсанти, алпразолам, антипсихотици, МАО-инхибитори.

Да не се употребява от деца, при проявена алергия към растението, както и по време на бременност и кърмене.

Да се прекрати приема на билката най-малко две седмици преди операция, с цел предотвратяване на кръвоизливи.

Ако имате алергия към кашу и манго, не използвайте гинко билоба.

Нежелани реакции при употребата на гинко билоба: опасност от кървене, безсъние, нарушен метаболизъм, храносмилателни проблеми, повръщане, диария, алергични реакции с пристъпи на задушаване.

Заглавна снимка: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons